Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 560
  • 2 568
# 1 410
Памперс - гащи, приготвяш 4-5 и ги носиш с него в градината всяка сутрин - като им опикае леглата и земята, да видим, дали ще се занимават с него. И на нас ни бяха казали така, но 2 години по-късно разбрах, че няколко деца от групата са били с памперс до втора група  Peace
Виж целия пост
# 1 411
Страхувам се че ще го шамарят или наказват и няма да иска да ходи.Вземат го направо в 1група на детската градина и ще бъде от най-малките деца.Освен това не го прехвърлят от ясла а тръгва за първи път.Те затова ме предупредиха да си го уча аз у дома.Имало само една лелка и нямало да се занимава да го сменя.Ако можел сам било добре,а като не може newsm78 #Cussing out
Виж целия пост
# 1 412
Дъщеря ми е вече на 3 годинки но още спи със памперс а от 1 годинка всяко лято се отказваме и  накрая пак сигаме до памперса.Според мен сами се отказват от него.Синът ми е на 2 и само наднича кака му какво прави на гърнето а любимия му специалитет като е без памперс да се изпишка където му дойде  Simple Smile и все пак това че са ви приели на детска градина е радост!Някои нямат този късмет Peace
Виж целия пост
# 1 413
Радост е само да не ми го върнат заради това че се напикава.Тита ако беше само вечер щеше да е добре ама той и през деня не иска да казва.Теорията му е ясна/че трябва да казва и че големите деца не пишат на гащите а в тоалетната/сам ме убеждава в това ама на практика застава прав в средата на хола и се изпикава/а днес дори се изака/,но отказва да седне на гърнето
Виж целия пост
# 1 414
Остави го гол в къщи Peace
Виж целия пост
# 1 415
Радост е само да не ми го върнат заради това че се напикава.Тита ако беше само вечер щеше да е добре ама той и през деня не иска да казва.Теорията му е ясна/че трябва да казва и че големите деца не пишат на гащите а в тоалетната/сам ме убеждава в това ама на практика застава прав в средата на хола и се изпикава/а днес дори се изака/,но отказва да седне на гърнето

В градината може и с памперс в началото, около половин година, поне при нас беше така. Моите си бяха научени в будно състояние, но имаше други деца, които бяха с памперси. Иван слагаше памперс при спане до средата на 2-ра група, май (вече не помня), ама товаа щото си имаме проблем по време на сън още с него.

А за в къщи бих те посъветвала да зарежете гърнето и да минете на детска дъска в тоалетната и по някакъв начин да погъделичкате самолюбието му колко е пораснал и как като възрастните пишка и ака в тоалетната... може и сам да го оставяте, за по голяма достоверност че го чувствате като равен на вас. Wink
Моите и двамата почти не са ползвали гърне - дъската проработи 100-процентово.
Виж целия пост
# 1 416
Страхувам се че ще го шамарят или наказват и няма да иска да ходи.
И моя една го шамареше в детската - пенсионираха я по бързата процедура. Да, в момента половината даскалици не ми говорят, но другата половина са много мили - няма такова нещо като шамарене или наказване за пишкане - трябва да им го изясниш от самото начало и проблем няма да имаш.

И моята днес ми право проблеми - 3 пъти се напишка, а не го беше правила от месец... сигурно от студа или от инат
Виж целия пост
# 1 417
Всеки ден повтарям че вече е голям ,а големите пишат в тоалетната.От 5-6 месеца имаме дъска на тоалетната.Седна 4-5 пъти и с това приключи.  tantrumТрябва да го натискам насила или да го шамаря и пак не иска да сяда. #MiltiВече си мисля че съм го стресирала защото само като кажа хайде да пишаме се започва искам прав,искам на гърнето ,искам на тоалетната и така ги изреждаме без да се изпишаме изобщо.Оставях го гол и забелязах че като започна/за 1 път/да пиша /случайно/ се стресна,спря и докато не го обух и не се напика на гащите не спря да плаче.Досега не се е случвало повече да се изпиша на гърне или където и да е. Cry Mr. GreenНе става-аааа! afwitch af smile3538
Виж целия пост
# 1 418
Съвет как да го научиш не мога да дам, тъй като ние все още не сме се справили напълно с проблема, но мисля, че като тръгне на градина детето само ще свикне да ползва гърне или тоалетна. Децата копират и хубавото и лошото. Като види другите деца, сам ще поиска да бъде като тях. Дъщеря ми в яслата е без памперс дори и на обедния сън (и много рядко се напишва), а в къщи ака само в памперс. Това е хубавото от яслата, което сме научили, но от там се сдобихме и с един диалект , та както казва тя такЪви неща ви чакат.
Виж целия пост
# 1 419
Момичета, пак да се оплача.
Временното затишие в къщи е било такова пред буря. Ако не всяка, то поне през вечер имаме драми продължаващи часове.
Вече не е само сърдене и плач, сега вече блъска, хвърля заплашва.
Пример от снощи.
Слагах вечерята и помолих малката да се качи да се преоблече с "домашни дрехи" за да не изцапа новата и подарена рокля с която имаше намерение да отиде на другия ден на градина.
Качи се тя в стаята си на горния етаж и след десет минути ми извиква отгоре, че не може да си закачи дрехите. Аз и казвам да ги остави на леглото, защото вече сме седнали на масата и я чакаме, а после като се качим горе ще ги закача.
Последва голяма драма - слезе 15 минути по-късно впреки честите ми подканяния да слезе за вечеря. Отказа да се храни, започна да тропа с лъжицата по масата, да заплашва как щяла да изхвърли това или онова. След като реагирах спокойно и и казах, че не искам да се караме, че нека постъпи както намери за добре, ако иска да се храни, ако иска не, но просто я моля да спре да се държи така.
Последва тръшкане по земята, а когато отсервирах масата половин час по-късно започна да крещи, че си иска таратора и е гладна.
После, след като я измих за лягане, крещя че иска да си обуе мръсно бельо от коша за пране. С тръшкане, рев, крещене и повтаряне на едно и също изречение до припадък.
Давам този пример изпълнен с подробности, за да ви опиша как огромни скандали тръгват буквално от нищото. Всеки повод за нея върши работа, всеки отказ, всеки опит да бъде накарана да направи нещо логично и разбираемо, като например да си обуе чисто бельо след баня.
Когато я прихване, абсолютно отказва да спазва каквито и да било правила и йерархия. Постоянно чувам "ти не можеш да ми кажеш". Предизвикателството и е съвсем преднамерено и открито. Казва, че и харесва да се сърди.
Голямата ми дъщеря все повече се смачква, вече не може да общува свободно с нея, "ходи на пръсти" защото не знае с какво и дали няма да и даде повод за поредната драма. Този начин на общуване, тръшкането ... я натоварва изключително не е атмосферата в която е свикнала да живее. Всъщност никой не би могъл да живее дълго по този начин.
Снощи почти не можах да разменя дума с нея, заради опита на малката да потопи всички и всичко в нейните драми.
Чувствам се зле - физически и психически от целия този гняв, за който малката се опитва да ме използва като отдушник, канал или незнам...
Буквално съм като болна - снощи бях с главоболие и заспах едва след 2.00 часа, тази сутрин не можах да намеря сили да стана от леглото. Гади ми се. Не мога да се събера за да поема задълженията си.
Виж целия пост
# 1 420
Отивам на лекаар с бебето, че е болно, като се върна ще пиша, имам какво да ти кажа.
Виж целия пост
# 1 421
Проблемът е, че цялото рационално знание, за това, какви са причините за поведението и не ми помагат да се справя с емоциите, на гняв, болка и какво ли още не.
В нея сякаш обитават две личности. Когато не я прихващат дяволите, тя е любяща и внимателна. Изисква грижа, доверява се. В такива случаи аз като майка (дори и приемна Simple Smile се държа майчински - приласкаване, грижа, някакъв вид разтваряне на границите. Разтваряне към нея. Знаете за какво става въпрос, когато две човешки същества имат близост, те се отварят един за други, припокриват им се някак субективните граници и в тази част на "припокриване" се извършва един емоционален обмен, едно сливане, което помага и за това да знаеш какво изпитва другия, да те е грижа, да си емпатичен, нежен... и уязвим. И точно там започва да руши малката.
Ако се затворя, което правя неминуемо когато съм прекалено изтощена или наранена след часове изтъпления, мога да гледам по-рационално на нещата, да се съхраня в по-голяма степен, но тогава не съм и майка. Поне не в този любящ, безусловен, всепрощаващ начин.
Виж целия пост
# 1 422
Обичам да го казвам - аз казах ли ти, че това е временно затишие?  Hug

Никога няма да забравя - събрала съм кърпите и съм ги пуснала да се перат, забравила съм да закача нови, ама изобщо съм изключила. Синът ми става, влиза в банята да се измие и започва невероятна истерия - включително търкаляне по земята, биене на глава в стената - абе всичко, все едно света и свършил. На всичко отгоре не говори - сигурно отне поне час... чак след няколко дни упорито мислене, какво я предизвика, се сетих, че е липсата на кърпата.
Друг случай - приготвила съм му дрехите на спалнята, той отива да си мие очите, а аз съм ги преместила малко по-настрани (дори не съм осъзнала, че съм ги преместила)... няма да продължавам.

Говори й, обяснявай й, постоянно и непрестанно... ти все още не си й майка, независимо че те нарича така - така че не се опитвай да бъдеш такава, бъди там, нека да свикне с теб, после ще й ставаш майка... после пак, че имам работа Peace

Забравих нещо важно - дъщеря ми е на 2 г. и 8 ч. и като иска да си обуе старите гащи, й давам, като иска да направи нещо, което е безсмислено, но не е опасно, пак й давам, имам много малко забрани - да не се обърква, гледам на нея като на бебе, което изучава света и натрупва знание за границите - помисли за варианта да я приемаш като 2-годишно дете. Щерка ми изобщо няма домашни и външни дрехи, да не говорим че не спи с пишама, а с блузата, която съм успяла да й сменя преди сън, като съм я излъгала, че е изцапана  Peace
Виж целия пост
# 1 423
Пробвала ли си да млъкнеш ... в смисъл "Искам да си обуя мръсните гащи" отговор  "Както решиш", обаче се отдръпни.
Тръш на земята в истерия - "Ти решеваш, щом ти е приятно - ОК" - ама ледено мълчание...


Като отмине бурята - спокойно и обясни, гушни я полюлей я, кажи и, че е добра и в белите даже  Wink  и пр. и

Незнам, само разсъждавам теоритично, на мен не ми се е случвало подобно нещо, прости мисля какво бих направила
Виж целия пост
# 1 424
Ако истерията е супер неконтролируема - ощипване върши работа - физическата болка им връща контрола.... не съм горда със себе си, но съм го правила.

Тя ще се адаптира и ще се регулират нещата, но тук проблемът е с другото ти дете...  там не мога за съжаление да те посъветвам нищо... просто нищо, само мога да си представя, колко е трудна адаптацията за цялото ви семейство  Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия