Когато розовите очила паднат – за поведнието след раздялата

  • 29
  • 1
Покрай немалкото теми за приключване на взамиотношения често виждам повтарящи се модели и изрази, които може да отделим в отделна тема. А защо не и да спорим за тях.

Признак за какво е поведението след раздялата – дали човек показва истинското си лице наистина?

Ще нахвърлям някои подвъпроси и подтеми:

– Когато някой трудно преживява раздялата – значи е обичал силно или е признак за слабост на психиката? Колко дълго може да продължи една такава тъга?
– Когато някой лесно се отърсва и слага бързо маската на „аз съм добре“, дали наистина е така?
– За моментите в които (както темата с нарцистичните и отровни хора) някой от двамата, зарязания или другия, хвърля кал и прави мизерии. Понякога дори публични.

Съдейки и по себе си, често попадам на схващането, че някой трябва да е победителят в такава ситуация. Един вид съзтезание, надцакване, няма значение пола, времето на връзката или повода за раздяла. А реално има ли такова нещо?
Победител би могъл да бъде този, който се е отървал от лошата връзка и осъзнава стойността си извън нея.
Всякакви демонстрации на това колко е хубав живота тук издишат.
Темата е отворена както за житейски събития в личен план, така за вашите наблюдения към близките.
Виж целия пост
# 1
В личните отношения не смятам, че има победители и победени.
С всеки човек е различно.
В някои връзки след раздялата съм се чувствала изгубена, в други окрилена и лека, сякаш съм свалила тежест от раменете си, при трета помъдряла (запазихме приятелски отношения и комуникираме и до днес), имам и недовършени сякаш.
Всичко е искрено и лично.
За всеки.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия