Наличието на няколко от следните симптоми може да е признак, че се касае за хистаминовата непоносимост:
• Подуване на корема, газове, рефлукс, диария
• Нарушения на менструалния цикъл
• Аритмия или ускорен пулс
• Колебания в кръвното, ниско или високо
• Артрит, болки в колената
• Нарушения на съня
• Отслабена адаптация на тялото към външната температура
• Повишена уморяемост
• Нарушена способност за концентрация (мозъчна мъгла)
• Зачервяване на лицето или бузите
• Главоболие/мигрена
• Обриви и сърбежи по кожата
• Колебания в настроението, безпокойство и напрегнатост
• Запушен нос, кихане, сълзене, дразнене в гърлото, затруднено дишане
• Гадене, повръщане
• Подуване на тъканите, оток
• Световъртеж, понякога припадъци
Хистаминът е биогенен амин и се произвежда при разграждането на белтъчините. Той се съдържа в храната и напитките, които косумираме, а също така се произвежда от различни клетки в тялото ни, например в мастоцитните клекти, които са свързани с имунните реакции на организма. Той се съхранява в клетките на различни органи, като стомаха, червата, мозъка, където изпълнява специфични функции. Като изпълни тези функции, хистаминът се разгражда и извежда от тялото. В храносмилателната система той се разгражда от ензима Диаминоксидаза (DAO), а на клетъчно ниво се разгражда от ензима Хистамин N-Метилтрансфераза (HNMT). HNMT се произвежда вътре в клетките, докато DAO се произвежда в стомаха и червата и е отговорен за разграждането на поетия с храната хистамин.
Причината за да възникне хистаминова непоносимост може да е недостатъчното количество от единия или от другия, или двата ензима. Понякога прекаляването с богати на хистамин храни, както и увреждането на стомашната лигавица, например от хеликобактер, води до пренанасищане на тялото с хистамин. Пропускливост на тънките черва може да доведе до отделяне на високо количество хистамин и невъзможност да бъде напълно отделен, което води до възпалителни реакции. Производството на ДАО може да бъде блокирано от приемането на някои вещества, като алкохол, някои лекарства - нестероидни противовъзпалителни средства (аспирин, ибупрофен), широкоспектърни антибиотици като амоксициклин, определени лекарства за кръвно налягане, и други. Списъци на тези лекарства, базирани на изследвания, може да се намерят на сайта на Швейцарската организация SIGHI (Swiss Interest Group Histamine Intolerance). Причините за хистаминова непоносимост обаче могат да бъдат и излагане на въздействието на плесени в средата, кандида, естроген, включително и от външни фактори, генетични мутации и много други.
Разлика с мастоцитната активация
При мастоцитната активация симптомите може да бъдат сходни с хистаминовата непоносимост, но са различни като причина на възникване и съответно на диагвостициране и лечение. При мастоцитната активация причината не е недостатъчното количество на ензима ДАО. Мастоцитите са клетки на имунната система и се намират в храносмилателния тракт, пикочните пътища, репродуктивните органи, дихателните пътища и клетките на кожата. Когато тялото е изправено пред заплаха като алергична реакция, инфекция или токсини от околната среда, мастоцитите се активират, освобождавайки хистамин. Това предизвиква възпалителен отговор в тялото, сходен със симптомите на алергия. Наличието на мухъл, алергени, вируси, химикали и тежки метали в околната среда околната среда може да предизвика активиране на мастоцитите. За мастоцитната активация има отделна тема. Двете състояния обаче могат да протичат и едновременно, т.е. излишъкът на хистамин предизвиква имунна реакция и мастоцитите реагират, като отделят множество биологично аквивни вещества, като основните са хистамин и хепарин. Това допълнително увеличава хистаминовото натоварване и се получава затворен кръг.
Разлика на хистаминовата непоносимост от алергиите
Хистаминовата непоносимост не е алергична реакция, въпреки че симптомите могат да са като при алергия, и понякога, в много редки случаи, могат да доведат до алергичен шок. Разликата е във времето на възникване, при алергии реакцията е веднага, минути след излагането на съответния алерген. При хистаминовата непоносимост реакцията настъпва след известно време, от 1-2 до 8-9 часа или даже понякога на следващия ден. Количествата хистамин се увеличават вследствие на неспособност на организма да го елиминира в стомаха поради недостатъчност на ензима ДАО, или в тънките черва поради пропускливост, или натрупването на токсини в организма, и т.н. Приемането на антихистамини при хистаминовата непоносимост облегчава симпомите, но те само подтискат реакцията, а не извеждат хистамина от тялото, което е целта на мерките за намаляване хистамина.
Установяване на наличието на хистаминова непоносимост
Може да стане с кръвно изследване на ДАО, изследване на хистамина във фецес и генетично изследване на гените отговорни за ДАО и MTHR. Количеството на ДАО и хистамин при изследванията може да се колебае в зависимост от това, кое време на деня е направена пробата или дали приетата храна има високо хистаминово съдържание. За установяване на хистаминова непоносимост също така се препоръчва преминаване на нискохистаминова диета за 2-3 седмици. Списъци с храни с ниско съдържаниие на хистамин могат да се намерят в интернет. Основно изискване е също храната да е максимално прясна и да не се яде храна останала от предишния ден. При спазване на съответната диета, ако симтомите изчезнат или намалеят силно, това е потвърждение за наличието на хистаминова непоносимост. Препоръките на лекарската асоциация на Германия към немските лекари за диагностика на това заболяване е не да се правят изследвания, които често са неточни, а пациентът да спазва такова хранене в продължение на две-три седмици, и да следи, дали симптомите намаляват.
Хистаминовата непоносимост се проявява значително по-често при жените (до 80% от случаите), и особено след 45--годишна възраст (също 80% от случаите).
Какво помага при хистаминова непоносимост
Основното е спазването на нискохистаминова диета и хранене с прясна храна. Здравето на червата играе решаваща роля в метаболизма на хистамин, тъй като значителна част от разграждането на хистамин се случва в стомашно-чревния тракт. Основен приоритет е оптимизиране здравето на червата чрез справяне с всички основни храносмилателни проблеми, като синдром на пропускливи черва или дисбиоза, увреждания на чревната лигавица, синдром на раздразненото дебело черво и т.н. Стресът може значително да повлияе на нивата на хистамин, тъй като хормоните на стреса могат да предизвикат освобождаването му.
От изключителна важност са техниките за управление на стреса, като релаксация, медитация, йога, упражнения за дълбоко дишане, разходки сред природата и качествен сън. Тези промени в начина на живот могат да помогнат за намаляване на нивата на стрес и да поддържат хистаминовия баланс в равновесие и подобрят цялостното ни благосъстояние. Това не е просто пожелание, а основно изискване, за да се постигнат резултати.
Хистаминовата непоносимост е сложно състояние, което изисква цялостен подход за ефективно справяне с нея. Функционалната медицина предлага холистичен и персонализиран подход за справяне с основните дисбаланси, допринасящи за непоносимостта към хистамин. Чрез идентифициране на задействащите фактори и елиминирането им, оптимизиране на храненето, поддържане здравето на червата и управлението на стреса, възможно е да се намери облекчение и да се възвърне качеството на живот.
Линк към първата тема: https://www.bg-mamma.com/?topic=1574920