Признак за какво е поведението след раздялата – дали човек показва истинското си лице наистина?
Ще нахвърлям някои подвъпроси и подтеми:
– Когато някой трудно преживява раздялата – значи е обичал силно или е признак за слабост на психиката? Колко дълго може да продължи една такава тъга?
– Когато някой лесно се отърсва и слага бързо маската на „аз съм добре“, дали наистина е така?
– За моментите в които (както темата с нарцистичните и отровни хора) някой от двамата, зарязания или другия, хвърля кал и прави мизерии. Понякога дори публични.
Съдейки и по себе си, често попадам на схващането, че някой трябва да е победителят в такава ситуация. Един вид съзтезание, надцакване, няма значение пола, времето на връзката или повода за раздяла. А реално има ли такова нещо?
Победител би могъл да бъде този, който се е отървал от лошата връзка и осъзнава стойността си извън нея.
Всякакви демонстрации на това колко е хубав живота тук издишат.
Темата е отворена както за житейски събития в личен план, така за вашите наблюдения към близките.