Как сте финансово през 2026 г. и какво очаквате през 2027 г.?

Ами с това не съм съгласен.... при равни условия няма да е така. Ако тук и там имам жилище и работя за средна заплата тук и там, мисля, че доста повече неща ще си позволявам... Сега ако тук имам жилище, работя за средна заплата, а там нямам и работя за минимална - да, права си.

Ами точно от жилището и работа се започва. Там има жилищна криза. Идва някой си и иска да наеме. Покажи доходи 3г.назад, постоянен трудов договор, заплата. Спестявания в банка, няма тайни. Омагьосан кръг. Банката може да иска адресна регистрация, работодателят също. Наемодателите понякога искат заплатата да покрива 2-3 пъти наема. Не е като тук, сульо и пульо да вдигат стойки и не го знаеш кой е и т.н.
Режийни, транспорт, всичко е в пъти по-скъпо. Понеже е много хубаво, затова и местни средна ръка търсят къде да изчепят. Много се ориентират към Азия.
За ЕС е най-добре да имаш подсигурена работа с висок доход или човек на място, който е готов да те изтърпи докато намериш жилище и т.н. Да не забравяме и владеене на местният език.

Напоследък мъжът ми често промрънква “Пандора, да бяхме емигрирали като ти казвах!” Предполагам, защото е на 41 и нещо го хваща криза на средната възраст. Не е удовлетворен.

Не бих заминала за чужбина просто така. Не съм го направила като по-млада, сега съвсем. С малко бебе сме, тук имаме баби, помагат за детето, имаме дом. Нито ми се блъска по квартири, нито ми се започва от нулата. Изобщо не знам каква работа бих могла да си намеря (вече зависи от това за коя чужбина говорим). Преди ме натискаше да кандидатстваме за зелена карта, към днешна дата не съжалявам, че не ни изтеглиха. Не ми се живее в Щатите. Искам да имам висок стандарт тук и да си позволявам пътуване, когато искам.

И в чужбина вече не  е толкова добре.
Аз никога не съм си и помисляла за там. Не ми се живее другаде и никога не съм искала. Навсякъде в Европа има протести, навсякъде хората са недоволни. За Щатите мерак никога съм нямала. Не харесвам тази държава, престъпността, грандоманската им политика. Евентуално от чисто любопитство бих отишла само на ексурзия.
Хората, които са в чужбина и са отишли с хубава професия, или ги е изтеглила международна фирма оттук, работят работа, която е трудно заменима и са високо ценени специалисти са добре. Имат жилища свои, уреден живот и от млади са отишли, работят си,свикнали са, семейства ще градят тепърва.
След 35 + годишна възраст, собствен дом току що купен и почти изплатен, с деца поотраснали за мен чужбина е авантюра.
Има хора, които рискуват, заминават, не виждам нищо лошо.
Имам познати в Холандия, Швейцария, уредни държави. Много са си добре.
Но да ида и да работя нискоквалифициран труд, да съм чужда цял живот там, да нямам собственост и тепърва отначало - абсурд.
Всеки решава за себе си. Не смятам, че там ще е по-добре. Добре си, при определени обстоятелства. И както винаги нещата зависят от много фактори.
Ей така да си хвана багажа никога не може да стане. С отраснало дете, изключително привързано към дом, баби и дядовци, спокоен живот, работа постигната с много усилия, в голяма степен сигурна засега не бих се навила.Трябва да сме много зле, ама наистина много да е опрял ножа до кокала, че да се навия. И пак не бих, пак бих търсила варианти тук.
Чужбина не е за всеки. За нас определено не е. Хеле пък на "дърти години".

Аз пак да си задам въпроса какво ще работите в чужбина и коя чужбина? Ще търсите ли държава където се говори език,който знаете или сега ще го учите? Можете ли да работите във вашата сфера?

Абсолютно същото, което и тук. Аз и в момента работя дистанционно, с чужденци.

Аз познавам няколко приятели, заминали - Дубай, Бали, Тайланд, Австралия. Софтуерни инженери са , със семейства. Моя приятелка пък е в Кипър, работи в хотел като рецепционист. Никой от тях не си помисля за връщане. Само споделят, колко им било добре и по-спокойно. Относително е, но моите  наблюдения сред приятели са, че емигриралите  там към днешна дата имат по-висок стандарт от БГ.

В чужбина добре са тези, които са емигрирали преди 10- 15 години.
Вече не е така. Ще взимам същото и в Германия, Испания и Италия.,изключвам единствено скандинавските държави ,но там кравтири,  режийни и транспорт са толкова високи, че едва ли ще си заслужава дискомфорта от емиграцията а и езикът им е ненаучаем. Това в мойта сфера.
За други професии  не знам.

И аз съм си правила проучвания за моята професия в различни страни и градове в Европа и целия бюджет там. Ами общо взето, същото като тук, плюс оттук, минус оттам и накрая пак 0 на 0.

Освен това е важен въпроса какво споделят хората. И аз имам приятели в чужбина, като се видим/чуем не си се оплакваме. Няма какво да си обясняваме злободневните проблеми един на друг.
Мен ме интересува ако аз съм в Х държава какво ще мога да работя, колко ще ми носи, какви са възможностите за развитие, каква среда ще има детето ми и до колко ще се впишем в средата там. Има държави, в които просто не ми се живее, дори да са с прекрасни условия. Аз съм малко такъв тип, че ми е важно близките хора да са до нас, да имам среда. Само с мъжа ми и детето, на тия години, ще се поболея.
Ако си на 20 да емигрираш лесно, университет ако завършиш там после много повече врати се отварят. Обаче сега на 30+ и на 40+ да се свираме по квартири просто не си го представям. А и “чужбина” преди 20,15 и 10 години е нещо много различно.

Пандора и аз така. Не мога да си го представя. Дори градът бих сменила трудно тук, та камо ли да Аида зад граница.
Среда, близки, роднини за мен са много важни. Не мога да съм далеч от тях. Разкази и споделяния всякакви, но това си е до човек.

Имам две задачи в тоя живот - децата ми да завършат поне училище. Съответно след като и малкият влезе в гимназия, си седя тук, до него. По темата - май ще се наложат уроци по математика.

   За себе си ще отговоря така. Не ми се емигрира. Но се е случвало да съжалявам, напоследък повече... Споделяла съм, че имаме малък семеен бизнес с мъжа ми. Със същата ни работа, същия бизнес, щяхме да сме значително по-добре финансово в Италия или Франция, примерно. Основно заради мащаба и по-големите възможности. Правили сме си проучвания, не е така "на аба" да го говоря. Езици говорим, а ако не, научаваме ги. Спирачката... Първо, нежеланието ми, обичам да пътувам, обичам после да си се прибера у дома. Което е малко глупаво, защото и дом сме сменяли, докато сменя, забравям за стария. Адаптивни сме. Най-вече възрастните ни родители са спирачка. Децата не, децата най-лесно се адаптират. Няма да стане тепърва, над 50 сме и двамата и не искаме вече ново начало. Защото знаем какво е. Няколко години разработване. Но, може би сме допуснали грешка... Виж, като се пенсионираме, може да помислим за промяна на държавата.

Някой ме беше питал как ми се индексират нещата. Според официалнатъа инфлация.
Тя е осреднена.
Вече кой как и за какво има разходи и харчове, не се поема.
Дали харчиш повече за маникюр или манджа, никой не го интересува, че маникюристката ти си качила с 10 евро услугата.