Правилно ли постъпих? Раздяла след 7 годишна връзка

  • 1 830
  • 75
# 60
Ама верно.
Авторке, това първата ти връзка ли е?
Виж целия пост
# 61

Сега може да ти е тежко, ама бъдещ лекар да се забие в Македония е абсурдно.
Скрит текст:
  Имам доста колеги дошли оттам, защото нямат никакво развитие в страната, а тук се развиват и просперират.
Не трябва да се оставяш една любов да те завлича надолу. Не и когато си положила толкова труд до сега.
Тя не разсъждава като бъдещ лекар.  От поне 4 години чавка и е изпила мозъка. Пристрастена е към виртуалната връзка с него и понеже няма как да живеят заедно, все още е влюбена и го идеализира. Тя осъзнава нещата, макар и повърхностно, но не успява да го разлюби
Ама верно.
Авторке, това първата ти връзка ли е?
. 
Да.
Виж целия пост
# 62
Ами...какво да кажа. Ще се научи.
Виж целия пост
# 63
Няма как високо образовано градско момиче да е щастливо в такъв неравен брак със селянче, работещо на бензиностанция и живеещо на село в патриархално семейство заедно с родителите си. Пълен абсурд. 

Наскоро съученичка на сина ми, завършила медицина, се омъжи точно за такъв и го докара в големия град. Ниско самочувствие е проблема, липса на самоуважение донякъде. Въпреки доброто образование, престижната професия и т.н.
А на авторката бих искала да кажа следното :
Опитай да си представиш, че ти си майка и трябва да посъветваш дъщеря си какво да направи в тази ситуация. Какъв съвет би и дала, за да не опропасти бъдещето си? Помисли си.
Виж целия пост
# 64
Селянията е дребен проблем, в сравнение с характеропатията. Много често хората си мислят, че лошите неща се правят от хора с психична болест, с нисък интелект и без образование. Обаче проблемът е друго нещо, счупено от вътре, което не е болест.
На обаяние го докарват. Както виждате, 7 години продължава засега. Дали няма пак да се обади, много се извинява и много я обича, хайде пак? Мхм? Иде Коледа, Нова година. Другият вариант е рожденият ден.
Виж целия пост
# 65
Продължава 7 години, защото й е първо гадже.
Виж целия пост
# 66
Ох, мале. Девойко,  да, правилно постъпваш и аз да кажа, че яд ме хвана чак. Тука всичко са ти казали, къде с емпатия, къде са ти влезли с бутонките...
Помисли, пореви, но, моля те, не се обръщай назад.
Виж целия пост
# 67
Не мога да приема тази тема за истинска. Няма такива големи бели птици, че да не видят към какво води евентуален брак с този. За мен темата е подигравка с публиката тук.
Ако все пак е истина, постъпила си правилно и си се отървала.
Разбирам как може да звучи, но дори сега постоянно си задавам въпросите: „Ами ако бях заминала? Ами ако наистина бяхме щастливи заедно? Ами ако това беше правилната стъпка и сега изпускам възможността да имам семейство с човека, когото обичам?“ Все пак, когато бях при него, се чувствах много щастлива. Може би щяхме да имаме хубав живот заедно, а може би не. Няма как да знам. Точно тази неизвестност ме измъчва най-много. От една страна, не искам да се отказвам от животът си тук (тъй като можеше и да не съм щастлива с него там и какво щях да правя..), а от друга, ме боли при мисълта, че може би съм изпуснала шанса си за щастие с него.

Веднага ти казвам какво щеше да стане, след някоя друга година щеше да го намразиш за това, че си се отказала от медицината и си се забутала в някакво село при свекър и свекърва. Даже не самостоятелно. И това с няколкото години е оптимистичната прогноза, вероятно до 6м щеше да се е случило. Да не говорим за скандалите, които щеше да имаш с вашите и тези които щяха да се случат с неговото семейство като решиш да си тръгнеш.
Спестила си си ги тези работи и само трябва да се радваш. Ако толкова те обича да оставя бензиностанцията там, и тук има, и мама и тате и да идва той. По- добре ще го издържаш ти него с лекарска заплата, отколкото той теб там с такава на работник.

Няма какво да страдаш, вие реално даже не сте прекарвали достатъчно време заедно, за да знаеш дали имате сходство в характерите - това доста ясно се вижда, ако живеете заедно, ама вие не сте, та няма какво да го мислиш- страдаш по навика да общуваш с него, а не реално за човека. Ще ти мине. Гледай си работата, любовта ще дойде.
Виж целия пост
# 68
Олеле, не и давайте идеи, че би могла да го издържа тук. И такива случаи има.
Виж целия пост
# 69
Да, може да е имал такива мераци, да се уреди.
Седем години връзка онлайн с ходене от време на време нищо не е, предвид възрастта й. Вярно първи приятел, няма как за сравнява, ама поне няма дългосрочни щети.
Виж целия пост
# 70
Олеле, не и давайте идеи, че би могла да го издържа тук. И такива случаи има.

Според мен по- добре тук, отколкото там. Бързо ще го види какъв е лентяй ако заживеят заедно и няма помощ от мама и тате, а трябва да се плаща квартира и т.н., ще светнат лампи. Но така, де, няма нужда като цяло от експерименти 😅
Виж целия пост
# 71
Ама той не иска да идва. Това тя вече му го е предлагала.

Чак лентяй не е. Работи човекът и може да работи и в България. Други са проблемите с него.
Виж целия пост
# 72
Не знам, за мен да живее с техните след като е прекъснал медицина и да иска да създава семейство под един покрив с мама и тате. Дали психическа, дали финансова зависимост има. Това че свекъра е казал, че по- добре да не работи, ма ако толкова искала… ме навява на мисълта, че е финансова. Та ако му предложи на нашичкия издръжка в България, той вероятно ще приеме 😅

Но, разбра се, може и ти да си права, просто казвам какво си помислих като прочетох.
Виж целия пост
# 73
Правилно си постъпила като си се разделила.
Първо е македонец.
Това е огромен червен флаг.
Второ и родителите му са червен флаг. Ама нямало нужда да учиш, да работиш, тук ще ни чистиш.
Ти не осъзнаваш ли при какви хора искаш да се навреш. С мислене от преди 100 години.
И другото. Ултиматума. Това нещо ултиматум, заплаха, изнудване, някой да ми използва също е огромен червен флаг и на такова нещо не трябва да се подава. Даже обратното. Казваш му - ти кой ще изнудваш? Щом е така, разделяме се, не може така да ми говориш.
Вместо да ревеш, трябва да се радваш, че си се отървала и да почерпиш.
Виж целия пост
# 74
Седем години не са малко и е съвсем нормално да те боли толкова, дори когато знаеш, че решението е било правилно. Едното не отменя другото. Можеш да си сигурна, че не искаш да се откажеш от медицината, и пак да ти липсва той, ежедневните разговори, навикът да му пишеш първо на него сутрин.

Ще го преживееш, само че не наведнъж. Първите седмици обикновено са най-тежки и вълните идват когато не ги очакваш, например като видиш нещо, което би му пратила. Когато те хване такава вълна, опитай няколко минути да дишаш бавно, вдишване за около 4 секунди и издишване за 6. Звучи простичко, но наистина успокоява тялото, особено вечер, когато не можеш да заспиш.

И още нещо. Пети курс си, предстои ти тежка година, а тази връзка досега е била тайна от вашите. Значи доста неща си носила сама. Сега е моментът да си позволиш да поговориш с някого на живо, приятелка, сестра, психолог към университета, ако имате такъв. Не е нужно да си силна пред всички.

А дали само ти трябва да правиш компромиси, на това си отговорила сама, когато си предложила първо да живеете и работите тук. Това вече е бил компромис. Ултиматумът дойде от другата страна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия