Колеги или приятели? Трябва ли изобщо да търсим приятелство на работното място?“

  • 1 310
  • 42
Здравейте! От известно време се замислям за отношенията между колегите и за това доколко е възможно те да прераснат в истинско приятелство.
Можем ли да бъдем сигурни, че отношенията са искрени, или понякога близостта е просто следствие от обстоятелствата? Случва ли се приятелството да се промени, когато се появят конкуренция, различия в мненията или напрежение в работата?
Интересно ми е какъв е вашият опит. Имате ли истински приятели сред колегите си? Случвало ли ви се е да се разочаровате от човек, когото сте смятали за близък? Или предпочитате да запазвате ясна граница между професионалния и личния си живот?
Ще ми бъде интересно да прочета различните гледни точки. Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Имам приятелка от работа, вече бивша колежка. Но ние бяхме много малък екип в тази фирма.
Може би това има някакво значение.
С някои други сме в отношения на добро познанство, по скоро. Но те са малко вече.
Останалите ми приятелства са от университета и от други места.

Пп, визирам от различни работни места!
Виж целия пост
# 2
Не е задължително да сте гъсти и приятели.
Важното е да се разбирате и работата да върви. И да няма ревност кой къде какво направил за някой колега и колежка.
Винаги съм много обрана пред колегите, нищо че сме малко и нямам къде да се скрия дето се казва.
Особено пък за лични взаимоотношения, семейство и тн вече мълча като партизанин.
Виж целия пост
# 3
Не – отговарям на въпроса в заглавието. Може да се търси колегиалност, нормална обстановка, но не е мястото да се търси приятелство. Ако някой търси нещо такова от мен в работна среда, бих избягвала този човек, защото такова очакване ме натоварва.
Виж целия пост
# 4
Моето лично мнение е, че зависи от възрастта. Имам много добри приятелки от работните ми места, на които съм била до около 35 годишна, непринудени, абсолютно спонтанно възникнали приятелства, запазили се и до днес. И си мисля, че това се дължи на факта, че тогава си споделяхме лудориите, купоните и все забавни неща. Беше ми удоолствие да се виждаме и в извънработно време, ходили сме по екскурзии и т.н. На по-зряла възраст хората са по-обременени вече, натискат битовизмите и започваме да се натоварваме повече, отколкото да се разтоварваме със страничните от работа разговори. Много хора само търсят от какво да се оплачат и някой да им слуша воплите, дори без да го осъзнават. И от сегашната ми работа, въпреки че нямам никакъв проблем с колегите си (от 4 години съм на нея), ако напусна, не бих поддържала връзка с нито един от тях. Говорим си, смеем се понякога заедно, но да си отделям от малкото свободно време, което остава след работа и да го прекарам с тях, абсурд. Предпочитам си старите приятелства или някое хоби. Което разбира се не означава, че не може да възникне приятелство и на тази възраст, но според мен доста по-трудно.
Виж целия пост
# 5
Накратко :
В никакъв случай .)
Виж целия пост
# 6
Всичко зависи от хората на които ще попаднеш - няма рецепта. Но по-скоро - не.
Обикновено обаче като смениш местоработата и т.н. "приятелства" изчезват.
Да не говорим, че когато ножа опре до кокала т.н. ти "приятел" би жертвал теб, а не себе си ако става дума за повишение или уволнение.
Така, че по-кротко с тия "приятелства" между колеги.
Виж целия пост
# 7
Аз имам приятелки от работата. Зависи какви хора ще се паднат на едно място, малко си е до късмет това.
Но не е задължително. Ако не си пасвате като характери, е напълно възможно и нормално да не се сближите и да поддържате само колегиални отношения.
Виж целия пост
# 8
От всичките си работни места имам приятелки, включително от сегашното. Някои са ми били и мениджъри.
Виж целия пост
# 9
Като се замисля имам немалко приятелки, които съм срещнала на работа. Две от най-близките ми са точно от две различни фирми, в които работех. Едната замина за чужбина и въпреки това сме в прекрасни отношения, ходим си на гости и се чуваме. С другата също сме много близки.
Имам и още, имам и добри познати. Не тръгвам с идеята “на 100% ще си намеря нови приятели тук”, но ако се случи е супер.
Виж целия пост
# 10
Разбрала съм, че в подходящ момент всичко споделено може да се използва, така че не е добре да се заблуждаваме.
Виж целия пост
# 11
Разбрала съм, че в подходящ момент всичко споделено може да се използва, така че не е добре да се заблуждаваме.

Никога няма да забравя как бях споделила нещо лично на първата ми месторабота уж на близък човек - на следващия ден цялата фирма го знаеше.
Никога повече.
Виж целия пост
# 12
Да, това със споделянето е гадно. Затова мълчание.
Или ще го използват срещу теб, или ще те разнасят. Абе...
Но зависи от хората, де. Но по-добре човек за си мълчи и да не казва много.
Виж целия пост
# 13
Мисля, че много зависи... имам бивши колежки, с които се уважавам до ден-днешен, но не мога да ги нарека точно приятелки. Да, събираме се на поводи, за кафе и до там. Има и такива, които и на снимка не желая да ги виждам. До усещане е. Но май по-скоро не оферта, тъй като съм сърбала попара от т.нар "приятелки" в работно място. Извличат от теб каквото могат и после бам ножа в гърба. Но това вече с годините човек го трупа като опит и почва да усеща къде трябва и къде не трябва да влага повече от "просто колеги". Аз примерно се научих да не се разкривам вече толкова, защото не знам кой с какви намерения е и както казах-сърбала съм попарата. Предпочитам да съм обрана, ако ще и скучна да изглеждам отстрани. Нямам нерви вече с годините.
Виж целия пост
# 14
Имам приятели от всяко работно място, но въпреки всичко си остава риска на основно ситуационни отношения, както е в училище, университет и други места, на които просто ситуацията ви събира и след това ви разделя. Зависи и от естеството на работата, разбира се, и вида на хората.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия