Брат ти не може да продава току-така, както си го мислиш, без твое съгласие сделки няма как да има, ако реши да прави това след смъртта на баща ви. А сега баща ви се разпорежда, вие нямате думата.
Разбирам какво те притеснява и какво ти е в главата, че той (брат ти) е леке, мърда и т.н., и не заслужава всичко това, а ти бъхтиш и накрая нищо, почти нищо.
Ако нямаш с баща си скандали, не се карате, не сте скарани, изобщо не си разваляй отношенията с него.
Не сядате ли да пиете по бира, чай, не се ли срещате, виждате, събирате да гледате мач, или каквото, било само двамата, или 3-та с брат ти?
Хубаво е имането приживе да се разпредели и раздели, прехвърли, поясни нотариално, за да няма после недоволни.
Какво означава: "брат ми се разпростира в 6-те имота"?
Ми разпростирай се и ти, ходи, наглеждай, прави купон, обособи си стая/стаи, заключвай си твоето, маркирай, като първороден, по-голям и батко.
На баща ти не можеш да му кажеш нищо, той си ги е купил, уредил, може да продава, прави каквото иска.
Приживе няма "наследства". Има "спекулиране с ако". Но народопсихологията е такава.
Можеш да му се сърдиш, ако не се държи, държал добре с теб цял живот, обиждал те е, изкарвал е комплекси, не е бил грижовен и т.н. Но това, ако е било така, разумен човек къса, забравя и не се занимава с токсичния родител, и точно, като се спомине се появява отнякъде си и си претендира за полагаемите дялове, като по този начин родата и роднините се скарват и почват делбите.
Това е положението.
