Благодаря от все сърце на организаторите, на тези, които помогнаха през деня в движение кой каквото може, благодаря на участниците, благодаря на консултантите, благодаря на лекторите, благодаря на журналистите.
Благодаря на организаторите на протестите в Пловдив, Варна и Бургас и на участниците там.
Благодаря на тези, които изпратиха картички, благодаря на тези, които бяха далеч от НДК, но бяха мислено с нас.
За мен това беше един перфектен ден на репродуктивното здраве.
Като виждах обнадеждените лица на хората, които излизаха от залите за консултации аз се усмихвах.
Усмихвах се на всяка зараждаща се надежда за всяко момиче, изпихвах удовлетворение за положения труд по организацията и умората се изтриваше от лицето ми.
Ако дори само едно бебе се роди от първата стъпка, направена от посетителите през вчерашния ден аз бих била щастлива.
На мен това ми стига.
Всеки има право на своята анонимност, просто не е дошло времето му да излезе, всеки има правото на своята причина да не дойде.
Кои сме ние за да тласкаме и обвиняваме?
Кой каквото може, когато може и както може.
Благодаря на лекарите още веднъж за отделеното време, за безкрайната отзивчивост към всеки желаещ да зададе своя въпрос.
Имаше едни лекар-консултант, който искаше да изслуша една лекция /за 15-тина минутки/ и помоли момичето, което чака за консултации да изчака. След лекцията момичето обаче го нямаше и този лекар стоя и го чака и търси един час и накрая ме помоли, държейки ме за ръка да му предам, ако се появи, да отиде специално в клиниката на безплатна консултация.
Не можете да си представите колко отзивчиви бяха лекарите. Как притичваха между пунциите да дават консултациите си, за да изпълнят поетите ангажименти и към нас.
Към участниците: не мислете негативно, негативизмът ви дърпа назад, той не е градивен, а разрушителен.
Радвайте се на всеки дошъл участник, а не се гневете на всеки недошъл.
Да се усмихнем на всяка нова надежда у всяко момиче, надеждата, че ще успее, която то получи на вчерашния ден.
Аз съм щастлива.
Благодаря на всички от цялото си сърце, че ми помогнаха да се почувствам щастлива.
Толкова рядко вече се докосвам до щастието.
П.П. Моля модераторите да отлепят темата.
Виж целия пост
Благодаря на организаторите на протестите в Пловдив, Варна и Бургас и на участниците там.
Благодаря на тези, които изпратиха картички, благодаря на тези, които бяха далеч от НДК, но бяха мислено с нас.
За мен това беше един перфектен ден на репродуктивното здраве.
Като виждах обнадеждените лица на хората, които излизаха от залите за консултации аз се усмихвах.
Усмихвах се на всяка зараждаща се надежда за всяко момиче, изпихвах удовлетворение за положения труд по организацията и умората се изтриваше от лицето ми.
Ако дори само едно бебе се роди от първата стъпка, направена от посетителите през вчерашния ден аз бих била щастлива.
На мен това ми стига.
Всеки има право на своята анонимност, просто не е дошло времето му да излезе, всеки има правото на своята причина да не дойде.
Кои сме ние за да тласкаме и обвиняваме?
Кой каквото може, когато може и както може.
Благодаря на лекарите още веднъж за отделеното време, за безкрайната отзивчивост към всеки желаещ да зададе своя въпрос.
Имаше едни лекар-консултант, който искаше да изслуша една лекция /за 15-тина минутки/ и помоли момичето, което чака за консултации да изчака. След лекцията момичето обаче го нямаше и този лекар стоя и го чака и търси един час и накрая ме помоли, държейки ме за ръка да му предам, ако се появи, да отиде специално в клиниката на безплатна консултация.
Не можете да си представите колко отзивчиви бяха лекарите. Как притичваха между пунциите да дават консултациите си, за да изпълнят поетите ангажименти и към нас.
Към участниците: не мислете негативно, негативизмът ви дърпа назад, той не е градивен, а разрушителен.
Радвайте се на всеки дошъл участник, а не се гневете на всеки недошъл.
Да се усмихнем на всяка нова надежда у всяко момиче, надеждата, че ще успее, която то получи на вчерашния ден.
Аз съм щастлива.
Благодаря на всички от цялото си сърце, че ми помогнаха да се почувствам щастлива.
Толкова рядко вече се докосвам до щастието.
П.П. Моля модераторите да отлепят темата.