Некролози

Публикувана: 23 май 2007, 20:03 ч.
Последно мнение: 7 юни 2007, 11:37 ч.

71 770
177

тони сопрано

M

# 75 24 май 2007, 18:32 ч.

Това със снимките от погребения още си важи за някои държави - такива са им традициите. Имам снимки от погребението на баща ми, видеокасетата я отказахме. Сами да си я гледат. Confused

Confused

Имах един познат, който си колекционираше некролози - младо момче на двайсетина години. Така се получава, когато свръхинтелектът се развие в извращение.

Виж целия пост

О

О'Хара

Регистриран

# 76 24 май 2007, 18:37 ч.

баба ми има снимка на майка си в ковчег.

лично аз съм предупредила и не искам никой мой близък да слага нито черен шал, ни дори черен чорапогащник като гушна букета.
предупредила съм и мъжа си да не ми се сърди евентуално Tired

Tired

не мисля че това е за мен, съжалявам.
всеки си има разбирания, аз не разбирам това афиширане на трагедия.
помня когато сложих черен шал заради дядо ми, по-точно ми го сложиха. чувствах вина затова, че не го искам, а трябва.
помня и че като видех някой познат на улицата се скривах за да не ме пита какво се е случило...
в такива моменти предпочитам сама да си изживявам мъката, такъв човек съм си, преживявам сама нещата и не ми харесва да ме пришпорват да говоря. мога да говоря, когато аз пожелая и на когото аз искам да споделя.
в този смисъл и не ми харесват нашите бг традиции... не ми харесва и момента с преспиването на покойника в къщата задължително и изтощителния караул посреднощ.
за мен това е допълнително излишно натоварване и напълно ненужно.
съжалявам, ако съм прозвучала цинично, но така мисля аз Embarassed

Embarassed

Виж целия пост

Франзела Калина

Регистриран

# 77 24 май 2007, 18:57 ч.

Цитат на: А. Друзь в чт, 24 май 2007, 14:50

Некрологът е част от нашата култура. Приемам го като даденост. Откакто имам детски спомени, от тогава са и спомените за тия плакати.
Смешни са ми обаче обяви-некролози във вестниците за хора, починали преди 40 години. И то обикновени хора, не са някакви популярни хора. Тъпо ми е. То, дет се вика, и внуците им са ги забравили.

Явно не са, щом са платили за некролог. Това е грубо. Всеки има своя начин на изразяване на мъката.

А и, понякога, приживе хората все не са намирали време и / или пари да си направят снимка... така.
От друга страна, аз искам да ми сложат снимка от като съм била на 20, и без туй може да не ме познаят иначе

Виж целия пост

Редовен потребител

# 78 25 май 2007, 00:16 ч.

Цитат на: Хара в чт, 24 май 2007, 18:37

помня когато сложих черен шал заради дядо ми, по-точно ми го сложиха. чувствах вина затова, че не го искам, а трябва.
помня и че като видех някой познат на улицата се скривах за да не ме пита какво се е случило...

Аз също не се почерних, като почина майка ми. И през ум не ми е минало. Така го разбирам, не исках да го афиширам по улиците. То ми стига, че душата ми е почернена и няма да побелее никога повече. Стигаше ми и като ме срещнеха нейни бивши колежки, да ми се нахвърлят на врата и да завият състрадателно. Умирах още веднъж... Исках да се махна от града по-скоро.
И докато се почесвах в празния вече апартамент, приятелките ми от детство ме канеха на кафе, за да ме "разсеят". Наистина оцених жеста им. И ходих на кафе в центъра, и си говорех нещо си там... Това не намали мъката ми, нито щеше да я увеличи, черното по мен.
Но всеки го разбира по различен начин.

Много тъжна тема. Тони, преди сватба трябва да пускаш други теми.

Виж целия пост

Zanda Ksurik

Редовен потребител

# 79 25 май 2007, 00:23 ч.

Мразя ги, не се заглеждам в тях. Направо ми се повръща от некролози.
Нито едно щастливо събитие в България не се споделя толкова открито или дълго, но виж смъртта трябва да напомня за себе си отвсякъде, та и на входовете, парковете, по дърветата, на стените, на оградите на яслите и детските градини.
Не ми пука, че някой е умрял. Достатъчно ми е, че в семейството ми периодично умират незаменими хора и че аз някой ден ще умра. Чуждата смърт ме кара да страдам, затова и все по-малко ми се гледат новините, в които, ако случайно няма някоя особено кървава катастрофа от деня, се разискват стари катастрофи. И американски екшъни не гледам, нито китайски, заради насилието.

Виж целия пост

Почетен член

# 80 25 май 2007, 02:27 ч.

Представям си колко е тъжно ... да си стар и да гледаш по дърветата окачени снимки на умрелите си приятели ... Аз не ги харесвам ... не мисля, че мъртвите го заслужават ... или по- точно, че живите го заслужават ...

Виж целия пост

N

# 81 25 май 2007, 07:14 ч.

Некролозите са традиция. Като мартениците. Остава да почнем да викаме за мартениците: това на Запад го няма, за к'во ни е! Еми за нищо не ни е, просто едно напомняне за живота. Е, некролозите пък са просто едно напомняне за смъртта. Тука гледам бая народ ги тресе страх от смъртта, не щат нищо да им напомня за нея. Само че смъртта е по-силна от живота, ще ви кажа. И нашите прадеди са били мъдри хора, разбрали са го и са намерили начин да я уважат.

Виж целия пост

Вълкът с дълъг ник

Ветеран

# 82 25 май 2007, 09:21 ч.

Стига бе. Смъртта не е страшна.
Дори може да доживееш до момент в който я желаеш.
Аз съм си приготвил некролог по мой вкус.
Нужно е само да се зададат бройки и да се принтира.

Виж целия пост

Почетен член

# 83 25 май 2007, 09:26 ч.

най- много мразя някой да забоде с кабърчета за кората на живото ми дърво, някакъв гаден некролог .... #2gunfire

#2gunfire

Виж целия пост

R

Rositsa1978

# 84 25 май 2007, 09:28 ч.

Сега се сетих ,че бабата на бившия беше снимала погребенията на майка си, баща си, мъжа си и ми ги показваше Sick

Sick

И много се беше разсърдила на реакцията ми.
Гадно си беше и й го казах.

Виж целия пост

Д

Редовен потребител

# 85 25 май 2007, 12:16 ч.

Цитат на: secretgarden в пт, 25 май 2007, 09:26

най- много мразя някой да забоде с кабърчета за кората на живото ми дърво, някакъв гаден некролог .... #2gunfire

#2gunfire

Е чак пък гаден... Confused

Confused

Виж целия пост

L

Редовен потребител

# 86 25 май 2007, 15:41 ч.

И мен отдавна ме мъчи тоя въпрос с некролозите, по-специално тези по улиците Confused

Confused

Нужно ли е на всяка крачка навън да ни се напомня за това, че сме смъртни?
Не знам в кои държави още съществува такъв обичай, но съм виждала улични некролози в Гърция, така че предполагам се касае за православна традиция.
Както и да е, действат ми депресиращо, има млади хора, които съм познавала и които вече не са между живите. Пък дори и да са непознати...
Преди ок. 2 години нашумя един случай, на известен бизнесмен от Обзор "неизвестни лица" взривиха джипа, в който се е возил не той, а жена му и двегодишната му дъщеричка. Детето загина на място, а майката почина в болницата, без да дойде в съзнание и да рабере.
На 100 метра от нас, по улицата, по която минавам всеки ден, на входната врата на една кооперация стоят некролозите на двете. Не, грешка, един некролог за двете. Майката - невероятно красива жена, а момиченцето - такова сладко създание с руси къдрици и големи бузки.
Не ги познавам, никога не съм ги познавала, но може би са живели някога там,а може би родителите на жената живеят там. И всеки път като минавам с дъщеря ми, която е горе-долу на същата възраст, си мисля за тях и ми става безкрайно мъчно..
Може би вече ще избягвам да минавам оттам....

Виж целия пост

K

# 87 25 май 2007, 20:48 ч.

Зачитам се,от време на време, познати не намирам,засега! А до кога ще има,кой знае.........

Виж целия пост

НеПоКоРнА

Потребител

# 88 25 май 2007, 21:13 ч.

Цитат на: Хара в чт, 24 май 2007, 18:37

баба ми има снимка на майка си в ковчег.

лично аз съм предупредила и не искам никой мой близък да слага нито черен шал, ни дори черен чорапогащник като гушна букета.
предупредила съм и мъжа си да не ми се сърди евентуално Tired

Tired

не мисля че това е за мен, съжалявам.
всеки си има разбирания, аз не разбирам това афиширане на трагедия.
помня когато сложих черен шал заради дядо ми, по-точно ми го сложиха. чувствах вина затова, че не го искам, а трябва.
помня и че като видех някой познат на улицата се скривах за да не ме пита какво се е случило...
в такива моменти предпочитам сама да си изживявам мъката, такъв човек съм си, преживявам сама нещата и не ми харесва да ме пришпорват да говоря. мога да говоря, когато аз пожелая и на когото аз искам да споделя.
в този смисъл и не ми харесват нашите бг традиции... не ми харесва и момента с преспиването на покойника в къщата задължително и изтощителния караул посреднощ.
за мен това е допълнително излишно натоварване и напълно ненужно.
съжалявам, ако съм прозвучала цинично, но така мисля аз Embarassed

Embarassed

абсолютно на същото мнение съм!!! или тази традиция да не се пуска радио и ТВ 40дена - по -добре роднините да изгледат новините или някой филм, отколкото да седят подтиснати в тишината...
иначе учителката ни по литература ни беше обяснила , че тези традиции са измислени от хората, за да има с нещо да се занимават - да посрещат далечни роднини, да слагат маси , да правят некролози...те автоматично правят това , защото така трябва и за миг мислят за тези неща и се откъсват поне за малко от тъжната реалност...
И да ! Тони темата е много кофти!!!

Виж целия пост

т

търтей

# 89 25 май 2007, 21:30 ч.

Толкова е лесно - един ден не се събуждаш в леглото и се виждаш в новините. Няма те .И?

Виж целия пост

Препоръчани теми

За една от мрачните бг.традиции

32 200
145

Живеещи в чужбина

Как и къде съхранявате картофите лятото?

3 166
19

Готварски рецепти и съвети

Правен въпрос, вещно право

895
9

Жилища и имоти

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.