Интересува ме от всякакви гледни точки, и от двата пола, какви са отношенията между новото (младото) семейство и семейството по произход в хипотезата, в която новото семейство живее отделно/ самостоятелно.
Ще опиша конкретна ситуация, но тя е само основа, интересуват ме по-принципни и общи позиции, нагласи и начин на мислене/ отношение, днес, в 21 век.
Значи новото (младото) семейство живее в столицата, на стотици километри от родителите. Родителите на жената живеят със снаха си (жената на сина - брат на съпругата от младото семейство). Този син/ брат отсъства на гурбет, но снахата е там, заедно с внучето.
Бащата на жената (тъстът) се разболява тежко - на легло. Трябва ли дъщеря му/ младата съпруга да се върне и да помага с гледането му или снахата трябва да поеме основно гледането и/ или да се извика синът му от гурбет да се върне и да помага? Ясно е, че синът по принцип живее там, у родителите си, където е жена му (снахата) и детето му. Самата тъща все още е здрава и също полага основните грижи за гледането на своя съпруг (тъстът).
Та, въпросът ми е какъв е ангажиментът на тази дъщеря и съпруга, омъжена надалеч, в столицата, със своя работа, ежедневие и т.н., да се връща и да гледа баща си на легло? Трябва ли да го прави, когато снахата де факто живее там, у свекър си, а и синът/ братът може да бъде потърсен и да се върне временно от гурбет?
Как виждате тези задължения през поколенията? Има ли значение, ако става дума за син, а не за дъщеря? Има ли значение дали дъщерята е по-малка от брат си или ако синът, евентуално, е най-малкият? Как смятате, че една такава дилема трябва да се реши? Кой носи основното задължение по гледането на тежко болен родител - неговите деца, кои и/ или снахата/ зетят, които живеят де факто у/ с него?
Както вероятно знаете, едно такова гледане, освен материалните и емоционалните аспекти, има и много организационни - напр. отсъствие от работа, отпуски, фактическо разделяне от съпруга (мъжа) и т.н.
Как го виждате или сте го организирали вие?
Предварително благодаря!