Кризата на третата година

SG1 радвам се, че си усетила хумора. И аз исках вълшебна пръчица...
За лекарствата - не ме интересува криза на третата, четвъртата или която и да е година - като не става с добро - разликата в килограмите е в моя полза - имам патентована и поза в която "вливам" лекарствата като се наложи ако няма кой да го държи. В крайна сметка не го правя ей така за идеята, а за негово добро, а за мен това е достатъчно добра мотивация.
Омега, книгата не съм чела - водя се по майчиния инстинкт. Минах през деветте кръка на ада, като се съчета кризата на възрастта /абе това май е наше оправдание донякъде  / и възвръщане на подсъзнателни спомени. За това реших да го оставя да си изреве част от тежестта в душата, но стъпвам много внимателно, че на моменти е минирана територия. Иначе за осиновяването у нас се говори спокойно и нормално, не съм имала проблеми /да чукна на дърво/

Някъде надолу из темата, Малена е писала, че дъщеря й е "пристрастена" към баща си, не знам защо не не ми дава да напиша отговор чрез цитат, та това е напълно нормално към 3-тата годинка. Момчетата изпадат в "едипов комплекс" , а момичетата в еквивалента му за тях и до такава степен се "влюбват" в родителя от противоположния пол, че не искат и да чуят за другия, но оподобявайки го, съответно момчетата-татко, а момичетата-мама, за да се харесат те израстват и съзряват определяйки се като сексуално различни от другия пол. Много е интересно и всички го преживяват, естетсвено в различна степен.

Ако имате време и желание, прочетете "Въведение в детската психология" на Пол Остерийт, книгата ще ви отговори на много въпроси от "порастването на децата от бебетата до 12годишна възраст.

Ами аз вси4ки книги,които из4етох по темата за фазите, ги развиваха подробно,обяснявха на какво се дължат,даваха съвети какво да правя,и казваха да стискам зъби,за6тото 6тели да преминат.Ама да дойдат да стискат авторите зъби,за6тото на мен в един момент ми писна и спрях да им 4ета книгите.Само тази последната,която ми се стори най-разли4на от останалите ми каза какво  конкретено мога да направя.Освен това ми каза истината,която определено трудно се преглъ6та в на4алото,но е по-добре да се знае.Даже тази книга определено трябва да се про4ете преди да додйе бебето,за да се избегнат евентуални гре6ки.

Мама Галя това за връ6тането  на подсъзнателни спомени ми се стори интересно,мен съ6то ме вълнува,не знам как става то4но и като съм се замисляла до никъде не съм стигала.Но идеята е,4е когато детето  ти пла4е и преживява не6то,то трябва да е здраво в твоите прегръдки и да изживее вси4ко на сигурно място.Даже може да не е майката,ами ба6тата примерно.И винаги да се водим от това,4е децата са емоционални съ6тества и реагират със сърцето си(сърде4ната им 4акра е отворена,при възрастните никаква  няма),а не с главата си(възрастните все премисляме и сме си развили главата за сметка на сърцето).Затова и една прегръдка озна4ава много пове4е от вси4ко останало.Но детето не бива да се пуска преди да се е успокоило напълно и да е изживяло вси4ко докрай.

А защо не опиташ с хомеопатия да преодолеете кризата? Много хубави отзиви чувам

За коя книга говориш, затази на Пол Остерийт ли?

Е това за чакрите не го знаех, благодаря ти. Научих още нещо ново и полезно   

ох, при нас не беше криза, беше денонощен кошмар, направо не искам да си спомням , че е било истина 
каквото и да съм чела тук във форума, такова чудо не прочетох
много хора не вярваха на разказите ми, но един ден си оставих телефона отворен и приятелите, които чуха какво става, се изумиха.....и те имат деца, не са боси

в този момент ми помогна хомеопат. Просто няма думи да изразя благодарностите си към тази жена. Досега щяхме да сме разбили нервите на дето си и да сме сбъркали в 100000 неща. сигурно и хубавото ни семейство щеше здраво да се разклати. На моменти мислех, че ще полудея.....
добре, че е минало

Малена,у дома беше същото,при това в продължение на почти две години и да,семейството се поразклати

И в книгата така пи6ат,4е семействата в пове4ето слу4аи са си съвсем нормални и ако запо4нат съпрузите да се карат за не6то,то е то4но заради поведението на децата...Което не е дале4 от истината според мен.

А ва6ите деца как се държат с останалите хора?
За6тото моя прави номерата само в къ6ти.С градината трудно свикна,за6тото не може да се примири,4е има ред,оба4е ми казват,4е бил много послу6ен.
Свекърва ми твърди съ6тото и аз дълго време отказвах да и повярвам,но може би не ме лъгала.
Което само ми напомня,4е аз не6то бъркам.И постоянно карам хората да ме наблюдават отстрани,за да ми кажат гре6ките,пък или никой не ги забелязва,или никой не ми ги казва.

Истериите и ревовете са само пред добре познати хора - иначе е ангелчето на мама.
В детската е най-доброто любознателно, първо заспиващо, помагащо на другите да се облекат и т.н. дете.
Само дето е по-буен, но по думите на госпожите - не повече от най-буйните в групата.
Елате го вижте у дома 

Ивелина,не нямах впредвид то4но тази книга,не съм я 4ела,а по принцип книгите на тази тематика.
Ина4е аз имам особено отно6ение към хомеопатията.Пробвала съм единединствен път,който временноо ми ре6и един кожен проблем на детето и след това опитахме за това поведение.Резултатът бе6е от4айва6т.После се наложи да из4ета няколко "велики" книги за хомеопатията и накрая се отказах изцяло от нея,за което не съжалявам.

При нас единият трябва да има публика, за да се изяви - като магарето на цар Соломон, а другият пази арсенала си от подвизи само за в къщи. Темперамент.

Ами ние точно сега навлизаме в тази криза на третата година и аз искренно се радвам че попаднах на тази тема. Лично аз не чета книги за детска психология, ръководства з аповедение на родителите и други такива и изцяло разчитам на инстинктите си. Досега слава богу, резултатите са много положителни, но е хубаво да прочетеш някъде, че всъщност постъпваш правилно. Не че би могло да се определи кое точно е правилното на момента, естествено че правилното се преценява в последствията от настоящето в бъдещите ситуации, но поне не се чувствам съвсем сама в тези си действия. Например когато дъщеря ми почне да реве истерично в магазина, че иска газирано а навън е 0 градуса, аз почвам да обяснявам през крясъците защо не трябва да го купуваме, а получавам достойна подкрепа от продавачката под формата на следното изказване "Ако няма да купувате, изведете детето, че ми наду главата а имам и други клиенти!". В такива моменти наистина ми идва да плесна по един шамар на тези иначе достолепно изглеждащи лелки. Също така не разбирам защо когато мойто дете не иска да се облече, защото му е топло и излеземе навън, непрекъснато слушам коментари от същите тези достолепни лелички, как детето ще премръзне, веднага да го облека и т.н. Другото, което ме подлудява в България е откритото желание на всякакви непознати да се натрапват на детето ми, като мислейки си, че се закачат с него в крайна сметка успяха да формират различни страхове в 3 годишната главичка на иначе изключително контактното ми дете. Спират я разни жени на средна възраст, почват да й обясняват колко е сладка и как ей сега ще я откраднат и тя започва да се крие зад мен и да плаче. Нещата стигнаха дотам, че седи вкъщи пред външната врата и ми казва "Мамо, не искам да излизам, отвън има човек и той ПАК ще иска да ме вземе".
Все едно, аз просто исках да кажа, че много се радвам да прочета тази тема, тъй като определено се чувствам по- уверена в себе си.

  А-а-а-а..много ви се моля...Каква е пък тази криза на третата година,нали беше втората??
  По-малкият ми син точно стана на 2-е и започнаха цирковете,а аз с надежда чакам точно третата година...убихте ме!

когато навърши 2г детето кара третата - това се има в предвид (вж на 1стр статиите)
демек- добре дошли в кюпа

Омега, интересно звучи това, което си написала и има резон в повечето неща. Само не ми хареса заглавието на книгата, не е хубаво човек така да категоризира децата, дори и в мислите си не трябва да ги наричаме "тирани". Въпреки това си я поръчах.
А аз разпознах детето си и намерих много ценни съвети в една друга книга "Raising your spirited child", не знам обаче дали може да се намери на български.

Много интересна тема   
И ние сме в отбора , опитвам се да преценя от кога Бобо е в "криза" и честно казано не успявам, май си е така по рождение - роди се и не млъкна . То не бяха колики, не бяха зъби ... Но това си е за друга тема. След като тръгна на ясла (адаптацията му беше повече от три месеца) започна с пощипването и потупването и предимно аз намазвам . Напоследък започна все по-силно и грубо да удря - ако не получи нещо желано (често абсурдно), тръшка се на земята, хвърля се в различни посоки, вика, бие ... Извън тези си състояния е много игрив и лъчезарен, танцуваме много, пеем, играем. Трудно ми беше да се справя с рязката смяна на настроенията му и в интерес на истината - все още не успявам. Успокоявам се, че всичко е в норми, но все пак често съм на ръба, той е много чувствителен, силно привързан и в този смисъл едно леко изолиране в момент на изблик, например, би било катастрофално. Притеснява ме друг тип поведение, близко до гореописаното. Случвало се е около 4-5 пъти да сега. Разликата е, че е в момент на полусън. Той е все още неспокоен заради зъбите и често се буди (плаче за мен или иска водичка), по принцип бързо се успокоява. При едно подобно "събуждане" серозно се стреснах - вика, блъска с ръчички все едно се отбранява, не дава да го гушна, удря ме, скубе ме, не иска вода, говоря тихо и нежно за да не го стресна - не и не! Стягаше си тялото и го изпъваше, мяташе се, беше направо побеснял. Не знаех какво да направя, да го събудя ли или не. Не даваше да го взема на ръце, нищо и нищо. Продължи около 20 минути. Аз през цялото време се опитвах да го успокоя по някакъв начин, да усети присъствието ми (при нас самоуспокояването никога не е давало резултат). Изведнъж се отпусна в ръцете ми, въздъхна дълбоко, гушна ме и заспа. Предполагам, че е сънувал нещо или болката от зъбчето е била прекалено голяма - не знам. Но искрено се надявах да не се повтори. Ако сте изживявали подобно нещо или сте чували нещо - моля, споделете ! Благодаря!