Само е добре да се внимава, защото много широко е разпространен типажът хора, които с готовност снасят на шефа подробности от личните дела на колегите си. Шефчетата обичат да ги знаят тези работи. Особено им е важно финансовото състояние - кредити, деца, половинката къде работи. За да знаят доколко си притиснат до стената. Така че като идеш да му кажеш, че имаш нужда от мааалко по-добра заплата, за да не напуснеш, да ти откаже. Оплетеният в ипотеки служител с две деца и неработеща жена (примерно) току-така няма да се махне.
Та не се знае дали колежката, с която сте се сприятелили спонатанно, не носи поначало обещание към шефа да му казва всичко. Нищо лично - вероятно го е обещала преди да се сприятелите и то за всичко, не само за вас. Както казваше песът от Жил-был пёс... ..."работа такая".
Технологичният прогрес не променя човешките страсти.
Затова разчитал на тях каквото става с всеки колега да му се докладва. Някои отказаха, други се нагласиха. Беше болен от манията да се прехвърли директор в софийския офис. Мило и драго даваше завалията и се имаше за голям стратег. Мхм, толкоз голям, че след 10 години нито в софийския офис отиде, нито събираната за колегите информация (кой си има любовник, кой го е закъсал с парите) с нещо му помогна. Пак се премести в София де, но в доста по-малка компания, което за жадния за издигане винаги си е болка. Понякога съм си мислела през какво ли са минали хорицата в новата фирма където се нанесе. Беше един усмихнат, говореше с умалителни имена и се ръкостискаше бодро и с ведро изражение - как да предположиш...
