Не!
Виж целия пост
страх от секцио?
- Публикувана: 6 юни 2007, 22:25 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2007, 14:17 ч.
# 31
7 юни 2007, 15:39 ч.
Беше ме страх само за детето - дали ще е здраво, дали всичко ще е наред. Иначе от самото секцио не ме беше страх, много е важно да имаш доверие на доктора си.
Виж целия пост
# 33
7 юни 2007, 17:13 ч.
От секциото не ме е страх. Минала съм през много операции до сега. Само бебето да е здраво и да се роди дебело и сладко това ме интересува. 
Виж целия пост
# 34
7 юни 2007, 17:17 ч.
Аз също
Виж целия пост
Не ме беше страх.Аз си избрах този начин да родя и бях наясно какво да очаквам.
Аз също 
# 35
7 юни 2007, 18:23 ч.
Не, не ме беше страх. Имах изключително голямо доверие на доктора си
Виж целия пост
# 36
7 юни 2007, 19:46 ч.
Не, не ме беше. Страх не ме хвана и когато по спешност ме приеха през нощта с изтекли води и контракции и ми казаха, че понеже нямам разкритие ще си чакам планираното секцио сутринта. Беше ми много любопитно какво става в предродилна зала, чувствах се защитена от болката, понеже щяха да ме оперират. Дори когато много ме боляха контракциите не смеех да издам стон (щото си знаех, че рано или късно ще ми сложат упойка)...
Виж целия пост
# 37
7 юни 2007, 23:34 ч.
Много. Обаче бързо се забравя като видиш бебето. Сега разните ми терзания за операцията ми изглеждат толкова далечни.
Виж целия пост
# 38
7 юни 2007, 23:40 ч.
НЕ! След дългото чакане с контракции като ми казаха, че май ще ме срежат дори се позарадвах, макар, че ми се искаше да родя нормално .... както и да е наистина не ме е било страх първия път. За втория вече имах опит и даже не се замислих много. 
Виж целия пост
# 39
8 юни 2007, 00:10 ч.
Не, страх не, но изключително неприятно чувство, добре, че горе-долу бързо минава..
Виж целия пост
# 40
14 юни 2007, 01:49 ч.
ужасно ме е страх от операции, и по тази причина много ме беше страх, да не се наложи секцио
слава богу - размина ми се
за в бъдеще - пак ме е страх
Виж целия пост
слава богу - размина ми се
за в бъдеще - пак ме е страх
# 41
14 юни 2007, 02:09 ч.
Да! Оперираха ме в 15 ч и дотогава бях умряла от глад и само за това мислех,та вниманието ми беше отвлечено от копнеж по една хубава мусакичка или зелеви сърмички! Така изфърчах след акушерката като каза "Аиде!" - това за мен беше последната крачка към моето бебе и първата крачка към мусакичката! 
Уф,и сега огляднях! 
Човешко е да те е страх!
Виж целия пост
Уф,и сега огляднях! Човешко е да те е страх!
# 42
14 юни 2007, 10:33 ч.
Не, изобщо не ме беше страх. След като нещата не зависят от мен, какво да ме е страх.
Виж целия пост
# 43
14 юни 2007, 11:18 ч.
същото и при мен и двата пъти.
беше ме страх само бебо да не тръгне по-рано от датата за секциото
Виж целия пост
Винаги ме е било страх от вагинално раждане.
Родих със секцио.През цялата ми бременност и по време на операцията ме беше обхванало някакво невероятно спокойствие.Даже не мога да го опиша,просто вътрешно чувство,че всичко ще е наред!Имах пълно доверие на моя лекар,което не е за подценяване в такива моменти!
Родих със секцио.През цялата ми бременност и по време на операцията ме беше обхванало някакво невероятно спокойствие.Даже не мога да го опиша,просто вътрешно чувство,че всичко ще е наред!Имах пълно доверие на моя лекар,което не е за подценяване в такива моменти!
същото и при мен и двата пъти.
беше ме страх само бебо да не тръгне по-рано от датата за секциото
# 44
14 юни 2007, 13:23 ч.
И мен ме беше страх точно това да не ми се случи и бях тръгнала наперено да си раждам нормално. Накрая стана така, че ми направиха секцио по спешност /сега не ми се пише за причините/, бях меко казано в шок и като ми показаха детето, не можах да разбера какво става. Разбирам те прекрасно. Сега обаче, след като имам опит, казвам - не е толкова страшно, но пък пак бих родила нормално, ако ме попитат:)
Виж целия пост
Препоръчани теми