Приятелката ми е с еметофобия (изключително силен, клиничен страх от повръщане) и май не постъпих много правилно...
По принцип не е нещо откачено, но ми е признала, че това е единствената ѝ, но много силна фобия. Реално спазва нормални неща като миене на ръцете преди хранене, консумация само на чиста и безопасно приготвена храна, гледане на срока на годност и т.н.
Веднъж отказа да яде храна, защото беше стояла четири часа на стайна температура, а то можело най-много два. Или друг път ядеше снакс с вилица, защото нямаше как да си измие ръцете в този момент. Иначе изобщо не е капризна към други неща – тя може да хапва и само хляб с мен и пак не би се оплаквала.
Обаче аз реших да ѝ направя лека шега, като ѝ дадох едни мъфини, които бяха леко мухлясали. Реално нищо лошо нямаше да стане – просто исках да видя реакцията ѝ. Но това съвсем не тръгна по план.
Когато ѝ казах и тя в действителност видя мухъла (а вече беше изяла един мъфин), тя буквално замръзна и след това получи паник атака. Започна да плаче, да трепери и да се притеснява. Изглеждаше все едно се чувства безпомощна. Стана ми гузно, но все пак не беше нещо екстремно и не разбрах смисъла на нейната реакция. После не ми говореше с дни.
След като видя колко съжалявам, тя ми каза, че заради случилото се е наблюдавала тялото си часове наред, за да види дали няма да повърне, и че се чувства унизена от факта, че омаловажавам нейната ситуация до такава степен, че съм решил да се подиграя с нея.
Виж целия пост
По принцип не е нещо откачено, но ми е признала, че това е единствената ѝ, но много силна фобия. Реално спазва нормални неща като миене на ръцете преди хранене, консумация само на чиста и безопасно приготвена храна, гледане на срока на годност и т.н.
Веднъж отказа да яде храна, защото беше стояла четири часа на стайна температура, а то можело най-много два. Или друг път ядеше снакс с вилица, защото нямаше как да си измие ръцете в този момент. Иначе изобщо не е капризна към други неща – тя може да хапва и само хляб с мен и пак не би се оплаквала.
Обаче аз реших да ѝ направя лека шега, като ѝ дадох едни мъфини, които бяха леко мухлясали. Реално нищо лошо нямаше да стане – просто исках да видя реакцията ѝ. Но това съвсем не тръгна по план.
Когато ѝ казах и тя в действителност видя мухъла (а вече беше изяла един мъфин), тя буквално замръзна и след това получи паник атака. Започна да плаче, да трепери и да се притеснява. Изглеждаше все едно се чувства безпомощна. Стана ми гузно, но все пак не беше нещо екстремно и не разбрах смисъла на нейната реакция. После не ми говореше с дни.
След като видя колко съжалявам, тя ми каза, че заради случилото се е наблюдавала тялото си часове наред, за да види дали няма да повърне, и че се чувства унизена от факта, че омаловажавам нейната ситуация до такава степен, че съм решил да се подиграя с нея.
