Добре, е сме на едно дередже иначе щах да си помисля, че сме за лудницата. Спокойна съм, че не съм само аз така Еееей уби ме да знаеш
ЮНИ 2004 - 12 - Честити Рождени Дни ,мили дечица!:-)
- Публикувана: 11 юни 2007, 10:53 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2007, 21:07 ч.
# 165
11 септ. 2007, 15:36 ч.
Добре, е сме на едно дередже иначе щах да си помисля, че сме за лудницата. Спокойна съм, че не съм само аз така
Еееей уби ме да знаеш
Виж целия пост
Добре, е сме на едно дередже иначе щах да си помисля, че сме за лудницата. Спокойна съм, че не съм само аз така Еееей уби ме да знаеш
# 166
12 септ. 2007, 12:25 ч.
...А пък на мен ми е притеснено и свито ,едно таковааа.... Като знам големия ми син колко трудно свикна с градината .Бяха едни ревове ,едни драми....
Водим го след детска градина да си избере каквато пожелае играчка, а той стои с насълзени очи ,гледа ги равнодушно - един вид "все едно ми е какво ще ми купите,само не ме пращайте пак там"...Дълги разговори всяка вечер ...После свикна и даже ме караше да го изчакам да си доиграе.
А малкия е още по-чувствителен. Вчера беше на гости при баба си.Вечерта като се прибра у дома ,не се отдели от мен...А какво остава да е сред госпожи и многа деца, повечето от които са били на ясла досега...
Иначе бързо се адаптира, много е контактен , но ...ще видим.
Ами ей такива са ми тревогите засега...
Ще пиша пак.
Виж целия пост
Водим го след детска градина да си избере каквато пожелае играчка, а той стои с насълзени очи ,гледа ги равнодушно - един вид "все едно ми е какво ще ми купите,само не ме пращайте пак там"...Дълги разговори всяка вечер ...После свикна и даже ме караше да го изчакам да си доиграе.
А малкия е още по-чувствителен. Вчера беше на гости при баба си.Вечерта като се прибра у дома ,не се отдели от мен...А какво остава да е сред госпожи и многа деца, повечето от които са били на ясла досега...
Иначе бързо се адаптира, много е контактен , но ...ще видим.
Ами ей такива са ми тревогите засега...
Ще пиша пак.
# 167
12 септ. 2007, 12:44 ч.
Цяла сутрин чакам да ми се обадят от градината, телефона мълчи, май е добре засега. Изглежда ще спи там. Днес е първият и ден. Дано да е добре и дано и утре не реши, че вече не и се ходи. Като знам какви ревове рева големия - цяла година 1 група, и в началото на втора пак, чак после миряса. Сега му е добре.
Ще я видим и госпожицата какви ще ми ги сервира.
А пък моите впечатления са, че се държат различно на различни места децата - става въпрос за бабите и градината. А това за лепването за задните ми части още го има, нормално е да им стане мъчно - моите бяха 2 седмици без мен при баба си, заедно с баща си, като ходих при тях в събота и неделя. И накрая пак се залепиха за мен, няколко дни ми се гушкаха и натискаха - ей така - играе, играе, стане, гушне се за не повече от няколко секунди и пак изчезва, че играта не чака
.
Eis, и аз днес съм сама, но не съм станала от компютъра, чак забравих, че трябва да готвя. До вчера и двамата с мен, не мога до тоалетна да отида, а днес тишина. Ами аз какво ще правя по цял ден. Дали да не се замислим за 3-то...
Виж целия пост
Ще я видим и госпожицата какви ще ми ги сервира.
А пък моите впечатления са, че се държат различно на различни места децата - става въпрос за бабите и градината. А това за лепването за задните ми части още го има, нормално е да им стане мъчно - моите бяха 2 седмици без мен при баба си, заедно с баща си, като ходих при тях в събота и неделя. И накрая пак се залепиха за мен, няколко дни ми се гушкаха и натискаха - ей така - играе, играе, стане, гушне се за не повече от няколко секунди и пак изчезва, че играта не чака
.Eis, и аз днес съм сама, но не съм станала от компютъра, чак забравих, че трябва да готвя. До вчера и двамата с мен, не мога до тоалетна да отида, а днес тишина. Ами аз какво ще правя по цял ден. Дали да не се замислим за 3-то...
# 168
12 септ. 2007, 15:41 ч.
Здравейте!
Отдавна не съм писала тук.Гледам,че всички ни вълнува темата с градината.Ния тръгна на градина през- юни в сборни групи.Преди това не е ходила на ясла.Първия ден влезе и ме забрави,вечерта беше ентусиазирана да ходи пак и всичко това докато не стана време за лягане - започна с "няма да ходя на градина","не искам","искам при теб,"искам при баба","искам при тати" и т.н.Сутрин като отвори очи и започва да реве,по пътя също,вечер пак.Лятото не ходи много редовно,беше при баба си за малко,пък и бяха с доста по-големи деца в една група и затова,после август градината почиваше и така й се насъбра месец и половина прекъсване.
Сега от миналия понеделник пак наново,но този път в нейната си групичка,с връстници и повечето деца познава от парка.Но отново отиде с мрънкане,сълзи и др.екстри.
Вчера и днес,обаче,колкото и да е чудно не е плакала,беше й малко мъчно сутринта,но се държа геройски.Само преди да я оставя в градината ме попита: "Мамо,нали довечера ще дойдеш да ме вземеш?".
А вечер настава голямото глезене,гушкане и целуване.
Иначе денем и аз пазя тишина да не я събудя.
Само да са ни живи и здрави децата,другото се надявам да се оправи!
за куража!Ама то с мислене не става... 
Виж целия пост
Отдавна не съм писала тук.Гледам,че всички ни вълнува темата с градината.Ния тръгна на градина през- юни в сборни групи.Преди това не е ходила на ясла.Първия ден влезе и ме забрави,вечерта беше ентусиазирана да ходи пак и всичко това докато не стана време за лягане - започна с "няма да ходя на градина","не искам","искам при теб,"искам при баба","искам при тати" и т.н.Сутрин като отвори очи и започва да реве,по пътя също,вечер пак.Лятото не ходи много редовно,беше при баба си за малко,пък и бяха с доста по-големи деца в една група и затова,после август градината почиваше и така й се насъбра месец и половина прекъсване.
Сега от миналия понеделник пак наново,но този път в нейната си групичка,с връстници и повечето деца познава от парка.Но отново отиде с мрънкане,сълзи и др.екстри.
Вчера и днес,обаче,колкото и да е чудно не е плакала,беше й малко мъчно сутринта,но се държа геройски.Само преди да я оставя в градината ме попита: "Мамо,нали довечера ще дойдеш да ме вземеш?".
А вечер настава голямото глезене,гушкане и целуване.
Иначе денем и аз пазя тишина да не я събудя.
Само да са ни живи и здрави децата,другото се надявам да се оправи!
Дали да не се замислим за 3-то...
за куража!Ама то с мислене не става...
# 169
12 септ. 2007, 16:10 ч.
При нас бързо стават - докато решим и на другия месец е готово. За големия даже не бяхме и решили...
Тъй че важното е да решим
Виж целия пост
Тъй че важното е да решим
# 170
12 септ. 2007, 16:43 ч.
И при нас така.За голямата даже бях много неподготвена.
По едно време имах желание за трето,но бързо се изпари.
Виж целия пост
При нас бързо стават - докато решим и на другия месец е готово. За големия даже не бяхме и решили...
Тъй че важното е да решим
Тъй че важното е да решим
По едно време имах желание за трето,но бързо се изпари.
# 171
12 септ. 2007, 17:15 ч.
А ние сега май трябва да започваме да го обсъждаме, досега не съм искала, винаги съм знаела, че ще имам 2. И преди да се омъжа, и след като се роди големия, и след малката... никога не ми е минавала мисълта за 3-то. Сега съм по-навита, ама май годините ми стават много, и се притеснявам от усложнения.
Виж целия пост
# 172
12 септ. 2007, 17:26 ч.
Аз не само заради годините,но карах тежка бременност и се ужасявам,че може да се повтори.Пък и като се сетя за колики,ставане посред нощ,никнене на зъби...
Виж целия пост
# 173
14 септ. 2007, 10:41 ч.
Да де, и затова се замислям много - но пък те минават и се забравят. Аз също трябваше да лежа при втората бременност и имам спонтанен аборт преди това... но всяка бременност е различна. Така че, не се знае. Но и мисленето не трябва да е прекалено много, защото годините се трупат и става по-тежко. За мен спъващ фактор е финансовата страна. Не сме чак толкова добре материално. А с 3 деца може изобщо да не мога да почна работа.
Сега да ви кажа как върви нашето приспособяване в градината. Ами по-зле с всеки ден. През първия не плака като я оставихме, държала се е горе-долу добре - само с едно разплакване през деня. Взех я вечерта без проблем. Втория ден - стана, приготвих я, излезе с батко си и баща си - но се разревала като я оставял, малко била плачлива през деня и се разрева като я вземах. А тази сутрин още със затворени очи каза: Не искам да ходя на гадина. Но отиде в тоалетна, изми си зъбите... и после се тръшна на земята и не даваше да я облека, когато все пак я облякох, пак се тръшна, отъркаля се добре и каза: Ще си изцапам целите дрехи. И аз се съгласих. Едва и обух обувките... знаете като не натиска крачето, става много трудно. Наложи се баща и да я носи и т.н. Довечера ще видим
Виж целия пост
Сега да ви кажа как върви нашето приспособяване в градината. Ами по-зле с всеки ден. През първия не плака като я оставихме, държала се е горе-долу добре - само с едно разплакване през деня. Взех я вечерта без проблем. Втория ден - стана, приготвих я, излезе с батко си и баща си - но се разревала като я оставял, малко била плачлива през деня и се разрева като я вземах. А тази сутрин още със затворени очи каза: Не искам да ходя на гадина. Но отиде в тоалетна, изми си зъбите... и после се тръшна на земята и не даваше да я облека, когато все пак я облякох, пак се тръшна, отъркаля се добре и каза: Ще си изцапам целите дрехи. И аз се съгласих. Едва и обух обувките... знаете като не натиска крачето, става много трудно. Наложи се баща и да я носи и т.н. Довечера ще видим
# 174
17 септ. 2007, 14:54 ч.
Днес Йоанчо е за първи път на детска градина. Тръгна с усмивка, с раницата на гърба , много доволен ,че като батко си ще е ученик. Оставих го без проблеми. Едно момиченце много плачеше и той ме попита защо . Казах му ,че нещо й е тъжно,но като се заиграят ще й мине. Той прие отговора . Сложихме раницата в шкафчето / с картинка корабче / и той влезе при другите деца. Заигра се веднага с някакъв конструктор. Не ми каза "чао".
Но ми е свито в стомаха....и брат му така беше първия ден , а на втория се запъна на врата и един рев, рев....
Обадих се в 12,30 ,казаха че бил много спокоен. Обядвал и ги приготвяха за сън.
Ще видим като го вземе баба му какви ще са реакциите.И още по-важно , как ще е в утрешния ден....
Виж целия пост
Сложихме раницата в шкафчето / с картинка корабче / и той влезе при другите деца. Заигра се веднага с някакъв конструктор. Не ми каза "чао". Но ми е свито в стомаха....и брат му така беше първия ден , а на втория се запъна на врата и един рев, рев....
Обадих се в 12,30 ,казаха че бил много спокоен. Обядвал и ги приготвяха за сън.
Ще видим като го вземе баба му какви ще са реакциите.И още по-важно , как ще е в утрешния ден....
# 175
19 септ. 2007, 14:47 ч.
Здравейте мамчета, влизам на бързо от чужд комп. Моя се повреди нещо и е на ремонт, та затова ме няма, иначе нали знаете, че съм първа на линия
Виж целия пост
# 176
19 септ. 2007, 14:50 ч.
Дано го направят скоро!
Стам,свикнахте ли? Меги,вие как сте?
Моята бяга към градината и аз търча след нея.
За сега е здрава.Пу пу!
Виж целия пост
Здравейте мамчета, влизам на бързо от чужд комп. Моя се повреди нещо и е на ремонт, та затова ме няма, иначе нали знаете, че съм първа на линия
Стам,свикнахте ли? Меги,вие как сте?
Моята бяга към градината и аз търча след нея.
За сега е здрава.Пу пу!
# 177
19 септ. 2007, 15:12 ч.
Иска ми се скоро и аз да се похваля със същото.
Днес е 3-ти ден. Сутрин много плаче, на обяд е спокоен / така казват/ , а следобяд като го вземе баба му - много щастлив. Интересното е ,че сам разказва за градината, а ако аз го попитам нещо, веднага започва да хленчи, прераства в плач ,че не иска да ходи повече...
Това е към този момент.
Виж целия пост
....Моята бяга към градината и аз търча след нея.
...
...
Иска ми се скоро и аз да се похваля със същото.
Днес е 3-ти ден. Сутрин много плаче, на обяд е спокоен / така казват/ , а следобяд като го вземе баба му - много щастлив. Интересното е ,че сам разказва за градината, а ако аз го попитам нещо, веднага започва да хленчи, прераства в плач ,че не иска да ходи повече...
Това е към този момент.
# 179
19 септ. 2007, 15:50 ч.
Ние сме все още на етапа на Йоан. Плаче в къщи сутрин и то много, търкаля се по земята, събува си обувките, които току-що съм и обула. Но цирка е до асансьора, най-много до градината. Там била тиха, е, малко нацупена, но си влизала нормално вътре, хванала за ръка госпожата. Като я вземам бяга към мен и се срамува от госпожата, когато трябва да и каже довиждане (обикновено от двора ги вземам). В къщи говори без притеснение за градината, но може би защото се надпреварва с батко си да разказва какво имали за ядене, какво е яла и какво не, как са се видели в двора на обяд и т.н. Там се хранела много добре (а и аз го виждам, защото си ходи в тоалетна всеки ден и пълни гърнето - с извинение).
Така сме засега.
Виж целия пост
Така сме засега.
Препоръчани теми