Пътуване по 110км в посока за работа? За или против?

Не бих си го причинила никога. 3 часа от ценното ми време изгубено по пътищата. За това време мога да свърша една камара приятни неща. Намерете си квартира до работата и готово.

Трябва да сте в топ, да речем, 5% най-високо платени професии в България.

На всеки 3 месеца ще правите пълно обслужване (половин до един ден без кола). Всяка година ще сменяте гуми (айде и тука време). На всеки 3-4 години ще ремонтирате двигателя (2-3 месеца трае ремонта и няколко отваряния, че все забравят нещо). Гаранцията ако е 150000км ще свърши за 3 години. Дано имате фирма поне разходите да минават през нея…

Щети? Бързо да ги оправяте.

Блъснали са се на пътя или е в ремонт? От 20мин до 2ч в допълнително зависимост от това дали минават чужденци и тирове по вашия маршрут.

Спи ви се? Добавете 20 мин път защото след няколко месеца умора ще си дадете сметка, че риска не си струва и е по-добри да карате по-бавно.

Затворили са пътя поради сняг/дъжд/снимат филм? Дано имате алтернатива.

В извънредна ситуация колегата може да се яви бързо за среща, а вие не? Ще ви махнат една пчеличка от дневника.

Обслужването и ремонта на автомобила става в работно време. Можете ли да излизате от офиса на всеки 3 месеца за тази нужда?

Вече не може да оставате до късно на работа (ако преди сте го правили) и просто да си вземете едно такси, защото наистина сте уморени. Трябва да си тръгнете докато още имате запас от сили - и ще ги изхабите в нерви докато шофирате.

Мислите си, че все пак има и някои предимства? Например ще слушате учебен материал? При всяка ситуация на пътя, която ви уплаши или ядоса, ще си спомните за материала след 10-15 мин и ще трябва да превъртате назад.

И не на последно място - никой не го прави това цял живот. Всеки гледа да избяга от тази ситуация. Какъв е вашият План за Изход?

Предвид и постоянните катастрофи по магистралите, а и навсякъде, не бих си причинила всеки ден да пътувам и да се чудя кой ще ме отнесе един прекрасен ден.

Забрави наетия шофьор, на когото ще плащат само да шофира и поддържа колата.
Аз така и не разбрах какво им пречи да си намерят квартира близо до работата. Макар че се досещам – липсва им социалният живот, което не е за подценяване, но... При толкова път ежедневно, дали всяка вечер ще имат сили да излизат и да се събират с тайфата, когато на сутринта ще трябва да стават рано и да шофират на трезва глава? Едва ли. Най-много 1-2 вечери седмично, което нищо не им пречи и сега да го правят.
Цялата дилема ми навява мисълта, че бъркат емиграцията с туризма.

Колко пътуваш до работа?

Благодаря на всички за коментарите ви! Квартирата не мога да сменям по ред причини. Главната е, че съм с домашни любимци и почти никъде не биха ме приели с тях, освен ако не ми одерат кожата с наема и да ми се увеличи х3. Има и още, но няма да изпадам в детайли. Не разбирам защо някои поставят под въпрос истинността на твърденията ми, че пътувам 1.5 часа в София. Ето, днес е поредния ден, в който засякох в колко тръгвам, колко време изчаквах между транспортите и се прибрах точно за час и 27 минути. А че парка ми е на 5 минути, да, на 5 Мин от блока ми е в провинциалното жилище. А в София, за да ида до южния парк, до Борисовата или другаде, 30-40 Мин, да не е и час, според зависи къде ще ходим. На кафе в срудентски - 1 час. Как да стане като си дойда потна и пребита от работа, умирам да се изкъпя, да се приведа пак във вид и докато изляза и стигна и то станало 9. И като стане 11-12ч вечерта трябва да дам 20€ за такси да ме върне, щото автобусите ги няма. Иначе има и много разумно доводи против, които изчетох и за които благодаря!

Спомних си един много важен детайл: през зимата или при лошо време пътя се удължава с около 20-30 минути на посока (зависи от дължината, но при вас сигурно ще е 20мин). През всеки такъв ден.

Едно е да пътуваш през деня на сухо, друго е през нощта с намалена видимост или кофти/стари фарове и лоши пътни условия. Най-гадно е, ако има насрещен трафик - през целия път гледаш едни лампи в насрещното.

Сещам се как веднъж имаше снежна буря над София и една жена искаше да проведе анкета с мен в хранителен магазин (и вероятно и тя да си тръгне по-рано). Казах и че бързам и ще пътувам. На магистралата от 80-90 бързо паднах на 50-60 км/ч. А после вероятно свалих още 10км/ч след като всичко беше покрито в сняг и път се не виждаше. Интересното беше, че понеже целия пейзаж беше различен даже малко се дезориентирах докъде съм стигнал.

Кофти моменти и само искаш да се прибереш  без инциденти, па дори и с 2-3 часа закъснение (ако не са затворили пътя).

Носете си одеялца зимата. Аз имах скиорско долнище в багажника

Доскоро правих упражението 40 км в посока , общо 80 на ден. Сутрин около 50мин , вечер над 1 час  . ..... ми никога повече.С времето толкова много натежава всичко това ,че няма и накъде повече.Имаш 4 месеца от годината , дето в 17:00 ч. вече е тъмно , скоро и заледено ......При добро стечение , ще се прибирате в 19:00 и този дето е карал ще е скапан от напрежението .

Ако се скарате с гаджето вечерта , искаш не искаш ще трябва и час и половина сутринта да сте в колата заедно ......не е оферта

В допълнение ...........само нова или почти нова кола , може да издържи това темпо ,без да ви смазва психически , дали няма да ви остави на пътя.Едно е да ти се развали в градът ,друго е на насред магистралата вечерта в 18:00

Аз, ако правилно съм разбрала, апартамента в провинцията си го имате и в момента. Нищо не ви пречи една или две седмици да го пробвате тоя живот и то ще си покаже.
Аз съм силно скептична, че след 4 часа по пътя и 8 часа работа, ще се мятате по парковете, ама да речем, че съм стара и за това така си мисля

В 17 и нещо часа взимам детето от училище, вече е тъмно. Минаваме през парка, за да не ни обгазяват колите, тогава е час пик, и няма жива душа в парка са се разхожда, само някакви бързащи да се приберат като нас.

Късно се включвам, но и аз да си кажа - аз лично не бих губила толкова време от живота си в подобно пътуване. Това за мен наистина е прахосване на ценно време, на почивка, на отдаване на друго занимание, хора и т.н. Обаче и нищо не пречи да опитате няколко месеца, ако другото жилище ви е готово да живеене. Ако човек не пробва и не експериментира, докато е млад и неангажиран с деца, няма как да знае какво ще му хареса.

Пробвайте ,ама не напускайте квартирата -бързо ще се откажете.Това с парка е смехотворно ...ти като се убиеш от работа и от път само до парк ще ти е ...Аз живея до парка и ходя сутрин в 7 да правя крачки ,но ако пътувах никога нямаше да мога да си го позволя тоя лукс ,както и други ще отпаднат тренировка ,готвене ....Честно казано най-високо  в живота си отценявам факта ,че съм на 10 мин пеш от работа и децата са на 10 мин от училище.

Аз хептен късно, ще пиша в тая тема , но да си кажа:
 Инфраструктурата е важна-

Материалната база е важна-
 
Собственият дом е важен-
 
Опитът е важен-
Финансовата страна е много важна-

В + към горното, повече готова храна ще влоши здравето и в дългосрочен план ще вдигне разходите още повече.

Човек  в един момент излиза, че с пътуването прави много компромиси и то със здравето в един момент. При мен там се отрази.
Не може да се прибираш в 20 час вечер, да не можеш да си погледнеш детето, да не може да си сготвиш, да се чудиш кое по-напред. Това е съсипващо. Почваш да купуваш готово, да бързаш и да живееш като робот - от работа в колата, в панелката и живееш за петъка, за да може два дни да почиваш, чистиш, готвиш и пак отначало в Понеделник.
Този режим на живот не мога да си го причиня. Това е убийствено.
Познавам хора, на които не им пречи. Но и това си е до време.
Като теглиш чертата пътуването изобщо не ти излиза по-изгодно. Даже си се набутал доволно, плюс лошото качество на живот.
Твърде много компромиси стават в един момент. Затова е много важно ако имате възможност да поживеете така два, три месеца за да прецените. Аз издържах две години. И пак много издържах.
Цената за мен не си заслужава при всички случаи. В един момент започваш да се чувстваш неудовлетворен. Ти си по пътищата повече от два часа на ден. Живееш просто като роб на битовизма и работата, а не за себе си. Разбрах го по трудния начин. Много хубаво трябва да се обмисли дали изобщо си заслужава във вашия случай.