Кризата на третата година

Крем, това ми е познато, но никога не е продължавало толкова дълго. Мисля си, че сънува кошмари - нещо гледано по телевизията, нещо преживяно в детската градина. При единият ми син се е случвало два-три пъти и той обяснява, че вижда лошите. Другият не се събужда и не разказва - продължава да спи. Обикновено ги вземам да спят при нас. Поредица от такива състояния имаха когато станаха свидетели на бъбречната ми криза и трябваше да престоят с мен в болничното легло докато върви системата.

Крем, ти си светлинка в тунела   
Аз се потроших от консултации да търся връзка с осиновяването, а то ставало и при другите деца.

Благодаря за бързите отговори!!! Много е чувствително детето (целият род е така), спим заедно - детското е прикрепено към спалнята и той се мести постоянно където пожелае. Свикнала съм с честите му събуждания, май до сега не сме имали и една пълна нощ като хората, но тази новост ми идва малко в повече ... Дано да мине и да се успокои мъника, че много се тревожа.

крем, при мен това с писъците и отблъскването родължи около месец, но ми стигаше. Сега от време на време сънува кошмари - това е единственото нарушаване на съня му. Тогава леко приплаква но не се буди. Но той е много емоционален и буен, така че не ме притеснява.
Дано при вас мине бързо с кризисните ситуации.

Със сигурност става и при други деца, чела съм поне две теми по въпроса и то с хубави съвети, ама не мога да се сетя за заглавие в момента По спомени мисля, че точно това трябваше да е тактиката - тихо и спокойно говорене и просто да се изчака да отмине кризата.

Malenna,искам да те питам не6то.Казва6,4е на вас ви е помогнал хомеопат.Не ме интересува кой е,какво ви е предписал и т.н.Искам да знам оба4е,наред с хомеопатията предписа ли ви някаква добавка,промяна в режима на хранене или не6то друго.И о6те един въпрос-по време на интервюто разбра ли се каква е то4но при4ината детето да стигне до тези състояния?

Крем,това,което описва6,4е става по време на сън и при нас се е слу4вало,макар и много рядко.Доколкото знам,детето сънува не6то и макар да е в едно полубудно състояние не бива да се буди.Обикновенно това са някакви преживявания от деня,който не са разре6ени и детето ги доразре6ава насън.На сутринта така или ина4е няма да ги помни.Може само да се прегърне примерно или да се погали,да му се каже 4е мама е тук и вси4ко е наред, и да се из4ака да отмине.При нас поне така става.

Благодаря ви, момичета!   
Така правя - говоря нежно, гушкам, той ме отблъсква, но аз не се предавам. Свръхпривързан е към мен, това е едната причина. Напоследък е много изморен и си ляга рано (около 19.30), приспивам го с песнички и гушкане, изчаквам да заспи дълбоко и отивам в другата стая. След няма и 20-30 минути - отново ме вика, в просъница, седнал, стикса очите и плаче, пак се гушкаме и така. След 23ч (когато вече и аз легна) е малко по-спокоен, но пак се буди по няколко пъти. Свикнала съм с тези режими на ставане, винаги си е бил от ревливите, надявам се след последното зъбче да се успокои най-после. Проблемът при нас се засилва от факта, че той още не говори. Няма как да разбера какво точно го е притеснило или уплашило, за да реагирам адекватно и да разреша въпроса. Мога само да гадая, а понеже той е изключително чувствителен - следователно може да е всичко, от най-незначителната случка до другата крайност. Винаги сме се стремяли към спокойна среда - песни, танци и усмивки ... Определено яслата не му се отразява цветущо, така например едната от тези "кризи насън" стана след като си го прибрах от там нахапан по бузата от друго детенце (надявам се за пръв и последен път). Все пак, не съм крайна по темата с яслите, виждам много положителни промени след като започна да ходи, в никакъв случай не искам да изживява нещата така, че все едно ме е загубил, затова наваксваме максимално с игрите и прегръдките, когато сме заедно. Всяка връзка "майка - дете" е ниезмеримо силна, но при нас нещата като че ли не са съвсем в норми. Така например, не може да се отпусне да играе, ако не ме вижда, 10 секунди след като изляза от стаята тръгва след мен, в детски кът не влиза, ако не може по всяко време да стигне до мен, нищо, че съм на две крачки и се виждаме (нали "заключват" вратичките за безопасността на децата и аниматорите ги занимават), той направо се панира ... В яслата поплаква сутрин, но бързо спира, прегръща част от лелките, играе и се занимава. Това е огромен напредък за нас! Като си го взема е в настроение, пее си нещо, смеем се, хапваме заедно. Писах малко по-поробно, за да поясня, че яслата не е само пречка и проблем, ако се чувства нещастен през цялото време там, естествено, че ще си го прибера, здравето и спокойствието на детето е абсолютен приоритет. Стискам палци всичко да е наред, но определено факта, че не сме единичен случай доста ме успокоява. Усмихнат ден на всички!

  Уф,шегувам се...малко да поразведря темата.Иначе,добре заварили!Само дето аз съм "напред с материала"-имам по-голям син,вече на 7 години, но е бил и на 2, както се досещате!

крем, моето сега прави 2 г, говори добре и раzбира, но има също понякога подобни проблеми със съня. Винаги има причина, която като откриеш се пооправят нещта.
ще ти напиш няколко примеря.
1. Сега се буди, zащото му растат 4 те кътника.
2. Като тръгна октомври на ясла, вzе да се буди, zащтото като се блъсне нощеска в решетките на леглото си мисли, че е в яслата и че ни няма . МАхнах решетките , сложих въzглавници от страни и спря да пищи.
3. После пуснах парното в стаята и zапочна пак да се буди. Сложих по леки zавивки и намалих температурата, сложих канчета с вода zа овлажняване на въzдуха и спря ...
4. Преди това се будеше и плачеше беz причина , zабеляzах, че денем не го прави. Раzликата беше , че денем не спускам плътно щорите и има светлина в стаята. И това оправихне ...
... и т. н .
Всеки път има нещо 

Ай,тази тема е близка и за мен!Така ме тормози в последно време притеснението,че изпускам нещата,че не мога да се справя!А уж чета всякаква литература по въпроса,даже педагогика и уча,и-пак си имам крещящо дете вкъщи:"Нямаааааа!Нямааааа!"И в такива абсурдни ситуации съм поставена често,че направо ми иде да полудея!Бременна съм и хич не ми е лесно,притеснявам се и за после-като сероди второто и се появи и ревността.Оставила съм на заден план гърнета и биби,за после да ги забравяме!Но си е ужас!А вечер като заспи и плача от умиление какво ангелче си имам!Парадокс!

Ще следя темата и новите материали.За тези дотук-много благодаря!

Злато - като ме умореше от истерии и най-накрая заспеше, плачех от умиление какво е слънчице на мама, а като станеше, само броях минутите до заспиването му 

sako_ksana много си права за това, че за всичко има причина, обаче като не успее човек да я локализира причината е гадно. За това чета хиляди идейки, в крайна сметка много глави мислят по-добре от една.

За нощното събуждане /мисля че вече съм го писала/ донякъде успях да се справя с чаша топло мляко точно преди сън /какво като сме си мили зъбите/, а последния час тихи конструктивни игри.

Чудя се дали има значение степента на привързаност на детето към майката /знам че всички деца са много привързани, но имам предвид дали кризата не е по-голяма при тези, които денонощно са с мама/

Същата ситуация е и при нас.Истерии има само пред мен и мъжа ми,пред майка ми никога просто,пред детегледачката-също.Интересно е,че когато посещаваше държавната детска градина,беше ангелчето на групата,а после в частната си показа рогцата още на втората седмица.Тогава си мислех,че може би се държи така пред хора,които смята по-близки и в чиято добронамереност е сигурна,а пред по-чуждите просто се стяга и някак се стреми да им се хареса,но сега вече и аз смятам,че просто ние бъркаме някъде и определено причината е в нас,не в нея.т.е колкото и да ми е неприятно да го призная,майка ми отново излезе права

__ZLATO__   при нас е не искам  и няма и не ... ами как го преодоляхме. Винаги го питах искаш ли, той не. Давам му нещо вкусно или нещо интересно и питам искаш ли? и той не ... ами добре тогава и ьприбирам , следва рев, аz викам zащо ревеш сега, да не би да искаш ... и пак покаzвам обекта на спора . Той вика НЕ , ми добре и пак прибирам и тръгвам да си върша нещо. След малко рев го вzимам иzмивам му лицето и ми обяснявам , мама има нещо , zнам че искаш, zнам че обичаш ... и му давам . Но се научава и да иска.

Според един психолог,с който се консултирах,зависимостта е точно обратната-твърдеше,че на Ния не и стига времето с мен и затова е такава.

Bili, точно така е, разбира се. Това навсякъде го пише. Кризите и лошото поведение са пред тези, пред които детето се чувства сигурно. Пред останалите няма - дали от страх, дали от желание да се хареса...