Колеги или приятели? Трябва ли изобщо да търсим приятелство на работното място?“

  • 1 338
  • 42
# 15
ММ има приятели и от предишната,и от сегашната си работа.
Аз не работя в класическия смисъл на работа,а съм личен асистент на големия син и имам доста приятели, които също са асистенти на дечица.
Виж целия пост
# 16
А иначе, относно това да се търсят приятели на работното място, не, не мисля че нещата стават по този начин. И не съм го правила никога. Както споменах, имам такива приятелства, но нещата трябва да се случат взаимно и от само себе си. Не се натискам там където не ме искат, и обратното.
Виж целия пост
# 17
Краткият отговор - не.
Дългият отговор. Думата приятел се ползва изключително волно, хората постоянно са изненадани от постъпките на т.нар.си приятел от работа, а в крайна сметка и те самите никак не постъпват приятелски, ако това нарушава комфорта им.
Не търся целенасочено приятелство. Имаше години, доста поред, когато смятах, че една определена степен на добро отношение е приятелство и се държах съобразно, тоест, раздавах се - минаха отдавна за щастие.
Наскоро ме съкратиха. Имах си приказка с две колежки. Ами - едната ми звънна на другия ден, защото се тревожеше, че ще съкратят и нея веднага. Не се случи, звънна да се похвали и повече не сме се чували. С другата се видяхме веднъж, разменяме по някоя реплика във вайбър, но определено не е, каквото беше. Имам от същото място и една скандална интригантка, търси ме само ако няма кой друг да ѝ свърши работа. Тя напусна доброволно малко преди мен и отвън успя да ме накисне сериозно с молба да ѝ съдействам, а аз не премислих в какво положение ще ме постави това съдействане.
От предишните си работни места имам същия опит. Като си там - мяу-мяу. Зад гърба ти - интриги. Изчезнеш ли - забравят за теб, но пък те обвиняват за всяка глупост, станала по време на работата ти там.
Виж целия пост
# 18
Да, думата приятелство днес се ползва как ли не.
Станах много предпазлива с употребата й  поради ред причини. Защото разбрах какво е истинското приятелство, другото е само приказки.
Бих дефинирала така нещата.
Имаме познати.
Имаме добри познати.
Имаме приятели.

Това са три различни категории. Третата не е необходимо да са много, напротив. Двама- трима човека, на които да имаш пълно доверие, да сте си като семейството, което не сте избрали.
Другите, познатите и добрите познати са извън личния кръг в този смисъл както е приятелите.

Щях да допълня относно работата. На тази, която съм, влязох доста ...абе да речем и леко подозрителна и малко с рогата напред. Отварях си ушите и очите много да открия от раз заплахите и гнилото. Е, не открих кой знае какво, но държа дистанция.
Виж целия пост
# 19
Имам приятели от всяко работно място, но въпреки всичко си остава риска на основно ситуационни отношения, както е в училище, университет и други места, на които просто ситуацията ви събира и след това ви разделя. Зависи и от естеството на работата, разбира се, и вида на хората.
И аз съм така - ситуационни приятелства. Супер се разбираме с някои колежки, колеги, състуденти /че обичам разни обучения/. Но нещата траят само докато ни отвее вятъра по други места.
Виж целия пост
# 20
Да.
Най-добрите ми приятелства са свързани с работата ми.При ангажиращи професионални отношения, къде другаде?Мъжът ми има съвсем различна професия, но също най-добри приятелства от работата.
От училище все пак, бяхме малки,виждаме се, но животът ни разпръсна, от университета също оказа влияние разстоянието .Затова от работата ми са му най-близките приятелства.
Виж целия пост
# 21
Как се справяте с колеги от различни поколения? Успявате ли да се сработите с хора, които са значително по-млади или по-възрастни от вас? Усещате ли разликата в годините като пречка в общуването и работата?
Виж целия пост
# 22
Зависи от характера им.
С някои възрастни съм супер, даже ми е добре. Зависи колко и нагоре, де. Предпенсионна възраст има доста големи контрасти- както големи мили души, така и лошотии.
С младите нямам проблем, те са ми като дечуллига. Обаче с набори ми е странно всеки път, по ягодите. Не знам защо става така, явно усещането за конкуренция се изостря тогава. Нямам проблем с това, гледам да държа обстановката спокойна.
Често от възрастните може да чуеш много интересни истории.
А малките да ти отворят очите за неща, които не знаеш, че има.
Виж целия пост
# 23
Не съм сменяла много работата си, но на всяко място съм имала близки отношения с поне един колега. Не целенасочено, да търся приятелство, просто сме си допадали.
На настоящата работя основно с жени и гледам да съм по-дистанцирана, но пак имам много близка приятелка.
Виж целия пост
# 24
Как се справяте с колеги от различни поколения? Успявате ли да се сработите с хора, които са значително по-млади или по-възрастни от вас? Усещате ли разликата в годините като пречка в общуването и работата?

Чак сега се замислих, че никога не съм имала възрастни колеги. По изключение 1-2-ма буквално. Винаги съм работила с хора на моите години и малко отгоре.
Виж целия пост
# 25
Чудесно се сработвам с хора на всякакви възрасти, но към приятелствата на работа съм много скептична. Патила съм си като по-млада и оттогава много внимавам. Аз живея в чужбина и за 20 години на работния пазар тук мога да кажа, че имам едно приятелство създадено на работа и издържало във времето.
Виж целия пост
# 26
Как се справяте с колеги от различни поколения? Успявате ли да се сработите с хора, които са значително по-млади или по-възрастни от вас? Усещате ли разликата в годините като пречка в общуването и работата?

С по-възрастните винаги съм се разбирала чудесно, по-възрастни дори и от родителите ми. С набори ми е много приятно да работя като цяло. С по-младите ми е една идея по-странно, и всъщност няма чак толкова по-млади в колектива ни.
Виж целия пост
# 27
Не съм имала проблем с по-възрастни колеги, дори и една от бившите колежки, с която често пием кафе, а сме били колеги преди 5 години, е с близо 20 години по-възрастна от мен.
Виж целия пост
# 28
Най-добрата ми приятелка ми беше колежка. Вече отдавна не е, но си запазихме отношенията. Реално обаче, макар да работехме на едно място, нямахме нищо общо в преките си задължения и никаква възможност да се скараме заради тях. А с тези колеги, с които работим заедно, понякога имаме. Grinning Но аз се опитвам да виждам доброто в хората, колкото и клиширано да звучи. Не се задълбавам, че някой ме е подразнил с нещо. Когато дълго сме заедно, все нещо ще те издразни. Опитвам да реагирам умерено и да продължим нататък. Не ми е на всяка цена да сме приятели, но хубаво е да сме в добри отношения, и според мен е така.
Виж целия пост
# 29
Зависи от много неща... но има и друго - в момента в който смените работата, вече нямате толкова общи неща и започва да няма за какво да си говорите толкова.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия