Здравейте на всички, моята ситуация е следната:
Бях си щастлива, в 5-годишна споделена връзка, с планове за бъдещето - брак, семейство, деца и всичко останало, докато не се появи в живота ми доста по-възрастен и семеен мъж, който вече има изброеното зад гърба си.
Малко предистория: досега съм била само и единствено в сериозни отношения, другото не го разбирам и никога не съм, дори еднократно за една вечер не ми се е случвало с никого. На първо място винаги ми е било нужно да почувствам сигурност в човека отсреща и до интимност се е стигало вече след дълга комуникация, споделени чувства и изградено доверие - без наличието на изброеното просто не мога да допусна никого до себе си. Общо за 29 г. имам три дългогодишни връзки, продължили съответно по 2-3 години, а последната ми е вече над 5 години, като бях убедена, че това е човекът.
И всичко си беше наред в живота ми, планирахме бъдеще заедно, докато не се появи един човек, който го преобърна из основи. Първоначално не обръщах внимание, чак ми беше смешен, но постепенно този човек някак успя да ми влезе в главата. Веднага щом усетих, че нещо започва да се случва при мен, си прекъснах дългогодишната сериозна връзка, тъй като не бях на 100% вътре. Не мога да лъжа, а и не искам.
Проблемът обаче е, че този мъж е над 40-годишен, с изградено семейство, има жена и дете. Само да уточня - не съм предприемала нищо, не се е стигало до изневяра в класическия смисъл на думата, а единствената близост, която при последното виждане ми дойде изневиделица от негова страна, е целувка, и то вече след като бях приключила предишните си отношения. Но той не възнамерява да приключва своите.
И тук идват вътрешните терзания - той не иска да ме заблуждава, не ми сваля звезди от небето с обещания за бъдеще, защото е наясно, че няма как да ми го осигури, но и в същото време иска да имаме отношения, които по никакъв начин не ме устройват, а и винаги съм била твърдо против подобни. Наясно е, че без сериозни отношения не бих могла да допусна физическа близост. Твърди, че при него не е само във физически аспект, имало нещо повече, но отказвал да го категоризира, за да не ми давал напразни надежди. Когато му споделих, че съм приключила предишната си връзка, дори сякаш даде на заден. Твърди и че не иска да е еднократно, иска да имаме "тайна и красива история", но колко пълноценно може да е нещо подобно? А аз ако съм се измъчвала, по-добре да не сме започвали изобщо, а аз определено се измъчвам, защото не вярвах, че би ми се случило нещо подобно, особено знаейки колко трудно допускам някого до себе си.
Знам, че ще ми кажете да прекратя всичко, но как? За да е още по-объркана цялата ситуация, предишният ми партньор иска да възобновим връзката си, но аз не се чувствам чиста пред него и знам, че връщане назад там няма. Ще кажете да продължа напред - но нищо не ми трепва от онези мои връстници, за които знам, че са свободни и че ме харесват. А най-противоречивото е, че не искам той да изоставя семейството си, но в същото време искам и бъдеще с него, но по нормален начин - с чисти и открити отношения и пълноценна връзка, не зад гърба на някого и без никой да страда.
Ще съм благодарна за съвети, особено от хора, сблъсквали се с нещо подобно, както и на мъжка гледна точка, защото не мога да проумея какво се случва в главата на тези мъже.
Виж целия пост
Бях си щастлива, в 5-годишна споделена връзка, с планове за бъдещето - брак, семейство, деца и всичко останало, докато не се появи в живота ми доста по-възрастен и семеен мъж, който вече има изброеното зад гърба си.
Малко предистория: досега съм била само и единствено в сериозни отношения, другото не го разбирам и никога не съм, дори еднократно за една вечер не ми се е случвало с никого. На първо място винаги ми е било нужно да почувствам сигурност в човека отсреща и до интимност се е стигало вече след дълга комуникация, споделени чувства и изградено доверие - без наличието на изброеното просто не мога да допусна никого до себе си. Общо за 29 г. имам три дългогодишни връзки, продължили съответно по 2-3 години, а последната ми е вече над 5 години, като бях убедена, че това е човекът.
И всичко си беше наред в живота ми, планирахме бъдеще заедно, докато не се появи един човек, който го преобърна из основи. Първоначално не обръщах внимание, чак ми беше смешен, но постепенно този човек някак успя да ми влезе в главата. Веднага щом усетих, че нещо започва да се случва при мен, си прекъснах дългогодишната сериозна връзка, тъй като не бях на 100% вътре. Не мога да лъжа, а и не искам.
Проблемът обаче е, че този мъж е над 40-годишен, с изградено семейство, има жена и дете. Само да уточня - не съм предприемала нищо, не се е стигало до изневяра в класическия смисъл на думата, а единствената близост, която при последното виждане ми дойде изневиделица от негова страна, е целувка, и то вече след като бях приключила предишните си отношения. Но той не възнамерява да приключва своите.
И тук идват вътрешните терзания - той не иска да ме заблуждава, не ми сваля звезди от небето с обещания за бъдеще, защото е наясно, че няма как да ми го осигури, но и в същото време иска да имаме отношения, които по никакъв начин не ме устройват, а и винаги съм била твърдо против подобни. Наясно е, че без сериозни отношения не бих могла да допусна физическа близост. Твърди, че при него не е само във физически аспект, имало нещо повече, но отказвал да го категоризира, за да не ми давал напразни надежди. Когато му споделих, че съм приключила предишната си връзка, дори сякаш даде на заден. Твърди и че не иска да е еднократно, иска да имаме "тайна и красива история", но колко пълноценно може да е нещо подобно? А аз ако съм се измъчвала, по-добре да не сме започвали изобщо, а аз определено се измъчвам, защото не вярвах, че би ми се случило нещо подобно, особено знаейки колко трудно допускам някого до себе си.
Знам, че ще ми кажете да прекратя всичко, но как? За да е още по-объркана цялата ситуация, предишният ми партньор иска да възобновим връзката си, но аз не се чувствам чиста пред него и знам, че връщане назад там няма. Ще кажете да продължа напред - но нищо не ми трепва от онези мои връстници, за които знам, че са свободни и че ме харесват. А най-противоречивото е, че не искам той да изоставя семейството си, но в същото време искам и бъдеще с него, но по нормален начин - с чисти и открити отношения и пълноценна връзка, не зад гърба на някого и без никой да страда.
Ще съм благодарна за съвети, особено от хора, сблъсквали се с нещо подобно, както и на мъжка гледна точка, защото не мога да проумея какво се случва в главата на тези мъже.
