аз бих го оставила без готвено поне седмица-две. после каквото и да му сервирам, ще му е вкусно 
Обаче тежко ми и горко от септември, ще се уча да готвя наистина
Всъщност, на него тежко му и горко, аз мога и да не ям 
Този път много ме скоси
- Публикувана: 6 юни 2007, 00:15 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2007, 13:03 ч.
# 45
6 юни 2007, 22:06 ч.
Обаче тежко ми и горко от септември, ще се уча да готвя наистина Всъщност, на него тежко му и горко, аз мога и да не ям
Виж целия пост
Моят си седи така. После знаеш ли как яде варени картофи със сирене
Обаче тежко ми и горко от септември, ще се уча да готвя наистина
Всъщност, на него тежко му и горко, аз мога и да не ям
# 46
6 юни 2007, 22:20 ч.
Защо повечето си мислите, че "жената трябва да готви"? Тогава, и ще получавате добри и лоши оценки за труда си. Аз лично не смятам, че е мое задължение да готвя. Не че не готвя (иначе ще караме кротко на сандвичи, пържени кратофи и палачинки), но недоволни не е имало. Това, че единият работещ в семейството е донатоварен с още едно задължение си е екстра, която не бива да се подритва ей-така. Не бих го направила и спрямо мъжа ми в подобна ситуация.
А и ако жената не работи, все пак е положила някакво усилие. Ако резултатът е очевидно лош, тя не е сляпа. Може и без пренебрежение. Ако просто е разлика във вкусовете - въпрос на напасване и време...
Виж целия пост
А и ако жената не работи, все пак е положила някакво усилие. Ако резултатът е очевидно лош, тя не е сляпа. Може и без пренебрежение. Ако просто е разлика във вкусовете - въпрос на напасване и време...
# 47
7 юни 2007, 00:58 ч.
Преди много, много време и аз беснеех и ревях като тебе. Даже си и записвах какво не обича Той, за да не сбъркам следващия път. После като следваща стъпка реших да готвя така както неговата мама е готвила, а то се оказа, че тя освен 2-3 манджи, друго не правела жената. Е накрая като разбрах, че в цялото си обучение от 1 до 12 клас мъжа ми се хранел по ученически столове, защото на мамка му така й било по-лесно-тогава как беснях-и този човек ще се мръщи на манджите ми???!!! Сега готвя каквото мога и каквото преценя, че е полезно и здравословно за децата. А ако от време на време получа похвала не пропускам да подметна-"Нима, ти нали такова нещо не обичаше?!" Всяко нещо с времето си-но на война, като на война!
Виж целия пост
# 48
7 юни 2007, 14:38 ч.
След прочитането на подобни теми съм още повече благодарна, че мъжът ми, какъвто и да е, за яденето винаги ме хвали 
Тази сутрин му предложих менюто за довечера, а той, милият, каза- Абе и филия с масло да ми намажеш, пак ще я харесам, щото ти си я намазала
Виж целия пост
Тази сутрин му предложих менюто за довечера, а той, милият, каза- Абе и филия с масло да ми намажеш, пак ще я харесам, щото ти си я намазала
# 49
7 юни 2007, 15:04 ч.
Ех,какво не бих дала мъжът ми да ми отговори така.Това ми е бил винаги най-големия проблем - готвенето.А и като попаднах на капризен мъж на ядене - елате да видите,а аз все още много му се връзвам.
Искам да готвя винаги нещо различно - дори някакъв деликатес,а то се оказа,че колкото по-сложно е яденето,толкова повече не иска да го яде.Само като го види и вика какво е това
- ясно ми е. 
Е,накрая разбрах,че ще ми е по-лесно,ако му готвя 8-9те любими манджи(които са най-обикновени - като боб,мусака,пълнени чушки и т.н.) и да правя техни вариации,отколкото да му създавам разнообразие. 
Виж целия пост
След прочитането на подобни теми съм още повече благодарна, че мъжът ми, какъвто и да е, за яденето винаги ме хвали
Тази сутрин му предложих менюто за довечера, а той, милият, каза- Абе и филия с масло да ми намажеш, пак ще я харесам, щото ти си я намазала
Тази сутрин му предложих менюто за довечера, а той, милият, каза- Абе и филия с масло да ми намажеш, пак ще я харесам, щото ти си я намазала
Ех,какво не бих дала мъжът ми да ми отговори така.Това ми е бил винаги най-големия проблем - готвенето.А и като попаднах на капризен мъж на ядене - елате да видите,а аз все още много му се връзвам.
Искам да готвя винаги нещо различно - дори някакъв деликатес,а то се оказа,че колкото по-сложно е яденето,толкова повече не иска да го яде.Само като го види и вика какво е това
- ясно ми е. Е,накрая разбрах,че ще ми е по-лесно,ако му готвя 8-9те любими манджи(които са най-обикновени - като боб,мусака,пълнени чушки и т.н.) и да правя техни вариации,отколкото да му създавам разнообразие.
# 50
9 юни 2007, 14:21 ч.
Съгласна!
Или да ви води всеки път навън на ресторант.
Виж целия пост
Ми кажи на мъжа си да си наеме професионална готвачка,като има толкова претенции.
Съгласна!
Или да ви води всеки път навън на ресторант. 
# 51
9 юни 2007, 20:56 ч.
Яяяяя, каква късметлийка излязох. На мъжа ми майка му, нали е професорка 
и други неща са и важни в живота, умее всичко на всичко 5 чорби, при това не знам защо, но не стават вкусни. Аз съм за него гений в кухнята... 
Само дето и аз за негов късмет нещо много се изучих и взех и аз да прескачам готвенето.
Виж целия пост
и други неща са и важни в живота, умее всичко на всичко 5 чорби, при това не знам защо, но не стават вкусни. Аз съм за него гений в кухнята... Само дето и аз за негов късмет нещо много се изучих и взех и аз да прескачам готвенето.
# 53
10 юни 2007, 01:39 ч.
И аз имам същия късмет 
Иначе не пипне ли той - кусур след кусур ... и аз не се оплаквам
Виж целия пост
Това е една от причините да не готвя 
само от време на време за детето- но то ми е всеядно, милото
Мъжът ми не признава манджа, ако не му е минала през ръцете не се оплаквам
само от време на време за детето- но то ми е всеядно, милото Мъжът ми не признава манджа, ако не му е минала през ръцете
не се оплаквам И аз имам същия късмет Иначе не пипне ли той - кусур след кусур ... и аз не се оплаквам
# 54
10 юни 2007, 06:36 ч.
Като бяхме млади-млади гаджета веднъж се оплака, че пълнените ми чушки били безсолни! Е, бяха му последните, сготвени от мен. Сега готвя на 2 месеца веднъж по една супа и още преди да е готова ме почва отдалеч колко хубаво миришела . След това дори да не е гладен яде докато свърши и после разказва на всичките си приятели, че готвя отлично. Знае, че една думичка накриво и ще яде до края на живота си китайско, пица и кфс, поръчани по телефона.
Виж целия пост
. След това дори да не е гладен яде докато свърши и после разказва на всичките си приятели, че готвя отлично. Знае, че една думичка накриво и ще яде до края на живота си китайско, пица и кфс, поръчани по телефона.
# 55
10 юни 2007, 09:44 ч.
когато все още бяхме младоженци сготвих една кавърма.скъпият ми намери кусур и аз веднага изсипах месото в кофата.остана си гладен тази вечер но оттогава не ми прави забележки но като се замисля не ме и хвали 
дали не е време за нов скандал та да го науча и да ме хвали. 
Виж целия пост
но като се замисля не ме и хвали дали не е време за нов скандал та да го науча и да ме хвали.
# 56
10 юни 2007, 13:04 ч.
Хубавичко се посмях.
Моят не е по-различен от ССМ (средностатистическия)
Само че на дърти години започна да капризничи. Когато аз не премълчавам
Наскоро ми изтърси:" Нали знаеш, че супа не ям"
Моооооля!!!!! Един месец само супа! Да проядеш!
Е, не я обича, но яде.
Когато бяхме гаджета, ми се присмя натестото за палачинки. ТО приличаше на топки брашно в мляко. Отиде в тоалетната, а за закуска филийки. За вечеря забърках кайма. Тя течеше през пръстите ми. Той я погледна и се усъмни, че от това ще станат кюфтета. И бързо добави:"Да не отиде при палачинките?" Тогава се успокоих. Решихме да опечем кюфтетата в тавичка. Да, но аз не се справях с ключовете на тяхната печка. А пък котлоните не работеха (още не знам защо) и капакът беше покрит с вестници.
Та той "включи" фурната и след 15-ина минути вестниците пламнаха...
Виж целия пост
Моят не е по-различен от ССМ (средностатистическия)
Само че на дърти години започна да капризничи. Когато аз не премълчавам
Наскоро ми изтърси:" Нали знаеш, че супа не ям"
Моооооля!!!!! Един месец само супа! Да проядеш!
Е, не я обича, но яде.
Когато бяхме гаджета, ми се присмя натестото за палачинки. ТО приличаше на топки брашно в мляко. Отиде в тоалетната, а за закуска филийки. За вечеря забърках кайма. Тя течеше през пръстите ми. Той я погледна и се усъмни, че от това ще станат кюфтета. И бързо добави:"Да не отиде при палачинките?" Тогава се успокоих. Решихме да опечем кюфтетата в тавичка. Да, но аз не се справях с ключовете на тяхната печка. А пък котлоните не работеха (още не знам защо) и капакът беше покрит с вестници.
Та той "включи" фурната и след 15-ина минути вестниците пламнаха...
# 57
10 юни 2007, 16:13 ч.
[[/quote]
Ех,какво не бих дала мъжът ми да ми отговори така.Това ми е бил винаги най-големия проблем - готвенето.А и като попаднах на капризен мъж на ядене - елате да видите,а аз все още много му се връзвам.
Искам да готвя винаги нещо различно - дори някакъв деликатес,а то се оказа,че колкото по-сложно е яденето,толкова повече не иска да го яде.Само като го види и вика какво е това - ясно ми е. Е,накрая разбрах,че ще ми е по-лесно,ако му готвя 8-9те любими манджи(които са най-обикновени - като боб,мусака,пълнени чушки и т.н.) и да правя техни вариации,отколкото да му създавам разнообразие.
[/quote]
Все дно имаме един и същ мъж. му. 
А моят и мляко не пие и не яде нищо с мляко и производните
Виж целия пост
Ех,какво не бих дала мъжът ми да ми отговори така.Това ми е бил винаги най-големия проблем - готвенето.А и като попаднах на капризен мъж на ядене - елате да видите,а аз все още много му се връзвам.
Искам да готвя винаги нещо различно - дори някакъв деликатес,а то се оказа,че колкото по-сложно е яденето,толкова повече не иска да го яде.Само като го види и вика какво е това
- ясно ми е. Е,накрая разбрах,че ще ми е по-лесно,ако му готвя 8-9те любими манджи(които са най-обикновени - като боб,мусака,пълнени чушки и т.н.) и да правя техни вариации,отколкото да му създавам разнообразие. [/quote]
Все дно имаме един и същ мъж. му.
А моят и мляко не пие и не яде нищо с мляко и производните
# 58
10 юни 2007, 19:02 ч.
Нямам такива проблеми, никога не се е оплаквал, а като се случи нещо лошо сготвено, аз си казвам предварително и после се шегуваме задружно И като не ми се готви спокойни си ръфаме филии.
Напоследък е почнал да ме бъзика за неуспешните ми десерти, но аз доволно му заявявам, че ще ги правя, докато се науча и изведнъж бързо започва да ме хвали
Виж целия пост
И като не ми се готви спокойни си ръфаме филии.Напоследък е почнал да ме бъзика за неуспешните ми десерти, но аз доволно му заявявам, че ще ги правя, докато се науча и изведнъж бързо започва да ме хвали
# 59
10 юни 2007, 19:07 ч.
Успокоих се
Виж целия пост
Хубавичко се посмях.
Моят не е по-различен от ССМ (средностатистическия)
Само че на дърти години започна да капризничи. Когато аз не премълчавам
Наскоро ми изтърси:" Нали знаеш, че супа не ям"
Моооооля!!!!! Един месец само супа! Да проядеш!
Е, не я обича, но яде.
Когато бяхме гаджета, ми се присмя натестото за палачинки. ТО приличаше на топки брашно в мляко. Отиде в тоалетната, а за закуска филийки. За вечеря забърках кайма. Тя течеше през пръстите ми. Той я погледна и се усъмни, че от това ще станат кюфтета. И бързо добави:"Да не отиде при палачинките?" Тогава се успокоих. Решихме да опечем кюфтетата в тавичка. Да, но аз не се справях с ключовете на тяхната печка. А пък котлоните не работеха (още не знам защо) и капакът беше покрит с вестници.
Та той "включи" фурната и след 15-ина минути вестниците пламнаха...
Моят не е по-различен от ССМ (средностатистическия)
Само че на дърти години започна да капризничи. Когато аз не премълчавам
Наскоро ми изтърси:" Нали знаеш, че супа не ям"
Моооооля!!!!! Един месец само супа! Да проядеш!
Е, не я обича, но яде.
Когато бяхме гаджета, ми се присмя натестото за палачинки. ТО приличаше на топки брашно в мляко. Отиде в тоалетната, а за закуска филийки. За вечеря забърках кайма. Тя течеше през пръстите ми. Той я погледна и се усъмни, че от това ще станат кюфтета. И бързо добави:"Да не отиде при палачинките?" Тогава се успокоих. Решихме да опечем кюфтетата в тавичка. Да, но аз не се справях с ключовете на тяхната печка. А пък котлоните не работеха (още не знам защо) и капакът беше покрит с вестници.
Та той "включи" фурната и след 15-ина минути вестниците пламнаха...
Препоръчани теми