Некролози

  • 71 760
  • 177
# 30
след стоене на слънце 1-2-3 и пове4е години навън забодена на дърво - повярвай ми ще пожълтее

Е, да ама един некролог за помен не стои найсе години  Naughty Нали се сменя всяка година. Поне аз така правя. А и периодично подменям пожълтелите некролози.
Не ме интересува какво мислят хората. Правя това, което чувствам и намирам за необходимо. Не мога да си представя входната си врата без некролога на детето ми... Просто не мога.
Виж целия пост
# 31

Правилното е Габър все пак  Wink А едно време имаше и кабари, именно така изписани, сини кутийки. Разликата беше в главичките  Peace
Виж целия пост
# 32
4ета, даже тука има , но само във вестниците, без дати на раждане.  по4вам да мисля и разсъждавам-на колко е, от какво ли е, какво ли оставя зад себе си, какво не е изживял? един път отивайки на една съдбовна среща, видях некролог с познато име, загледах се и настръхнах, голямата ми у4ени4еска любов остана завинаги на 31, някъде във франция! катастрофа като попитах наоколо!тежко ми става!някой спомена психостраст, изглежда ме е хаванала!
Виж целия пост
# 33
Хората имат право да изразяват скръбта си, както решат. Впечатлявам се за отишлите си без време от този свят.
Тема преди задушница.  Praynig
Виж целия пост
# 34
Правя това, което чувствам и намирам за необходимо. Не мога да си представя входната си врата без некролога на детето ми... Просто не мога.

Разбира се. Това е помен, спомен, уважение. Помним, лепим, знаем... Прегръщам те, Дим, само ти си знаеш...  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

какво ще кажете за черните кърпи по вратите и главите?
там вече съм категорична!

Ще кажа, че са стар български обичай, начин да се покаже, че хората скърбят за скъп човек. Уважавам това!
Виж целия пост
# 35
Да,във вестник попаднах на некролог на познат.Когато бях тийнейджър за мен той беше идеал за мъж.Стана ми много болно,почувствах се лично наранена.
Виж целия пост
# 36
Да, трудно е на човек, който не е загубил най - близките си да разбере какво е некролога...
За мен е уважение, начин да съобщя от колко време ги няма мама  и татко Confused, дори всяка година пиша отново и отново някакво послание, не знам, мисля си, че го четат там някъде.
Задушница е в събота, да си спомним за тях.... Praynig

Колелото на съдбата се върти
и пред нищо не се спира.
Гони, поглъща човешки души.
То се знае-всеки умира!

Ти си учен, доктор и министър,
професор, дипломат, археолог...
Мементо мори! В нашия регистър
си обикновен черно-бял некролог!

Днес с гордост и чест заявяваш,
че светът около теб върти се,
а утре във вестника се появяваш
на некролог.Почакай, спри се!

До вчера властно въртеше съдбите
на цял куп твои плахи подчинени.
Днес до теб кротко лежат венците
и плачат близките, от скръб сломени.

Не е важно що си вършил по земята,
там,горе, всеки сам ще отговаря.
Накрая идва онази, черната, с косата
и страницата просто се затваря. 

Виж целия пост
# 37
Некролози (не говоря за тези във вестниците) се срещат и в други близки до нас страни - Гърция, Сърбия, Румъния, но доколкото знам това е най-разпространено в нашата страна. Интересното е, че  не е църковен обичай и никой не задължава близките да правят некролог. Сигурно има своето място и символно значение. Аз приемам прочитането на нечий некролог като една отправена молитва за мъртвия.
Виж целия пост
# 38
Зачитам се от време на време, особено в тези на по-млади хора. Само веднъж видях некролог на познат - от началното училище, много кофти ми стана.

Не понасям некролозите във вестника (нищо, че и в тях се заглеждам), отвратително ми става, когато хвана точно страницата с некролозите да беля картофи на нея - веднага я сменям. Кофти ми е да скъсам някой през лицето, за да си увия боклуче и т.н.

По същата причина ми изглежда отвратително торта за рожден ден на детето със снимката му на нея - за да ядем торта, ще трябва да срежа детето си през лицето Sick
Виж целия пост
# 39
Имам книга за надгробните камъни.
Няква фотографка обикаляла гробища
и снимала като луда. Камъни, хора, съдби.
Става ми студено, докато прелиствам.
Пер Лашез в Париж, както и гробището във
Виена са едни от основните точки в агендата
на всеки турист. Аз предпочитам да чета карета
за сватби, рождения, уважавам покоя на починалите.
Виж целия пост
# 40
Пичове, предсватбена депресия ли ви тресе, че пускате такива теми? Виждала съм некролози на приятели, не е яко.
Виж целия пост
# 41
от години, във всяка работа си правя файлче: tatko.doc

Правя го за нашата врата.

Виж целия пост
# 42
Пер Лашез в Париж, както и гробището във
Виена са едни от основните точки в агендата
на всеки турист.

Да, да, ето ме и мен, пресен пример.  Mr. Green

Балзак
Шопен
Джим Морисън

Гробищата тук и там са като паркове. Не е гадно, свежо е, зелено, спокойно, не навява неприятни чувства. И поради лпса на градинки разхождам ситния в гробището до нас  Mr. Green
Виж целия пост
# 43
Аз не се зачитам.
Но майка ми периодично намира познати.

Не ми харесва тая работа с некролози по вестниците. Не я разбирам.   Rolling Eyes
Виж целия пост
# 44
Уважавам некролозите. И не само тези по повод смърт, но и за помен на определено време. И недискретните погребения уважавам, и черните кърпи на главите на жените, и черните лентички на саката на мъжете. Краят на човешкия живот е събитие, което заслужава поне малко с малко патос. Откъде-накъде за сватби и кръщенета че се вдигат дандании, а за погребения - не? И се надявам толкова уважаваната от мене традиция на оплакването да не изчезне съвсем, тогава дано поне професионални оплаквачки има.
Една от най-ярките и свидни картини в спомените ми е баба ми, прегърнала залепения на електрически стълб некролог на вуйчо ми, плаче, и плаче, и плаче. Все така надълбоко ме удря болката, като се сетя за тази картина, десетилетие и повече мина оттогава, не си я давам тази болка за цялата повърхностна ухиленост на света.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия