Я кажи ми,облаче ле бяло

А освен че държавата помага за интегрирането на хората с увреждания, цялото общество също го прави, и никoй не гледа въпросния човек като че ли е второ качество. В това се възпитават децата още от детската градина, на толерантност и помощ за по-слабия, по-незнаещия, неможещия.

По отношение на хората с увреждания - дано ако не на институиционно ниво, поне на човешко да са променени нещата. Имах в университета в България сляп колега. Момчето се справяше добре. Като стана време за педагогическа практика, това момче помоли да е в училището за слепи. Какво по-нормално от това? Ей, отказаха му. Какво като бил сляп? Да ме извиняват, но съм била учителка в България по това време (преди 10 години), и последното, което можеше да се очаква от учениците, е толерантност.
Не знам как е издържал, дано поне в момента преподава в училището за слепи. Нищо чудно да е заминал и той за чужбина.

Това е страницата на един човек,
чиято съдба не е била особено
щедра при раждането му, но това
не му пречи да прави къде-къде
повече неща от хора, които нямат
никакви увреждания. Държавата, в
която този човек живее, не го изплюва.

Ако трябва наново да си напиша първоначалният пост,пак такъв щеше да е.

Той има същото заболяване като мен, но друг подвид! 

Което аз приемам като обида.

Дано не ти се случат лоши неща в живота, вечно здраве на тебе и семейството ти пожелавам.

Ами за доста хора виждам, е нормално децата им да си играят заедно с кучетата и акитата им в пясъчника, да не смеят да ги пуснат сами да играят, да се блъскат по вратите на автобусите, изнервени учители да им психиасват децата, да цари беззаконие, да се погазват основни човешки права...списъка е доста дълъг...аз лично не желая това за моите деца, а хипотетичното светло бъдеще не ме грее, защото живея сега.

Тъкмо се похвалих в съседната тема с новата ни площадка. Впечатлиха ме най-вече опасващите я пътеки, благодарение на които, днес там си играеха и две деца в инвалидни колички.

Престани да се излагаш  . Като за начало можеш да започнеш с елементарна българска граматика.

Аз съм виждала човек в инвалидна количка,
вихрещ се на дансинга на един нощен клуб.
Но не в България.

А,да,имам грешка в поста си,но няма да я поправя.Нека да я има,за разкош.Не се напъвай да ме нападаш.Не се получава.

Ай, не залитайте, моля, с тази граматика.
Тук е рядкост някой да е грамотен.
Вниквайте в съдържанието.

Hear Again, отношението към теб е било ужасно
за съжаление, не си изключение, а е такова към всички хора с проблеми

най-трагично е отношението към децата със синдром на Даун - докато в западна Европа улиците са пълни с тях и с хора с разни други проблеми, то у нас ги държат скрити и лъжат родителите им, че нямат шанс, да ги оставят в дом, да умрат от грижите още в ранна възраст, докато тук гледам, че има и възрастни с това заболяване

и когато българин пътува в чужбина, само се чуди как може да има толкова инвалиди или даунисти - може в БГ да са повече, ама са скрити, да не ни развалят настроението

после защо критикуваме ...

явно има защо
това е единственият начин засега да се прояви гражданска позиция, да се извади главата от пясъка и да се помисли за решаване на проблемите

Незнам за какъв стандарт говориш, да преживяваш за елементарни нужди или да живееш като нормален човек...Ще ти разкажа   малко за сестра ми и нейната "реализация" в Бг. Завърши магистърска степен по психология , и не порсто завърши, а с отличие. След това за три години се опитваше да си намери работа по специалността. Ще разкажа за две интервюта, на които е била за "психолог":
1. Обява от вестник за психолог може и без опит...влязла сестра ми в стaята , средна възраст жена с вечерен грим, с цигара в ръка и пресипнал глас и обяснява, че е начално ниво, заплащане и т.н. Tогава сестра ми я попитала в какво точно се състои работата. Отговора е следнuя" ще носиш презервативи  на момичетата по обектите"  сестра ми крайно очудена пита отново, това нали е за обявата за психолог, жената нагло и отговорила, че все трябва да започне отнякъде.
2. Мама, Бог да я прости, работеше в техникум. Сестра ми подаде документи за психолог в съседно училище. Дадоха работата на някой друг само с бакалавърска степен, защото била с връзки. Колежка на майка ни в последствие разбра, че сестра ми е кандидатствала за работа в съответното училище и овика сестра ми, че не и се е обадила, да и съдейства и говори с директорката, която познавала майка ни...не трябва ли да получиш работа заради качествата си, а не заради връзките си?!

  Сега относно здравеопазването- дядо почина от лекарска немарливост. Преживяхме го, преди 10-на години... Но преди няколко години майка ми почина....пак от лекарска немърливост и некомпетентност( тук нейното заболяване се лекува с лека процедура за ден)...

Та за какво остана да искам да живея в България?! Да, българка съм ,такава ще си остана докрая на дните си, но това не значи, че не мога да имам собствено разбиране ,за да не искам да живея там или многото други хора напуснали България поради собствени разбирания и причини.
 Така, че следващият път преди да наречеш някой "смешник" вземи та се подготви първо ти

Да, така е. В България вяра в децата със синдром на Даун няма. А в САЩ, където съм аз и където имам опит с няколко организации за хора с увреждания, децата с Даун разцъфват, като порастнат, работят, женят се, живеят сами...

Разбира се животът на хората с увреждания навсякъде е по-труден. Но отношението към тях е показателно за цената на човешкия живот. Ако в България един лекар спокойно може да заяви "От това дете нищо няма да стане, оставете го", каква е цената на човешкия живот у нас?!

Винаги скачам, когато видя опити да се затварят устите на българите в чужбина. Мисля, че точно от тях може много да се научи за справяне с определени проблеми, да не говорим, че имат право да говорят каквото си искат, независимо къде са. Наивно е да се мисли, че в днешно време българинът в чужбина си няма никаква идея какво е в България. Има нет, има форуми, информация навсякъде. Спомени също.