Подтикнат от доста теми за раздяла и въпроси върху раздялата, реших да пусна и аз една тема.
Смятате ли, че отделеното внимание към, и изслушването на другия като знак за съпричастност, важен в съвместния живот, са еднакво важни за жената и за мъжът? Трябва ли да се търси изравняване по време?
Мой познат е в процес на раздяла. Жената с която е, иска повече внимание, смята, че той не ѝ отделя достатъчно време (не живеят заедно), а по неговите думи не е склонна да го изслушва по неговите радости и проблеми извън съвместния им живот.
Когато е в проблемен период (не единствено няколкото дни в месеца), му отговаря съвсем кратко на съобщенията, с една дума, а се сърди, когато той (който не е приказлив изобщо) и отговаря също толкова кратко.
Да коментира всеки, който иска, който има какво да каже. Даже тези, чието мнение познаваме всички *
са добре дошли на веселбата 
* Мнението на Chubby - жената да говори и да се оплаква, мъжът да cи трае и да изслушва.
И да, знаем, че доста от вас ще кажат как са се обърнали нещата и вече мъжете са повече търсещи внимание. Както и че няма истински мъже

Тарсите ли равенство в даването на внимание? Ако получавате повече, отколкото давате, с какво компенсирате? Мусака?
Ако получавате по-малко, вдигате ли скандали?Трябва ли да се събираме единствено със сходни характери от другия пол? Променяме ли се в двойката? Може ли темерут да се пpеквалифицира малко в емпат?
Подозирам въпрос, ще отговоря предварително - не, този ми познат не онзи с тайландката