Никакви!Исках по-бързо да се събере екипа и да ме срежат и да се свършва!Чувствата дойдоха след като видях дъщеря си!
И аз така
Последните 2 седмици вече ми беше писнало да го чакам и мисля това секцио. Какви чувства ви обземат преди раждането?
- Публикувана: 23 май 2007, 12:45 ч.
- Последно мнение: 29 май 2007, 16:13 ч.
# 15
23 май 2007, 13:30 ч.
И аз така Последните 2 седмици вече ми беше писнало да го чакам и мисля това секцио.
Виж целия пост
И аз така
Последните 2 седмици вече ми беше писнало да го чакам и мисля това секцио. 
# 18
23 май 2007, 13:46 ч.
Мен лично-страх, дали всичко ще мине както трябва. Имаше някои обезпокоителни факти, които ме притесняваха и до последно не знаех дали постъпвам правилно като предпочетох естественото раждане пред секциото. Оказа се, че съм направила верния избор и раждането беше леко!
Виж целия пост
# 19
23 май 2007, 14:04 ч.
Първоначално ме беше много страх,ама започнах да чета разните истории тук и това ми вдъхма сили Реших,че нагласата е много важна,настроих се позитивно и когато наближи,нямах търпение да родя,защото просто спешно се нуждаех бебето да напусне тялото ми 
и да не съм вече едва дишащ и движещ се кит 
А и нямах търпение да го видя този хубостник 
Виж целия пост
Реших,че нагласата е много важна,настроих се позитивно и когато наближи,нямах търпение да родя,защото просто спешно се нуждаех бебето да напусне тялото ми и да не съм вече едва дишащ и движещ се кит А и нямах търпение да го видя този хубостник 
# 20
23 май 2007, 14:14 ч.
Бях абсолютно спокойна и малко нетърпелива. Любопитно ми беше най-после да се срещна с моето момче.
Виж целия пост
# 21
23 май 2007, 14:20 ч.
И аз съм така за момента 
Виж целия пост
Не се страхувах от раждането за недоумение на мои познати.Беше ме страх какво ще правя бебето като се роди и дали ще умея да го изгледам.
# 22
23 май 2007, 14:31 ч.
Колкото повече наближаваше раждането, и притесненията ми се увеличаваха. Беше ме страх от самото раждане, от болката и както всяка майка предполагам си мисли дали ще роди здраво дете. Мисля, че е нормално при първо раждане да те е страх. Сигурно и второ да имам пак ще ми минават същите мисли 
. Но когато видиш бебчо всичко забравяш.
Виж целия пост
. Но когато видиш бебчо всичко забравяш. 
# 23
23 май 2007, 14:36 ч.
Това все едно аз съм го писала
Виж целия пост
Колкото повече наближаваше раждането, и притесненията ми се увеличаваха. Беше ме страх от самото раждане, от болката и както всяка майка предполагам си мисли дали ще роди здраво дете. Мисля, че е нормално при първо раждане да те е страх. Сигурно и второ да имам пак ще ми минават същите мисли . Но когато видиш бебчо всичко забравяш.
. Но когато видиш бебчо всичко забравяш. Това все едно аз съм го писала
# 24
23 май 2007, 14:39 ч.
Непосредствено преди самото раждане,ми беше притеснено дали ще мога да напъвам като хората.
Също така какво ще видя-дали ще ми е добре детенцето,и т.н.
Най-вече за него се притеснявах,а не за себе си.
Виж целия пост
Също така какво ще видя-дали ще ми е добре детенцето,и т.н.
Най-вече за него се притеснявах,а не за себе си.
# 25
23 май 2007, 14:44 ч.
Беше ме страх , но не за мен , а за бебето. Очакваше се да е много малко и нямаше никаква околоплодна вода . Още на следващия ден всичко бе забравено , след като си имах прекрасно здраво момиченце!!!
Виж целия пост
# 26
23 май 2007, 14:47 ч.
Същото беше и при мен.Май затова преносих 9 дни!Защото ми беше омръзнало да си мятам корема и всички около мен да викат:Ааайде бе няма ли вече да раждаш?
Виж целия пост
Страх-в никакъв случай.Не знаех какво е да раждаш и не съм се настройвала за лесно или трудно раждане.Но определено бях станала нетърпелива,писнало ми беше да си размятам корема насам-натам,а като че ли напук дъщеря ми закъсня със седмица.
Същото беше и при мен.Май затова преносих 9 дни!Защото ми беше омръзнало да си мятам корема и всички около мен да викат:Ааайде бе няма ли вече да раждаш?
# 27
23 май 2007, 15:09 ч.
ох,ако можех да го пропусна този момент-просто изведнъж бебето да се появи в ръцете ми знам,че ако отида да раждам с нагласата,че ще боли,наистина ще боли и затова когато някой ми заговори за това,го отсвирвам 
иначе ме е страх колко ще продължи,как ли ще мине и никак не ми се стои после в болницата 
понякога си мисля,че тези сладки движения от корема ще ми липсват 
иначе съм нетърпелива да си видя чудото,а понякока ми се струва,че това е толкова далече ох,пълна обърквация ми е в главата 
дано да мине бързо и да го забравя,пък после ще си гледам бебето 
Виж целия пост
знам,че ако отида да раждам с нагласата,че ще боли,наистина ще боли и затова когато някой ми заговори за това,го отсвирвам иначе ме е страх колко ще продължи,как ли ще мине и никак не ми се стои после в болницата понякога си мисля,че тези сладки движения от корема ще ми липсват иначе съм нетърпелива да си видя чудото,а понякока ми се струва,че това е толкова далече ох,пълна обърквация ми е в главата дано да мине бързо и да го забравя,пък после ще си гледам бебето
# 28
23 май 2007, 15:40 ч.
Когато бях бременна първият път изобщо не съм изпитвала страх не съм се замисляла за болката,бях много спокойна инакрая чаках с нетърпение да се роди, защото едвам ходех,а и преносих една седмица,но сега......,вече знам за какво става въпрос и честно казано малко ме е страх.
Виж целия пост
# 29
23 май 2007, 15:43 ч.
Нормално е да те обземе чувство на страх, но преди всичко при мен доминираше удовлетворението , че най-сетне ще си гушна малкото съкровище.
Виж целия пост
Препоръчани теми