Обещанието „Аз ще го разхождам“ често се появява още преди детето да е научило колко рано започва денят на един стопанин. Родителите обаче трябва да мислят и за мокрите лапи в коридора, разходките през зимата и грижите, когато всички са болни или заети. Кучето ще живее с цялото семейство, затова решението не бива да зависи само от най-настоятелния му член.
При избора има смисъл да се гледа отвъд снимката на сладко кученце. Нужни са честна преценка на ежедневието и познаване на характера на конкретното животно. Предварително трябва да е ясно и кой поема грижите. При някои семейства това ще означава да отложат решението, докато ежедневието стане по-предвидимо.
Започнете от ежедневието си
Представете си обикновен вторник. Сутринта всички бързат за работа и училище, следобед има уроци и тренировки, а вечерта остава малко свободно време. Къде в този график ще намерят място разходките? Кой ще излезе с кучето, ако вали силно? За отпуските също е нужен план, особено ако не можете да пътувате с домашен любимец.
Полезно е да запишете какво реално можете да предложите. Едно куче се нуждае от движение, занимания и човешко внимание, но количеството и видът им зависят от възрастта, здравето и темперамента му. Някои се чувстват добре с по-спокойно ежедневие. Други търсят много повече активност и обучение.
Помислете и за часовете, в които домът е празен. Малкото кученце има нужда от чести възможности за тоалетна и постепенно свикване със самостоятелното оставане. Дългото отсъствие без план за грижи може да бъде трудно и за пораснало куче.
Възрастта на детето има значение
Малките деца често искат да прегръщат животните, да ги следват навсякъде или да вземат играчките им. Кучето може да се почувства притиснато, дори когато детето е добронамерено. Затова при бебета и малчугани възрастният трябва постоянно да наблюдава всяко общуване с домашния любимец.
На по-големите деца може да се възложи участие в ежедневните грижи, но без да носят цялата отговорност. Ученикът може да помага с разресването или да упражнява команда заедно с родител. Разходката, храненето и медицинските решения все пак трябва да имат ясен възрастен отговорник.
Когато търсите куче за деца, наблюдавайте как самите деца реагират на животни. Умеят ли да изчакат, вместо веднага да посегнат за галене? Разбират ли, че кучето има право да се отдалечи? Тези навици са полезни независимо от избраната порода.
Как да сравнявате породите
Търсенето на най-добрите породи кучета често започва с външния вид. Но малкото тяло не означава непременно спокоен характер, както и големият размер не е доказателство за търпение. По-полезно е да сравните нуждата от движение, силата на кучето, грижите за козината и склонността му да търси занимания.
Преди да се спрете на конкретно животно, разгледайте няколко породи кучета и сравнете описанията на темперамента и основните им особености. След това поговорете с хора, които отглеждат такива кучета, и с ветеринарен лекар. Описанието на породата дава ориентир, но отделните животни се различават значително.
Обърнете внимание и на наследствените здравословни проблеми, характерни за някои породи. При кучета с много къса муцуна например може да има сериозни затруднения с дишането. Външността не бива да е причина да пренебрегвате здравето.
Породи, които често се обсъждат за семейства
Голдън ретривърът привлича родители с дружелюбния си характер и желанието да общува с хора. Той обаче е едро, активно куче. Нуждае се от сериозно движение, обучение и редовно разресване. Когато е млад и развълнуван, може неволно да бутне малко дете.
Лабрадор ретривърът също често се вписва добре в активен дом. Обикновено е общителен и се учи с желание, но има нужда от занимания и контрол над теглото. Неговата енергия трябва да бъде съобразена с възможностите на семейството, особено ако родителите разполагат само с кратки прозорци за разходки.
Бишон фризе е по-дребен компаньон с игрив нрав. Размерът му може да е удобен в малко жилище, но козината изисква чести грижи и професионално подстригване. Децата трябва да умеят да се отнасят внимателно към такова малко куче.
Пуделът е друга възможност за семейства, които харесват обучение и общуване с кучето. Среща се в различни размери и има козина, която изисква постоянна поддръжка. Преди избор проверете нуждите на конкретния размер и линия, вместо да се водите от общата репутация.
Не приемайте тези примери като гаранция. Спокойно пораснало куче от приют може да подхожда на вашето семейство повече от енергично породисто кученце.
Може ли семейно куче да живее в апартамент?
Да, при подходящ режим и съобразяване с конкретното животно. Дворът е удобство, но не замества разходките навън. Дори куче, което има къде да тича, се нуждае от нови миризми, срещи с околната среда и време със стопанина си.
За куче за апартамент помислете не само за квадратните метри, а за шума, стълбите и възможността да излизате често. При по-едро куче е важно кой ще го води на повод и дали може да го овладее спокойно. При по-дребно куче може да се наложи да обособите място, където детските игри няма да нарушават почивката му.
Ако жилището е под наем, проверете предварително условията за домашни любимци. По-добре е семейството да изясни това преди срещата с избраното животно.
Кученце или вече пораснало куче?
Кученцето още няма навиците, които семейството очаква от пораснало куче. Първите месеци могат да бъдат натоварени. То може да гризе мебели, да се буди рано и тепърва да учи къде да ходи до тоалетна. Обучението му изисква търпение и повторение от всички възрастни вкъщи.
При пораснало куче понякога вече се знае как реагира на хора, шум и други животни. Ако го осиновявате, попитайте хората, които се грижат за него, дали има наблюдения от общуване с деца. Не всяко куче има такава история, а поведението му след преместване може да се промени, докато свиква.
И при двата варианта организирайте спокойна среща, без детето да тича към кучето или да настоява да го гали.
Как да изберете отговорен развъдчик или приют
Ако купувате кученце, поискайте да видите къде е отглеждано и майка му, а също и документите за ветеринарните грижи. Попитайте какви здравни изследвания са подходящи за родителите според породата. Отговорният развъдчик би трябвало да обсъди открито условията, храненето и характера на малките.
Избягвайте прибързано предаване на кученце на случайно място и отказ да бъдат показани условията му. Не избирайте само по снимка. При осиновяване е разумно да поискате оценка на поведението и информация дали кучето е живяло в домашна среда.
Добра идея е всички членове на семейството да присъстват на подходяща, организирана среща, ако това е безопасно и позволено. Наблюдавайте спокойно дали кучето търси контакт, отдръпва се или показва напрежение. Решението не трябва да се взема на място под натиска на детското нетърпение.
Подгответе дома преди пристигането
Осигурете легло на тихо място, купички, подходяща храна и безопасни играчки. Приберете кабели, лекарства и дребни предмети, които кученцето може да погълне. Уговорете с децата, че леглото на кучето е място за почивка, където никой няма да го безпокои.
Планирайте ветеринарен преглед скоро след пристигането. Лекарят ще прегледа здравното досие и ще уточни ваксинациите, обезпаразитяването и безопасните контакти с други кучета. Не копирайте схема от интернет, защото потребностите зависят от конкретното животно и обстановката. През този период запознавайте кученцето постепенно с обичайните домашни звуци, без да го принуждавате към срещи, от които се плаши.
Грижата за кученце включва и кратки, приятни упражнения. Наградете го, когато дойде при повикване или се успокои на мястото си. Карането за локва на пода няма да му обясни къде трябва да ходи. Последователността е по-полезна от строгия тон.
Как да научите децата да общуват безопасно
Покажете на детето как да покани кучето към себе си, вместо да го притиска в ъгъла. Ако животното се отдалечи, играта приключва. Прегръдките през врата, дърпането за уши и закачането по време на хранене или сън трябва да бъдат изключени.
Следете за признаци на неудобство: кучето може да се вцепени, да отвърне глава, да се облизва или да потърси изход. Тези сигнали се тълкуват според цялото му поведение и ситуацията. При напрежение спокойно прекъснете контакта и осигурете разстояние. Не наказвайте ръмженето, защото то може да е предупреждение, че кучето се чувства застрашено.
Възрастният трябва да е непосредствено до детето и кучето, когато общуват. Да сте в съседната стая не е достатъчно, особено при малки деца. Ако не можете да наблюдавате, отделете ги физически с врата или подходяща преграда.
Разпределете грижите и бюджета предварително
Уговорете кой извежда кучето сутрин и вечер, кой купува храната и кой поема посещенията при ветеринар. Децата могат да имат малки задачи според възрастта си, но възрастните трябва да следят дали са изпълнени. Не разчитайте интересът към новия любимец да остане еднакво силен всеки ден.
В семейния бюджет включете храна, профилактични грижи, играчки, принадлежности и поддръжка на козината. Отделете средства и за непредвидено лечение. Ако ще пътувате без кучето, предварително решете кой надеждно ще се грижи за него.
Преди окончателния избор поговорете у дома и за по-трудните дни. Семейното куче ще има нужда от внимание и когато времето е лошо или родителите са уморени. Оставете си възможността да кажете „още не“. Ако все още не знаете кой ще поеме сутрешната разходка през учебната седмица, решете това преди да уговорите вземането на кучето.
Виж целия пост
При избора има смисъл да се гледа отвъд снимката на сладко кученце. Нужни са честна преценка на ежедневието и познаване на характера на конкретното животно. Предварително трябва да е ясно и кой поема грижите. При някои семейства това ще означава да отложат решението, докато ежедневието стане по-предвидимо.
Започнете от ежедневието си
Представете си обикновен вторник. Сутринта всички бързат за работа и училище, следобед има уроци и тренировки, а вечерта остава малко свободно време. Къде в този график ще намерят място разходките? Кой ще излезе с кучето, ако вали силно? За отпуските също е нужен план, особено ако не можете да пътувате с домашен любимец.
Полезно е да запишете какво реално можете да предложите. Едно куче се нуждае от движение, занимания и човешко внимание, но количеството и видът им зависят от възрастта, здравето и темперамента му. Някои се чувстват добре с по-спокойно ежедневие. Други търсят много повече активност и обучение.
Помислете и за часовете, в които домът е празен. Малкото кученце има нужда от чести възможности за тоалетна и постепенно свикване със самостоятелното оставане. Дългото отсъствие без план за грижи може да бъде трудно и за пораснало куче.
Възрастта на детето има значение
Малките деца често искат да прегръщат животните, да ги следват навсякъде или да вземат играчките им. Кучето може да се почувства притиснато, дори когато детето е добронамерено. Затова при бебета и малчугани възрастният трябва постоянно да наблюдава всяко общуване с домашния любимец.
На по-големите деца може да се възложи участие в ежедневните грижи, но без да носят цялата отговорност. Ученикът може да помага с разресването или да упражнява команда заедно с родител. Разходката, храненето и медицинските решения все пак трябва да имат ясен възрастен отговорник.
Когато търсите куче за деца, наблюдавайте как самите деца реагират на животни. Умеят ли да изчакат, вместо веднага да посегнат за галене? Разбират ли, че кучето има право да се отдалечи? Тези навици са полезни независимо от избраната порода.
Как да сравнявате породите
Търсенето на най-добрите породи кучета често започва с външния вид. Но малкото тяло не означава непременно спокоен характер, както и големият размер не е доказателство за търпение. По-полезно е да сравните нуждата от движение, силата на кучето, грижите за козината и склонността му да търси занимания.
Преди да се спрете на конкретно животно, разгледайте няколко породи кучета и сравнете описанията на темперамента и основните им особености. След това поговорете с хора, които отглеждат такива кучета, и с ветеринарен лекар. Описанието на породата дава ориентир, но отделните животни се различават значително.
Обърнете внимание и на наследствените здравословни проблеми, характерни за някои породи. При кучета с много къса муцуна например може да има сериозни затруднения с дишането. Външността не бива да е причина да пренебрегвате здравето.
Породи, които често се обсъждат за семейства
Голдън ретривърът привлича родители с дружелюбния си характер и желанието да общува с хора. Той обаче е едро, активно куче. Нуждае се от сериозно движение, обучение и редовно разресване. Когато е млад и развълнуван, може неволно да бутне малко дете.
Лабрадор ретривърът също често се вписва добре в активен дом. Обикновено е общителен и се учи с желание, но има нужда от занимания и контрол над теглото. Неговата енергия трябва да бъде съобразена с възможностите на семейството, особено ако родителите разполагат само с кратки прозорци за разходки.
Бишон фризе е по-дребен компаньон с игрив нрав. Размерът му може да е удобен в малко жилище, но козината изисква чести грижи и професионално подстригване. Децата трябва да умеят да се отнасят внимателно към такова малко куче.
Пуделът е друга възможност за семейства, които харесват обучение и общуване с кучето. Среща се в различни размери и има козина, която изисква постоянна поддръжка. Преди избор проверете нуждите на конкретния размер и линия, вместо да се водите от общата репутация.
Не приемайте тези примери като гаранция. Спокойно пораснало куче от приют може да подхожда на вашето семейство повече от енергично породисто кученце.
Може ли семейно куче да живее в апартамент?
Да, при подходящ режим и съобразяване с конкретното животно. Дворът е удобство, но не замества разходките навън. Дори куче, което има къде да тича, се нуждае от нови миризми, срещи с околната среда и време със стопанина си.
За куче за апартамент помислете не само за квадратните метри, а за шума, стълбите и възможността да излизате често. При по-едро куче е важно кой ще го води на повод и дали може да го овладее спокойно. При по-дребно куче може да се наложи да обособите място, където детските игри няма да нарушават почивката му.
Ако жилището е под наем, проверете предварително условията за домашни любимци. По-добре е семейството да изясни това преди срещата с избраното животно.
Кученце или вече пораснало куче?
Кученцето още няма навиците, които семейството очаква от пораснало куче. Първите месеци могат да бъдат натоварени. То може да гризе мебели, да се буди рано и тепърва да учи къде да ходи до тоалетна. Обучението му изисква търпение и повторение от всички възрастни вкъщи.
При пораснало куче понякога вече се знае как реагира на хора, шум и други животни. Ако го осиновявате, попитайте хората, които се грижат за него, дали има наблюдения от общуване с деца. Не всяко куче има такава история, а поведението му след преместване може да се промени, докато свиква.
И при двата варианта организирайте спокойна среща, без детето да тича към кучето или да настоява да го гали.
Как да изберете отговорен развъдчик или приют
Ако купувате кученце, поискайте да видите къде е отглеждано и майка му, а също и документите за ветеринарните грижи. Попитайте какви здравни изследвания са подходящи за родителите според породата. Отговорният развъдчик би трябвало да обсъди открито условията, храненето и характера на малките.
Избягвайте прибързано предаване на кученце на случайно място и отказ да бъдат показани условията му. Не избирайте само по снимка. При осиновяване е разумно да поискате оценка на поведението и информация дали кучето е живяло в домашна среда.
Добра идея е всички членове на семейството да присъстват на подходяща, организирана среща, ако това е безопасно и позволено. Наблюдавайте спокойно дали кучето търси контакт, отдръпва се или показва напрежение. Решението не трябва да се взема на място под натиска на детското нетърпение.
Подгответе дома преди пристигането
Осигурете легло на тихо място, купички, подходяща храна и безопасни играчки. Приберете кабели, лекарства и дребни предмети, които кученцето може да погълне. Уговорете с децата, че леглото на кучето е място за почивка, където никой няма да го безпокои.
Планирайте ветеринарен преглед скоро след пристигането. Лекарят ще прегледа здравното досие и ще уточни ваксинациите, обезпаразитяването и безопасните контакти с други кучета. Не копирайте схема от интернет, защото потребностите зависят от конкретното животно и обстановката. През този период запознавайте кученцето постепенно с обичайните домашни звуци, без да го принуждавате към срещи, от които се плаши.
Грижата за кученце включва и кратки, приятни упражнения. Наградете го, когато дойде при повикване или се успокои на мястото си. Карането за локва на пода няма да му обясни къде трябва да ходи. Последователността е по-полезна от строгия тон.
Как да научите децата да общуват безопасно
Покажете на детето как да покани кучето към себе си, вместо да го притиска в ъгъла. Ако животното се отдалечи, играта приключва. Прегръдките през врата, дърпането за уши и закачането по време на хранене или сън трябва да бъдат изключени.
Следете за признаци на неудобство: кучето може да се вцепени, да отвърне глава, да се облизва или да потърси изход. Тези сигнали се тълкуват според цялото му поведение и ситуацията. При напрежение спокойно прекъснете контакта и осигурете разстояние. Не наказвайте ръмженето, защото то може да е предупреждение, че кучето се чувства застрашено.
Възрастният трябва да е непосредствено до детето и кучето, когато общуват. Да сте в съседната стая не е достатъчно, особено при малки деца. Ако не можете да наблюдавате, отделете ги физически с врата или подходяща преграда.
Разпределете грижите и бюджета предварително
Уговорете кой извежда кучето сутрин и вечер, кой купува храната и кой поема посещенията при ветеринар. Децата могат да имат малки задачи според възрастта си, но възрастните трябва да следят дали са изпълнени. Не разчитайте интересът към новия любимец да остане еднакво силен всеки ден.
В семейния бюджет включете храна, профилактични грижи, играчки, принадлежности и поддръжка на козината. Отделете средства и за непредвидено лечение. Ако ще пътувате без кучето, предварително решете кой надеждно ще се грижи за него.
Преди окончателния избор поговорете у дома и за по-трудните дни. Семейното куче ще има нужда от внимание и когато времето е лошо или родителите са уморени. Оставете си възможността да кажете „още не“. Ако все още не знаете кой ще поеме сутрешната разходка през учебната седмица, решете това преди да уговорите вземането на кучето.