Чакаме си ние лъвчета и раци, а сред ЮЛЧЕТАТА малки, имаме си две зодия близнаци

Споко де, ние сме на опашката. То и моето момче върви мъничко, ама доки вика да не се шашкам все пак нормално доносените бебета се раждат в доста широки граници та чак до 4 и нещо кг., е нашите няма да са в горната граница по скоро в долната, мънички бебета ама да са живи и здрави и да чакат да стоят мирно в коремчетата пък ще порастнат  

Хълцането развива дробчетата, освен че е нещо нормално и е полезно за тях  

Това с плацентите и на мен не ми е ясно. Моята била 1-2.. Каквото и да означава! Бебето било 2.563 кг и ми се стори много голямо, но сега като ви слушам има и доста по-големи.
И аз не съм готова - нито с чантата за болницата, нито сме купили нещо за бебето. Ако взема да родя сега по пътя до морето за сватбата ще стане много интересно Всеки ден му се моля да си стой вътре на топличко детето поне до края на Юни!
Иначе ей сега се връщам от козметичния салон и съм героиня, че издържах първата си от много време насам кола маска на триъгълника! Хич не ми се искаше да се бръсна за раждането, та сега вече поне от тази гледна точка съм готова  
За спането... снощи и мъжа ми го нямаше, та съм стояла будна до 2ч, само и само да ми се доспи хубаво и да не се будя - резултата: само 1 ставане  
Дано да спира вече да вали! Усмихвайте се повече, че да изпъдим облаците!

Добър ден .
сега се прибирам от разходка  после ще ви прочета и ще пиша.

Мерси за успокоението момичета 
Аз съм си такава - все ще си измисля за нещо да се притеснявам 
сега прогледнах че на мен за плацентата ми пише 1 степен на зрялост 

Ти си героиня направо с тая кола маска..

Иначе чанта за болницата и аз не съм си приготвила- нали доктора в ТК каза че на първо време трябвало само хавлия, чехли и документи...какво да им приготвям. Аз предвиждам да имам време и за душ преди да тръгна за болницата, пък едни чехли и кърпа ли няма да смотая

     ти си герой! аз тва и за пари нема да го изтърпя!

а за плацентата, Татяна май казваше, че нейната док казала, че трябва да е 4та степен , за да е признак за предстоящо раждане. нещо такова май, ама може и да си измислям  

а за чантата- то аз документи нямам, та чехли и хавлия ли да слагам 

Мисля че степените на плацентата отговарят на нормално зряла, узряла и презряла - демек трябва да излиза бебето, нещо от този сорт 

Ох,най-после малко време и аз да се включа 
Да разкажа набързо за моето раждане:На 25.05 следобяд получих леко зацапване,бяхме на гости и си тръгнахме веднага.Като се прибрах и погледнах,вече си имаше и кръв.От притеснение(не ми се беше случвало кървене през цялата бременност и от това най ме беше страх)не знаех какво да правя,къде да ида,нямах приготвен багаж,нямах избрана болница...
Обадих се на АГ и тя ми каза да не се шашкам,а да ида в Шейново,там в Патология ще ми включат една системка за задържане и ще се оправя.Успях само да се измия и без никакъв багаж,само с дамската чанта бях там към 19 ч.Прегледаха ме,успокоиха ме,че бебето е добре,нямам разкритие,случвало се при някои жени да прокървят и т.н.За всеки случай ми пуснаха и запис на тоновете.И там се видя,че имам чести контракции,от безболезнените,но правилата изискваха да ме приемат.Пуснаха ми система магнезий и ме оставиха да полежа в една стая.Въпреки това контракциите зачестиха и станаха болезнени.След като и втора банка магнезий не помогна и засякох,че контракциите стават на 2-3 минути и усетих как водите ми изтичат разбрах,че нещата вече са необратими и ще се ражда.Е,не бях подготвена психически,но бебо беше решил да излиза.Тъй като беше седалищно,под формата на U,ме накараха да подпиша,че съм съгласна на секцио за сутринта на следващия ден.Сложиха ми трета система магнезий,но се измъчих от ужасни болки от контракциите цялата нощ,дори получих и разкритие.Най-накрая към 10,30ч ме закараха в операционната и в 11,10 ч извадиха бебчето.Цялата треперех и от притеснение и от упойката.Чух го,че изплака и ми го донесоха да го видя и да го целуна.Успокоиха ме,че за 34 г.с. никак не е мъничко 2600гр.Сложиха ни сини гривнички с еднакви номера и го отнесоха.Е,после ме откараха в реанимация,след 7-8ч ни караха вече да ставаме да ходим,после ме преместиха в стая на прословутия мизерен 1-ви етаж,но пък си бях сама 4 дни и имах време да се поосвестя малко.Бебето го сложиха в кувьоз и имах право да го посещавам всеки следобяд от 18,15 до 18,45ч и да го гледам през стъклото.Държаха го 5-6 дни и когато най-после ми го донесоха,не можех да повярвам,че ще мога да го пипам,да го гушкам...Тъкмо решиха да ни изписват и аз получих усложнения на раната,почна да изтича кървав секрет и много да боли.Дотогава всичко вървеше добре,даже ме хвалеха колко бързо се възстановявам,но незнайно по каква причина се получи така.Смених 2 антибиотика,изредиха се да ме гледат няколко доктори,имаше и тенденция пак да ме отварят  Но поради това,че нито веднъж не вдигнах температура и ме болеше само отвреме навреме и не силно,решиха,че съм добре и онзи ден ни изписаха.Назначиха ми терапия при физиотерапевт с някакви магнити и лазер,а от днес ще почвам и упражнения.От всичките притеснения покрай мен и бебето отслабнах до кг преди бременността,но най-лошото е,че кърмата ми тъкмо беше тръгнала и сега почти нямам.Мъча се да направя нещо по въпроса,но от липса на опит и насъбрано напрежение,нещата не вървят на добре.Сега мъча бебчо с АМ.
Та така при мен,сега ще гледам да събера инфо от кърмаческия да спасявам положението.
Ще пиша пак,видях набързо,че имаме и нови бъдещи мами,добре дошли 
Благодаря ви и за пожеланията и посрещането   , ако имате въпроси-питайте.Отвреме навреме ще надниквам да видя какво става.
И да не забравя да честитя на bima за момиченцето,бързо възстановяване и скоро да се радват една на друга.Наистина все едно сме се наговорили да раждаме в един ден 
Чао!

Насълзявам се от умиление като чета!
Радвам се, че сте добре и всичко е минало както трябва! Здраве и спокойствие ви пожелавам и очакваме още разкази. Кой лекар те оперира?

Момичета, пратих СМС на Стефи от името на всички ни, че все я мислех (пък и други мами - също). Ето какво ми пише тя: "Благодаря много за загрежиността. Още се тревожа и не съм за пред хора, но съм много по-добре от преди. Поздрави всички и обещавам в скоро време да пиша".
Надявам се всичко с нея да бъде наред и тревогити й да останат само един лош спомен.  

Добър ден и от мен. Да се отчета - вчера бях на УЗ в ТК и моето бебче се развива с две седмици назад, което много ме притесни. Тежи около 2200 грама. Доктора каза, че няма причина за притеснение и че просто щяло да бъде по-мъничко. Насрочихме и дата за секцио - 2 юли.
Много се радвам, че при Емчето всичко вече е наред и си гушка малкия бебок.

em4eto, поздравления, че вече сте добре прегледай кърмаческия за съвети за усилване на кърмата и т.н. и се надявам да успеете да се кърмите успешно с бебо. пиши пак когато имаш време

Веси, няма те онлайн в кю-то. пиши ми като можеш да се разберем

за теглото на бебо - аз писах, че е 2200, защото така чух. докторът спомена и нещо за + 300 грама (каквото и да е това). а в крайна сметка на листа с резултатите от прегледа са ми написали 2700 грама, което ми се вижда много обаче. въпреки, че ако се е метнал малкият на баща си - родил се е 4500 юнакът - сигурно и 2700 може да е станал, но ще видим на 15 с моя си доки.

за плацентата - доки днес каза степен 2 и така е написал. за първи път чувах такава "диагноза", но не попитах. сега ще разровя в нет-а какво пише по върпоса и ще пейстна инфо.

Здравейте и от мен!
И мен нещо взе да ме хваща някаква депресия,а и страх че този път бебка няма да дочака датата,а и корема много взе да ми тежи, а и все още нищо не сме купували(кошара и комплект за изписването-на първо време).

Ох като прочетох разказа на Емчето и настръхнах, но важното е че вече са добре и се гушкат. Стискам палци кърмата да тръгне пак и да си нямат проблеми с папането че като знам какъв гърч е с АМ и колко бързо се разорява човек   

Здравейте!
Какво сте се сдухлявили от глупавия дъжд, нали слънчицата са в нас самите  То и на мен по принцип времето ми влияе на настроението, но сега не - вкъщи е почти готово, даже правя планове през уикенда да се пренасяме, че не издържам, макар че в началото ще сме малко в полеви условия - още нямаме шкафове в кухнята и цялата посуда се размотава насам-натам, а и леглото не е готово, та ще спим на един матрак на пода в хола, докато в спалнята мъжът ми боядисва едни дърти секции...  Така. Но важното е - у дома! 
Иначе съм добре - от вчера сутринта не ме е боляло нищо. Вчера се размотавах с един парцал и се правех, че бърша нещо, но предимно се изявявах като надзирател.  Добре че дойде майка ми да чисти вместо мен.

Емчето, много се радвам, че сте добре след премеждията! 
На мен до сега не са ми казвали килограми на бебето, та се надявам утре на прегледа в ТК да науча и това.