Размисли и страсти..

  • 305
  • 22
В момента съм на 29 години и честно казано се намирам в една доста странна дупка, в която на моменти съм добре, а в други моменти започвам да се потискам и да се питам защо се чувствам така.

Между 26 и 28 години бях в токсична връзка, която продължи около две години. Тази връзка със сигурност ме промени – не знам дали само за добро или само за лошо, но ме промени. След нея бях толкова попарен, че в един момент изобщо не исках да виждам друга жена. Бях се отказал от идеята за връзки и си мислех, че може би е по-добре просто да си бъда сам.

След това, съвсем спонтанно, срещнах едно момиче. Работехме заедно и нещата просто се получиха. Тя беше майка на малко дете. Още в началото си казахме какво не бихме търпели един от друг и какво очакваме от една връзка. Аз не съм прехвърлял съзнателно нещата от старата си токсична връзка върху нея. Напротив – опитвах се да започна начисто.

Преди това бях живял на квартира. Имам къща на около 15 минути от Пловдив, като първият етаж е на родителите ми, а вторият етаж е самостоятелен и е за мен. След предишната връзка обаче отново отидох на квартира. Исках да остана сам, да се разсея, да помисля какво искам от живота си и накъде да продължа.

След няколко месеца реших, че не искам повече да обикалям по квартири. Исках да си направя моя етаж, да го оправя и да имам нещо свое. Да събирам пари, да си подредя живота и да знам къде стоя.

И точно тогава срещнах това момиче.

Въпреки че вече бях решил да си направя дома, аз отново бях готов да мисля за квартира, ако това беше необходимо за нас. Знаех, че тя не иска да живее на село и че за нея това е важно. Затова предложих различни варианти. Дори предложих да оправим подпокривния етаж и да направим всичко така, че да ни бъде удобно. Поемах отговорност и не очаквах тя просто да дойде и да се нагоди към моя живот.

Бяхме заедно около половин година. Около петия месец започнах да говоря за някаква следваща крачка. Не съм ѝ казал още на първия или втория месец да идва да живее с мен. Просто исках постепенно да започнем да се приближаваме повече един към друг.

Аз се бях запознал с майка ѝ и затова предложих и тя да дойде за няколко часа с детето, да се запознае с моите родители, да види обстановката и да опознае тази част от живота ми. Не съм го виждал като някакво огромно решение или натиск. За мен беше просто естествена крачка след няколко месеца заедно.

Но тя не искаше.

Предлагах няколко пъти да дойде и все намирахме причина да не стане. Започнах да усещам, че тази тема я отблъсква и че няма особено желание да направим тази крачка.

И тук започна моето объркване.

От една страна, аз виждах хубавите неща в нея. Знаех, че тя не е токсичният човек от предишната ми връзка. Исках да дам шанс на тази връзка именно защото беше различна.

От друга страна обаче започнах да усещам липси.

И в интимен план, и в ежедневието, и в желанието ѝ да прекарваме време заедно. Аз исках да се чувствам желан. Исках да усещам инициатива и от другата страна. Понякога имах чувството, че аз тръгвам към нея, а тя се отдръпва – уморена е, няма желание, има други неща или просто не се получава.

И започнах да се питам дали искам прекалено много.

Аз като мъж имам определени нужди. Искам близост, внимание, желание, взаимност. Искам да усещам, че човекът до мен също иска мен.

В същото време знам, че и аз съм допускал грешки. Понякога съм бил импулсивен. Понякога съм настоявал повече, отколкото е трябвало. Когато съм разбирал, че съм сгрешил, съм се извинявал. Питах я какво я дразни в мен, какво не ѝ харесва, какво мога да променя.

Имало е неща, които съм променял.

Но в един момент започнах да усещам, че каквото и да правя, пак има едно отдръпване. Тя сама ми каза, че понякога се чувства притисната, защото искам да се виждаме. А аз от своя страна не съм искал да ѝ забранявам нищо. Тя си излизаше с приятелки, имаше си живот, имаше свобода.

Просто аз не се чувствах като приоритет.

И това ме боли.

Защото аз не исках да ѝ взимам свободата. Исках да имаме място един за друг.

Не знам дали, ако бях изчакал още няколко месеца, нещата щяха да се променят. Не знам дали съм избързал. Не знам дали съм очаквал прекалено много.

И точно тук започвам да се обвинявам.

Питам се: „Аз ли съм виновен? Дали старата токсична връзка не ме е променила толкова, че след това съм провалил следващата си връзка? Дали не съм станал прекалено чувствителен? Прекалено взискателен? Дали не трябваше просто да си мълча за някои неща и да оставя времето да покаже?“

И започвам да се чудя и друго – до кога човек трябва да търпи неща, които не му харесват, и кога трябва да каже „това не е за мен“?

Защото аз не искам цял живот да сменям хора и да си казвам: единият беше алкохолик, другият беше побойник, третият имаше друг проблем. Не търся перфектен човек. Знам, че всеки има недостатъци. И аз имам.

Просто искам взаимност.

И сега, след като всичко приключи, най-странното е, че въпреки че виждах проблемите, въпреки че виждах, че нещата не вървят както трябва, въпреки че усещах, че нямаме еднакво желание да вървим напред, пак ме боли.

Пак ми е гадно.

Пак се чудя дали не съм направил грешка.

И това е нещото, което най-много не разбирам.

Ако съм виждал, че не съм щастлив, ако съм се чувствал недооценен, нежелан и понякога пренебрегнат, защо сега, когато я няма, ми е толкова тежко?

Може би защото раздялата не боли само заради самия човек. Боли и заради надеждата, която си имал.

Аз си представях, че ще направим нещо заедно. Че ще оправя етажа за нас. Че ще имаме наш дом. Че постепенно ще изградим нещо.

Сега го правя сам.

И въпреки това се опитвам да си напомням, че го правя за себе си.

Защото не искам повече да живея в постоянната мисъл дали трябва да се местя, дали трябва да се съобразя, дали трябва да променя целия си живот, за да угодя на някого. Вече съм минал през това.

И ако бях отишъл на квартира с това момиче, само за да спася връзката, откъде знам, че след няколко месеца нямаше отново да сме на същото място?

Проблемът не беше само в това къде живеем.

Проблемът беше и в желанието, близостта, времето, инициативата, усещането за взаимност.

И въпреки всичко аз пак се обвинявам.

Може би това е най-трудната част от целия период – че вече не знам дали да вярвам на собствената си преценка.

Преди бях в токсична връзка и търпях прекалено много.

След това срещнах човек, който не беше токсичен, но с него пък ми липсваха други важни неща.

И сега се питам: „Какво всъщност трябва да търпя? Какво трябва да приема? Кога трябва да говоря? Кога трябва да изчакам? Кога трябва да си тръгна?“

И може би точно това ме е хвърлило в тази дупка.

Не просто раздялата.

А съмнението в самия мен.

Вече съм на 29 и усещам как времето минава. Понякога си мисля, че скоро ще стана на 30 и се питам дали пак няма да направя грешен избор.

Не искам да прескачам от връзка във връзка.

Не искам да преследвам хора, които не ме искат.

Но не искам и да стана човек, който при първата трудност си тръгва.

Искам просто да разбера себе си.

Да разбера кои мои реакции са били нормални нужди и кои са били повлияни от миналото ми.

Да разбера какво трябва да променя в себе си, без да се превръщам в човек, който постоянно се обвинява.

Защото знам, че съм допускал грешки.

Но знам и че съм се старал.

И може би сега трябва да се науча да виждам и двете неща едновременно.

Да приема грешките си, без да поемам цялата вина.

Да приема, че една връзка може да приключи, без някой задължително да е лошият.

И най-вече да разбера, че това, че сега съм сам и понякога ми е тежко, не означава, че съм се провалил.

Може би просто съм човек, който след две тежки връзки най-накрая се опитва да разбере какво всъщност иска от живота и от човека до себе си.
Виж целия пост
# 1
Той е искал да я заведе на село с малкото ѝ дете. Тя не е искала. Радялата е естествена. Не виждам нищо токсично… засега.
Извън ИИ, пързалки и прочее, в реала забелязвам, че е изключително трудно за мъжете от малки населени места да приемат идеята, че жена не иска да ги последва във въпросните места. Не знам откъде е затруднението, но жените няма да поискат такова нещо и точка.
Виж целия пост
# 2
Не сте съвместими и не гледате в една посока. Жената има и дете да обгрижва, а ти явно си по-досаден и прилепчив и искаш повече внимание и време, отколкото тя може и иска да ти отдели.

Не е дошла, защото мястото е далече, не вижда бъдеще с тебе и не желае да задълбочава нещата. И аз съм правила така.

С дете не е удобно да се забита на село, а и е изморително да пътува всеки ден.

Намери си бездетна мома и си купете имот в града!
Виж целия пост
# 3
Вторият "самостоятелен" етаж проваля 90% от връзките.
Виж целия пост
# 4
Много е дълго, не можах да го прочета.
Виж целия пост
# 5
Прекалено дълъг пост, няма как да коментирам всички детайли, които видях, ще спомена само няколко важни неща.

От поста лъха самовлюбен егоизъм - аз, аз, аз.... моите желания, моите нужди, моите очаквания, моите виждания ...отнасяш се към жената е като чепки от МОЛ-а, пробваш, носиш няколко месеца, нещо почва да те стяга и изхвърляш на боклука.
Дори само фактът, че си искал да навреш майка с дете да живее при свекър и свекърва (дори и на друг етаж да е), кърти мивки - ни жената, ни майката ти ще се чувстват добре.

Ти не си влюбен и не търсиш любов, търсиш връзка - т.е. удобство, уют и редовно олабване на жилата плюс да ти галят самочувствието колко си желан.

Мислиш си, че даваш нещо в замяна, но това е илюзия - правиш каквото ТИ мислиш за правилно, без изобщо да ти пука от какво има нужда ТЯ. Влюбеният човек на първо място мисли как да направи щастив другия, обичания човек. За целта се пита, следят се реакции (усмивки или дори липса на реакция) и т.н. Сори, но темата е дълга и е трябвало родителите да ти ги обяснят тези неща още в детска възраст. Сега можеш да се самообучаваш.

Опитай. Първата крачка е най-трудна. Ако не - ще разчиташ на късмета случайно да попаднеш на жена, която 100% отговаря на твоите критерии (които самият ти не знаеш какви са).
Виж целия пост
# 6
Авторе, трудно ще намериш жена, която да е навита да дойде да живее на втория етаж над вашите. С малко дете пък - абсурд. Не знам въобще как ти е хрумнало да се надяваш на такова нещо.
Виж целия пост
# 7
Като близка до твоята възраст ще ти кажа едно.
Имах бивш като тебе. Затова е бивш.
The end.
Виж целия пост
# 8
Тази тема не я ли четохме вече, с липсата на баня?
Но колко удовлетворен звучиш, авторе, че не си се минал да излезеш на квартира, защото пак е можело да се разделите.
Виж целия пост
# 9
Абе, това не го ли четохме преди няколко месеца? Дето младежът искаше да я завре при маминка на село и драматизираше макактака тя не искала и как той беше бял и добър, пък недооценен. Имаше някаква селска идилия пак.
Виж целия пост
# 10
Тия дни ще станат 15 години без свекърва ми. Въпреки че беше най-готината свекърва на света, не съветвам никоя жена никога да живее със свекървата!
Виж целия пост
# 11
Тази тема я четохме. Жената в магазин ли работеше, може и да греша. По диагонал изчетох дългото писание (ама пестете ги малко тези думи, де) и жената е права да не иска.
Виж целия пост
# 12
Пак ли за ужасната жена с дете, която отказала да налива пари в недостроения етаж без баня...
Виж целия пост
# 13
Но той се притеснявал, че ще чукне 30 скоро.
Проблемът с къщата и банята е най-малкият тук.
Виж целия пост
# 14
Авторе, трудно ще намериш жена, която да е навита да дойде да живее на втория етаж над вашите. С малко дете пък - абсурд. Не знам въобще как ти е хрумнало да се надяваш на такова нещо.
Че и на село, което е на 15 км от града.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия