Как сте финансово през 2026 г. и какво очаквате през 2027 г.?

Моята сестра живее в България, както и много други мои роднини.
Сестра ми има 3 години до пенсия. Казва, че не може да си позволи да се пенсионира, защото няма да може да живее само от пенсията. Иначе иска да се пенсионира, но финансово просто няма да се получи.
Лятото е започнала и втора работа 2 дни в седмицата, защото всичко е поскъпнало. Нейният мъж също е започнал втора работа през уикенда.
Казват, че положението им се е влошило тази година и нямат особени надежди, че ще се подобри през следващата. Радват се, че апартаментът им е изплатен и че нямат потребителски кредити. Не ходят много по заведения, но ходят 1-2 пъти на почивка. Просто живеят скромно и не харчат за лукс и излишни неща.
И другите ми роднини казват, че положението се влошава. Цените скачат, доходите - не.

Равносметката е ясна за всички и мисля, че с тази инфлация повечето хора не живеят по- добре от преди 2 години. То е и абсурдно да си го и помислиш, като със същия доход преди 2 години ядяхме, ползвахме услуги и ходехме на почивки на половин цена от сега.
Гладни не сме, но стандарта на хората пада. Безработица и спадане на доходите се вижда.
В същото време заведенията и ресторантите пълни, задръстванията нечовешки в София.
Не знам какво се случва изобщо

Аз работя в средно голяма към голяма компания. Заплатите ни се повишиха малко - с 7-8% - а разходите, както знаем, се покачиха с доста повечко проценти.
Мъжът ми има собствен малък бизнес, при него приходите спаднаха малко, но не драстично.
Т.е. като цяло семейно имаме лек спад на доходите, но не сме променили начина си на живот. Просто преди успявахме да заделяме повече пари настрани, сега по-малко.
Ние не се оплакваме, живеем нормално, кой знае колко повече материални придобивки не ни трябват. Но за много хора, особено извън големите градове, става по-трудно.

В майчинство съм. Тоест бонуси няма. Била съм на максималния праг в последните 2 години и въпреки това майчинството не е съвсем като заплата. Доходите са по-малко, а цените по-високи и разходите повече. Само раждането е почти 2000€, да не говоря за проследяване. Направихме основен ремонт преди да родя и похарчихме доста пари.
Преди с такава заплата спестявах, сега почти не заделям, а разходите са огромни.

Догодина планирам отваряне на собствен бизнес и не знам как ще бъде. Имам много идеи и мечти, но ситуацията е все по-трудна.
В компанията не са вдигали заплати, всичко е замразено, не наемат нови хора, пълен застой.

Аз самата съм намалила доста някои разходи за себе си, защото освен, че са скъпи, нямам толкова време покрай детето. Не ходя на козметик толкова, на педикюр спрях, останаха само фризьора и лазера, които не са всеки месец.

Преди 3 месеца се върнах на работа след 2,3г майчинство. По-трудно ни е, увеличението на цените се усеща. Едно разболяване на малката удря 50 евро без проблем.
 Очаквам 2027г. да е трудна за всички. При нас се очертават и по-сериозни разходи - ще имаме абитуриент и евентуално студент в друг град.
От 2028г предполагам, че ще се отлепи от дъното и ще се тръгне напред.
Тази година е имало увеличение на заплатите 5%, а при мъжа ми никакво.

2027 и 2028 ще бъдат много трудни, и то не заради еврото. Просто в световен план нещата отиват към нов икономически ред. Преразпределение в професиите. Някои вече изчезнаха, други се претопиха в AI. В България това идва със закъснение, но няма да ни заобиколи.
Тези фалити и затвяряния за предприятия в Европа, най вече в Германия, няма как да не се отрази и на отраслите в България.
За щатите мога да ви кажа, че има висока безработица за "бяла" работа. Заплатите не са толкова проблем, колкото наличието на позиции. И хората не могат да се пенсионират, да. Този модел за съжаление навлиза и у нас. Работа до 70, или до самия си край. Тъжно е, но е такова.

Затягане на коланите, да. Добре, че българина това го умее.

Не съм окей. По-рано имах възможност да спестявам почти цялата си заплата, мъжът ми покриваше почти всичко. Сега все едно заплатата ми падна наполовина и съм бясна.

Повишение лично на моята заплата с 20%, които почти няма да усетя, но цялостно замразяване на заплатите във фирмата, много съкращения при колегите и се планират още повече следващите 6 месеца. Обмислям да се върна към фрийланс работата за страничен доход.

Разходи откъм почивки - на този етап, когато тегля чертата, ми излиза по-евтино да пътувам в чужбина, отколкото в България.

Не съм се отказвала от определени услуги, но със сигурност възможността за спестяване падна доста.

Малко ми е прекалено двама работещи възрастни без разходи по деца, без разходи за наем или ипотека, които живеят скромно, да се налага поне единият да започне втора работа, за да свързват двата края.

То много зависи на какви заплати са
Не знаем нито месечните приходи ,ако са близко до минималните -може,нито разходите.

   Имаме малък/среден семеен бизнес с мъжа ми от 30 години. Много неща са ни минали през главата, от малцината сме, които наистина сме започнали от нулата. От кръглата нула. Богати не станахме, но живеем нормално. Ние не сме и особено материално настроени хора. Можем с две, можем с двеста. И не сме сноби.

  Цени не сме увеличавали при превалутирането, просто ги преизчислихме. И ги позакръглихме. Ако нещо е било в началото на годината 120 лв.= 61.35 Е, закръглили сме на 61 Е. Ако е било 121 лв. = 61.86 Е, закръглили сме на 62 Е.

   При нашите стоки няма почти никакво увеличение на доставните цени/отчетни стойности през последните 4-5 години. По време на пандемията имахме увеличение от около 10% на доставните цени, увелиличихме и ние съответно. Съпътстващите разходи, обаче, се увеличават. Транспортният, основно. Ние, макар и малки, си оперираме със собствен транспорт. Върху него принадена стойност не калкулираме. (Ако използваме транспортни фирми, те не работят само заради хубавите ни сини очи, разходът им е същия като нашия, но хората търсят и печалба, много ясно).
   Както казах, фирмичката ми е малка, семейна, една такава... на върха на нокътя. Но, оцеляваме именно защото сме малки, но независими. И сравнително мобилни. Както казва моя мъж, можем да караме и с гладните. И го правим. През първата пандемична година едва успяхме да покрием фирмените разходи. За нашето семейство не остана. Карахме на спестявания. Но, това беше само една година от живота ни и няма нужда да се драматизира. Подозирам, че и следващата, 2027-а, ще е такава. Може и да се наложи да вдигаме и ние цени. С 3- 4 -5 % дори.... Заради транспортните разходи, основно и малко разни други. Ще видим. В началото на януари си правим "хесапите" в нашата фирмица. Досега все сме намирали решение. Ще намерим и занапред.

Вече сериозно на минус,дължа пари,но и очаквам.Тези,които чакам след еврото станаха наполовина,казах на лумпена ,дето ги дължи че ще подпиша само да си плати здравните,защото мисли че ще мине метър.Викам при това условие вместо на мене да ги даваш си оправяй здравните ,че закъсал със здравето и ходи на частно,няна право на болничен,но акъл от къде.То не е само доктори,ако се наложи да лежи в болница ще плаща за всичко,накрая пак ще ги плати.Иначе ми трябват трябва спешно да пътувам ,но....
 Та нищо хубаво не чакам вече,дори двама души да работят по 6 дена в седмицата с 2 деца няма да се прокопса,добре са тези на които им наливат близки-такива знам много.Те и затоеа си стоят в България.

Засега няма разлика с предишните години,стабилни сме,ще видим занапред...

Аз съм от тези, които много сериозно се притесняват от обстановката и от това, че ще се наложи да оптимизиране разхидит си.
Опитвам се да обясня на мъжа си, че без втора работа на някои от двамата няма как да стане да продължим досегашния си начин на живот. На мен към момента и в следващите месеци няма да ми е възможно да работя втора работа.  
Моята заплата предстои да се увеличи значително, а попронцип съм в културната сфера където е ясно, че нещата не са цветущи и сме последна дупка на кавала.
Но при нас ще има съкращения, заради липса на средства за заплати и много сериозна криза и не знам как и кога ще ми се изплатят парите и ще влезе в сила новото споразумение на синдикатите за училищата.
Много лоша е работата при нас, предстоят в следващите месеци затягане на коленете, пари няма и ще трябва да се съкращават хора. Мен не могат да ме пипнат законово към момента. Обаче ситуацията ме притеснява с цените.
Засега се справяме съвсем добре, но живот и здраве догодина ще имаме тепърва още повече разходи. И не знам какво ще се наложи да предприемем.
Честно казано аз съм силно притеснена как ще се оправим.
Не знам някой да не е притеснен. Може би само хората, които имат много добри доходи, жилища, дадени под наем и няколко странични източника на доход.
За съжаление не смятам, че по-добре ще става, а само по-зле.
Към момента съм решила да спестявам почти цялата си заплата, за разходите, които ни предстоят. Ние много пътуваме. И това също ме притеснва, че ще се наложи да ограничим, но ако се наложи, какво да се прави, така ще е.
Обаче откакто сме в еврозоната буквално не знам кога и как ми изчезва заплатата.  
Затова сега прибирам 70% от нея и давам на мъжа ми.
Няма как да стане без пари настрани.
В един момент мъжът ми сам ще стигне до извода, че ще се наложи да мислим за започване на нещо странично.
Лошото е, че в малък град всичко оцелява много за кратко. Нямам никакво намерение да се местя в по-голям, освен ако съвсем се не стане зле положението.
Започнах нов курс, обмислям живот и здраве да мисля за развитие в нова, желана от мен посока.
Но това ще е в бъдещите няколко години, живот и здраве. Мене повече ме страх от друго - от световната обстановка. Иначе българите оцеляваме доказано във трудни времена.