За всички които не вярват че една жена е възможно да не разбере че е бременна
- Публикувана: 13 ноем. 2026, 13:31 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2026, 14:05 ч.
13 ноем. 2026, 13:31 ч.
Да ви разкажа за моите два случая първо с четвъртото ми дете отивам в 6 тия месец на гинеколог със силно кървене и съсиреци и той ми казва момиче имаш огромен тумор каза да си правя туморни маркери и да влизам след 2 дни за операция защото сигурно било рак на яйчниците аз бях тогава на 28 години и се уплаших много и викам няма да ходя никъде няма да се оперирам ако ми е писано да умра ще умра и толкова два дни след прегледа кървенето спира и не ми идва на следващия месец след което отивам при друг гинеколог и му казвам за случая при другия доктор той ме пита за цикъла какъв ми бил аз му казах че имам три деца че цикъла ми винаги е бил силен дълъг около 7 8 дни и със съсиреци и че предния месец онзи д-р ми е казал че имам тумор и че сигурно вече умирам ама викам щом е писано какво да се прави а той вика много приказваш да и аз да те прегледам и ме прегледа и вика да да да имаш тумор с ръце,крака глава очи и след няколко седмици като се изкара ще има и коса в 30 г.с са и ми показа следователно две седмици по късно вече в 32 г.с се роди дъщеря ми(тумора) Мария с тегло 2.350 гр.вече е на 7 години и е най здрава от 4 те ми деца.А сега втория случай който е от сега в момента на 03.11 отивам в спешното с болки в корема и зацапване ту розово ту светло кафяво гледат ме на видеозон и дори и видя и шийката и матката при което каза че шийката ми е перфектна след 4 деца който са родени нормално но няма бременност а 8 см киста и ще се наложи операция направих си аз този път туморни маркери при което са доста завишени СА 125 от 35 горна граница моите са 257 НЕ 4 от 60.5 горна граница моите са 76 и Рома индекс който в пременупауза е нормално да 11.4% а моят беше 21.9% което означава че и той е завишен доста при което лекарката която уж ще ми маха кистата казва че се отказва и че трябва да отида при онкогинеколог и той да ме оперира за да може ако се наложи да ми изкарат матката и яйчниците само онкогинеколог може да го направи това а най вероятно и най добре за теб ще е това защото най вероятно е злокачествена кистата и готови вече да ме пращат в онкологията и дори за 17.11 ми насрочиха операция в онкото от другия доктор онколога но аз понеже пак се уплаших реших да отида при друг гинеколог в друг град но докато се наканя започна да ми тече нещо като околопладна вода и отивам при другия лекар и той казва какви кисти какво махане на яйчници и матки Боже Господи ти си в 36.г.с и сега чакам да родя една плачеща киста която 9 месеца не се разбра че е бебе а иначе преди това ми беше дошъл цикъла като по часовник но имаше от 11.03 аномалии тогава последно ми беше нормален и силен цикъла след това си течеше пак но без съсиреци и не толкова силен като преди през април например ми тече 5 дни през май 4 дни през юни 7 дни през юли 9 дни през август 5 дни септември 9 пак а октомври ми беше 12 дни точно като отидох на лекар на 3 ми течеше още уж нормален но по слаб по едно време имах киселини понякога дори и на скоро сутрешно гадене направила съм си 7 8 теста от който 2 ЧХГ който също бяха отрицателни е това как го обяснявате това не е лъжа а истинската ми история
Виж целия пост
# 1
13 ноем. 2026, 13:41 ч.
Не мога да си представя това наистина да се случи. Но щом казваш, да си жива и здрава и да са ти живи и здрави всичките дечица.
Виж целия пост
# 2
13 ноем. 2026, 13:43 ч.
Благодаря и аз не вярвах докато не се случи
Виж целия пост
Не мога да си представя това наистина да се случи. Но щом казваш, да си жива и здрава и да са ти живи и здрави всичките дечица.
Не мога да си представя това наистина да се случи. Но щом казваш, да си жива и здрава и да са ти живи и здрави всичките дечица.
# 3
13 ноем. 2026, 14:05 ч.
А как не сте забелязали промяна в теглото или движение на плода? Как се обясняват завишените туморни маркери?
Ето и редактирана версия и за другите, на които им се струва нечетим текста.
Виж целия пост
Ето и редактирана версия и за другите, на които им се струва нечетим текста.
Скрит текст:
Цитат
Да ви разкажа за моите два случая.
Първо, с четвъртото ми дете.
Отивам в 6-ия месец на гинеколог със силно кървене и съсиреци. Той ми казва: „Момиче, имаш огромен тумор!“ Каза ми да си направя туморни маркери и да вляза след 2 дни за операция, защото най-вероятно било рак на яйчниците.
Аз тогава бях на 28 години и се уплаших много. Викам си: „Няма да ходя никъде, няма да се оперирам! Ако ми е писано да умра, ще умра и толкова!“
Два дни след прегледа кървенето спря и на следващия месец не ми дойде. След това отивам при друг гинеколог и му разказвам за случая с предишния доктор. Той ме пита какъв ми е бил цикълът. Аз му казвам, че имам три деца, че цикълът ми винаги е бил силен, дълъг около 7–8 дни и със съсиреци, и че предния месец онзи доктор ми е казал, че имам тумор и сигурно вече умирам. Но аз му казвам: „Щом ми е писано, какво да се прави?“
А той вика: „Много приказваш! Я да те прегледам и аз!“
Прегледа ме и каза: „Да, да, да! Имаш тумор с ръце, крака, глава и очи, а след няколко седмици, като се изкара, ще има и коса! В 30 г.с. сте!“
И ми показа. Следователно две седмици по-късно, вече в 32 г.с., се роди дъщеря ми (туморът) Мария с тегло 2,350 кг. Вече е на 7 години и е най-здравата от четирите ми деца.
А сега вторият случай, който е от настоящия момент.
На 03.11. отивам в спешното с болки в корема и зацапване – ту розово, ту светлокафяво. Гледат ме на видеозон, виждат и шийката, и матката, при което лекарката казва, че шийката ми е перфектна след 4 деца, които са родени нормално. Но няма бременност, а има 8 см киста и ще се наложи операция.
Направих си този път туморни маркери, при което резултатите се оказаха доста завишени:
СА 125 – при горна граница 35 моят резултат е 257.
НЕ 4 – при горна граница 60,5 моят резултат е 76.
ROMA индекс – при норма до 11,4% за пременопауза моят е 21,9%, което означава, че и той е доста завишен.
Лекарката, която уж трябваше да ми маха кистата, казва, че се отказва и че трябва да отида при онкогинеколог, който да ме оперира, за да може, ако се наложи, да ми извадят матката и яйчниците. Само онкогинеколог можел да направи това.
Казва ми още, че най-вероятно и най-добре за мен ще бъде това, защото кистата най-вероятно е злокачествена. И така, вече готови да ме пращат в онкологията, дори ми насрочиха операция за 17.11. при другия доктор – онколога.
Но аз, понеже отново се уплаших, реших да отида при друг гинеколог в друг град. Докато се наканя обаче, започна да ми тече нещо като околоплодна вода. Отивам при другия лекар и той казва:
„Какви кисти, какво махане на яйчници и матки?! Боже Господи, ти си в 36 г.с.!“
И сега чакам да родя една плачеща киста, която 9 месеца не се разбра, че е бебе!
А иначе преди това цикълът ми си идваше като по часовник, но имаше аномалии. На 11.03. за последно ми беше нормален и силен. След това продължаваше да ми тече, но без съсиреци и не толкова силно, както преди.
Например:
През април – 5 дни.
През май – 4 дни.
През юни – 7 дни.
През юли – 9 дни.
През август – 5 дни.
През септември – 9 дни.
През октомври – точно 12 дни.
Когато отидох на лекар на 03.11., все още ми течеше. Уж нормално, но по-слабо.
По едно време имах киселини, понякога дори и сутрешно гадене. Направила съм си 7–8 теста, от които 2 са били ЧХГ, и всички също бяха отрицателни.
Е, това как го обяснявате? Това не е лъжа, а истинската ми история!
Първо, с четвъртото ми дете.
Отивам в 6-ия месец на гинеколог със силно кървене и съсиреци. Той ми казва: „Момиче, имаш огромен тумор!“ Каза ми да си направя туморни маркери и да вляза след 2 дни за операция, защото най-вероятно било рак на яйчниците.
Аз тогава бях на 28 години и се уплаших много. Викам си: „Няма да ходя никъде, няма да се оперирам! Ако ми е писано да умра, ще умра и толкова!“
Два дни след прегледа кървенето спря и на следващия месец не ми дойде. След това отивам при друг гинеколог и му разказвам за случая с предишния доктор. Той ме пита какъв ми е бил цикълът. Аз му казвам, че имам три деца, че цикълът ми винаги е бил силен, дълъг около 7–8 дни и със съсиреци, и че предния месец онзи доктор ми е казал, че имам тумор и сигурно вече умирам. Но аз му казвам: „Щом ми е писано, какво да се прави?“
А той вика: „Много приказваш! Я да те прегледам и аз!“
Прегледа ме и каза: „Да, да, да! Имаш тумор с ръце, крака, глава и очи, а след няколко седмици, като се изкара, ще има и коса! В 30 г.с. сте!“
И ми показа. Следователно две седмици по-късно, вече в 32 г.с., се роди дъщеря ми (туморът) Мария с тегло 2,350 кг. Вече е на 7 години и е най-здравата от четирите ми деца.
А сега вторият случай, който е от настоящия момент.
На 03.11. отивам в спешното с болки в корема и зацапване – ту розово, ту светлокафяво. Гледат ме на видеозон, виждат и шийката, и матката, при което лекарката казва, че шийката ми е перфектна след 4 деца, които са родени нормално. Но няма бременност, а има 8 см киста и ще се наложи операция.
Направих си този път туморни маркери, при което резултатите се оказаха доста завишени:
СА 125 – при горна граница 35 моят резултат е 257.
НЕ 4 – при горна граница 60,5 моят резултат е 76.
ROMA индекс – при норма до 11,4% за пременопауза моят е 21,9%, което означава, че и той е доста завишен.
Лекарката, която уж трябваше да ми маха кистата, казва, че се отказва и че трябва да отида при онкогинеколог, който да ме оперира, за да може, ако се наложи, да ми извадят матката и яйчниците. Само онкогинеколог можел да направи това.
Казва ми още, че най-вероятно и най-добре за мен ще бъде това, защото кистата най-вероятно е злокачествена. И така, вече готови да ме пращат в онкологията, дори ми насрочиха операция за 17.11. при другия доктор – онколога.
Но аз, понеже отново се уплаших, реших да отида при друг гинеколог в друг град. Докато се наканя обаче, започна да ми тече нещо като околоплодна вода. Отивам при другия лекар и той казва:
„Какви кисти, какво махане на яйчници и матки?! Боже Господи, ти си в 36 г.с.!“
И сега чакам да родя една плачеща киста, която 9 месеца не се разбра, че е бебе!
А иначе преди това цикълът ми си идваше като по часовник, но имаше аномалии. На 11.03. за последно ми беше нормален и силен. След това продължаваше да ми тече, но без съсиреци и не толкова силно, както преди.
Например:
През април – 5 дни.
През май – 4 дни.
През юни – 7 дни.
През юли – 9 дни.
През август – 5 дни.
През септември – 9 дни.
През октомври – точно 12 дни.
Когато отидох на лекар на 03.11., все още ми течеше. Уж нормално, но по-слабо.
По едно време имах киселини, понякога дори и сутрешно гадене. Направила съм си 7–8 теста, от които 2 са били ЧХГ, и всички също бяха отрицателни.
Е, това как го обяснявате? Това не е лъжа, а истинската ми история!