Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 563
  • 2 568
# 1 425
Ако истерията е супер неконтролируема - ощипване върши работа - физическата болка им връща контрола.... не съм горда със себе си, но съм го правила.

Тя ще се адаптира и ще се регулират нещата, но тук проблемът е с другото ти дете...  там не мога за съжаление да те посъветвам нищо... просто нищо, само мога да си представя, колко е трудна адаптацията за цялото ви семейство  Cry

Последният път, когато заплаши, че ще си изхвърли електрическата четка за зъби в тоалетната, само защото отказах да и сложа още паста за зъби, защото имаше достатъчно и после започна да я блъска (четката) в мивката с намерение да я строши и аз я ударих два пъти по дупето. Да, това помогна да превключи от агресия на неутешим плач, но аз се чувствам изключително зле от това, че съм я ударила. Не искам да удрям, не искам агресията да е част от отношенията ни и се чувствам ужасно в такива случаи. Не просто вина, чувствам се "принудена" да изляза от личността си, от представите ми за добро и зло, от дълго градения модел на поведение и реакция, който до голяма част е това, което съм и предопределя отношението ми с хората.

Това с позволяването на всичко което иска да прави не работи. Тя все повече разширява изискванията стигайки се до абсурди и не спира докато не се стигне до скандал. Сякаш това цели от самото начало.

Надявам се, че ще се регулират нещата. Но понякога си мисля "ами ако не се", ако това продължи с години, колко от семейството ни ще успее да оцелее и се запази...
За голямото ми дете ме боли толкова много, че дори не мога да го напиша. Напоследък целия и свят на сигурност, спокойствие и уют не просто се разклати, а рухна.
Виж целия пост
# 1 426
.
Последва голяма драма - ...
Последва тръшкане по земята,....
Давам този пример изпълнен с подробности, за да ви опиша как огромни скандали тръгват буквално от нищото....

Едно към едно в първите месеци от  пристигането на детето у дома.
моето тихо, кротко, гальовно ангелче, което дойде у нас, точно след около две седмици го "подмениха".Няма да звучи пресилено, ако кажа, че все едно някакъв зъл дух се всели в него.

Отначало си заспиваше сам и на обяд, и вечер.В един момент на обяд не само отказа да спи ,ами като започна да хвърля чаршафи и завивки...луда станах.Говоря му, гушкам го, песнички му пея/ много обича да му пея/ ,не и не.Два дни е нормален, три дни блъска, хвърля възглавници ,изпада в истерии.Сложа му за ядене, като каже нееее и блъска чинията.Казвам му да не яде, но и да не блъска.Няма, трябва да блъсне.

А от площадките как си тръгваме- докато не легне на земята и да рита с  крака и да пищи, няма тръгване.Хората ми мятат едни такива съжалителни погледи...

За  включени ютии, котлони,  пералня, да не говорим...


Сега като си помисля как плачех с горчиви сълзи, не толкова че се изтощавах, колкото, че не знаех как да му помогна...
Разбирам, че това е своеобразен начин на търсене на признание.И вероятно своеобразен резултат  от  разрушаване на един динамичен стереотип и преминаване към коренно различен.
Представях си го така- все едно да ме вземат от обичайната ми среда и да ме поставят в друга, уж по добра, но по-добра според  нечии разбирания, а не според моите...Ами колкото и луксозно, екзотично и незнамсикакво си да  е това място, щом ги няма обичайните аромати, погледи,  присъствия, очевидно, няма как да ми е добре.

Така разсъждавах аз, просто търсех обяснение за себе си .И се въоръжих с търпение, нещата да минат от самосебе си.

Правилата ми бяха твърди и неотменими.
Не съм настоявала за 100% изпълнение, но не съм ги отменяла,  само защото в началото бяхя неприети/Напр. не отмених следобедния сън,  само защото ми вдигаше "будна стачка"/
Непрекъснато като изпадне в  истерия  го  питах със спокоен ,  но настоятелен  глас"защо, защо"често съм го  питала"Тъжничко ли ти е".То ме гледаше изненадано, но се успокояваше.
Колкото то изпадаше в истерия, толкова аз се стараех да говоря спокойно.Не че съм успявала винаги, не че не съм крещяла и не  съм  ревала.но се стараех в повечето случаи да запазя спокойствие.И двамата  с  мъжа ми му говорехме бавно,  спокойно.

Стараехме се да има чиста информационна среда.От опит съм стигнала до извода ,че едни такива незабележими неща като дразнещ шум, дразнещо безразборно бърборене от телевизор,  напрегнато  говорене между хората много изнервят.

Стараехме се да му разнообразяваме живота по вскякакъв начин.Не само го водех на различни  интересни места-куклен  театър, мюзикъл, карнавали и  др., но предварително "подгрявах".Вечер,  като  заспивахме под форма на приказка му разказвах за  предстоящите  изживявания, като влагах и леко метафорични образи.

ние,  например никога не  ходим "на почивка", а винаги "на пътешествие", нищо, че  може да е до  "под кривата круша"

Ох, само да не излезе, че пиша като някоя голяма познавачка, защото не съм, ама изобщо не съм.И далече не са преодолени всички проблеми.Още дори не е минал период, който е равен на периода  му в дома.
Но пък виждам, че имам  успех и сега и двамата често  се  смеем  на "почти  бебешките му" изблици.

В случая  ако има някаква опасност,  то е да не се стресира другото ти дете.Това вече не зная как  може да се предотврати, но не бива едното да плаща цената за  адаптация на другото.

А, и да си кажа.При нас воденето на  психолог се  оказа  плачевно.

Виж целия пост
# 1 427
Надявам се, че ще се регулират нещата. Но понякога си мисля "ами ако не се", ако това продължи с години, колко от семейството ни ще успее да оцелее и се запази...
За голямото ми дете ме боли толкова много, че дори не мога да го напиша. Напоследък целия и свят на сигурност, спокойствие и уют не просто се разклати, а рухна.
При нас продължи година и половина и спря изведнъж. Направо не разбрах, какво се случи - както правеше истерии по 18 пъти дневно, така един ден стана и вече не правеше. Но той беше на 3 години, когато го осиновихме.

Не знам аз как бих се чувствала, ако сега дойде един подобен тайфун у дома, не знам, дали бих разрешила да разруши живота и на двете ми деца... не е лесно, Линдт, и аз лично ще те разбера, ако се откажеш  Hug
Виж целия пост
# 1 428
Не искам да те обезкуражавам, но при нас нищо не спря. Минаха две години и положението е същото. Единствената промяна е това, че вече говори и разбира какво му се казва. Това обаче не променя поведението му. Все едно живееш с шизофреник. Това е точното описание.

Съвети не мога да дам, всичко съм опитала, нищо не работи. Стигнах до там, да се страхувам да го гушкам и глезя, защото след това положението е абсолютно неконтролируемо. Днес на обяд пак имахме истерия, вчера сутринта също. Дните без подобни пристъпи са изключителна рядкост. Всичко е една голяма провокация, непрекъснато доказване.

Ние потърсихме помощ, сами не можем да се справим.
Виж целия пост
# 1 429
Фокси, Светкавица, благодаря ви за споделеното. Вашите истории ми дават надежда, че този ад ще приключи.

Кудку, докосваш най-големия ми страх, че няма да има край, че няма да се справим, дори с чужда помощ.
И още нещо, за което ти си писала - след като премине бурята, девойката казва че нищо не си спомня (а не изглежда да не си спомня) и ме пита какво е направила, какво е казала...
Виж целия пост
# 1 430
   Lindt , това, което описваш в последния си пост е едно към едно обстановката у нас и моите чувства и преживявания с изключение на тръшкането. Обаче докато не те изкара от спокойното състояние и самообладанието което си си поставил за цел да пазиш просто не се чувства добре (включително и това с постоянното разширяване на границите) Голямата е от 25 дена само в къщи, а малкото от месец и 25дни - ясно е, че и аз не съм на себе си още, а какво остава децата. И въпреки всичко като те чета започнах да си давам сметка, че до някъде причината е двете деца. Толкова се старая и двете да са максимално добре, че май това докарва и трите ни да не сме. Все си мисля, че с която и да е от тях поотделно щях да бъда много по - спокойна и либерална, и разбираща и измисляща интересни обрати и разсейване от ситуациите, че щеше да ни е много по - спокойно и забавно заедно, но в тази ситуация (сега съм съвсем сама с двете) просто не мога да си го позволя....
   Та - мисля си защо не си дадете един ден  и едно излизане само с твоята дъщеря, да се порадвате, да се погушкате и да си поговорите за нещата точно от психологическа гледна точка. Може би, ако изградите обща стратегия на вас двете тя ще се чувства от твоя отбор, а не причина нещата да излизат от релси. Изградете си временна стратегия като игра на театър, която мислиш, че ще проработи и вижте какъв ще е резултата. Нещо от сорта на " като прави истерии ще се правим, че нищо не става, ще излизаме и влизаме от стаята, за да си вършим нещата все едно, че нищо не случва и ще сме максимално спокойни да и покажем, че няма да и се ядосаме и да и влизаме в тона" Пък не знам, но аз на твое място бих поощрила дъщеря ти (щом е толкова внимателна и чувствителна) да бъде малко по - твърда с нея. Да си отстоява нещата и правата, дори да и постави граници, които смята, че не са и нужни (децата са свикнали на борба за внимание и конкуренция и предполагам че малката се опитва да изтласка дъщеря ти и да обсеби колкото може повече място под слънцето за себе си а вие трябва да и покажете къде са границите и в никакъв случай да не я толерирате) и дъщеря ти да и покаже малко по - твърдо, че няма да се остави да бъде изтласкана и да и се влиза в територията. Ще започне да уважава и желанията на дъщеря ти и да се съобразява с нея... Ох, много объркано го написах и не знам дали ме разбра какво исках да кажа, но дано съм ти била от полза както ти на мен. Замислих се, че ако не се стараех толкова всички да са максимално добре може би ще сме по-спокойни...  Hug
    Фокси, изключително си ми полезна!   bouquet
    Кудку, как сте? Ние сме с 38 температура от 2 дена.
Виж целия пост
# 1 431
Линдт Hug Хич не е лесно, ама хич. Особено с темпераментни и своенравни госпожици. Ние сме повече от две години заедно и от време на време все още имаме лоши моменти, вкл. и тръшкане. Редовно не чува, какво й говоря, все едно си говоря сама. никаква реакция. Само като извикам силно или създам рязък звук ми обръща внимание. не винаги е така, ама хване ли я глезотията е неконтролируема....
Виж целия пост
# 1 432
Сега, като четох катри и си спомних, че Дар за мен май имаше подобна стратегия с голямата дъщеря - имам спомени, че заедно бяха разсъждавали, защо малкото се тръшка и заедно бяха стигнали до корена на проблема (дано не се лъжа). Мисля, че има хляб в това.

Вярно е и, че желанието на огрееш над двете деца е много разкъсващо, особено когато и двете се адаптират към новата обстановка.

Линдт, големият ад е в главата ти, повярвай ми - от там трябва да започнеш - от теб  Peace
Виж целия пост
# 1 433
Лайт,  Hug
Много бързам и ще напиша неща, които вероятно сама знаеш.
Натрупала е много гняв и мъка, трябва да ги изкара и тук не е важна причината - ще си я намери или ще я създаде. Колкото си по-сдържана, толкова повече изпада в ярост, вероятно...

Като добавим, че няма опит от подобни семейни взаимоотношения.

Може още дълго да я тресе - година, година и нещо...

От това, което съм чела и ти ще поемеш част от този гняв и ужас, който носи малката в себе си, може дори да го изпиташ към детето.

Но ще мине, мисля че ще мине. На моменти при израстването, но в друга форма, може да се връща като непредизвикана според нас нервност, избухливост и това е понятно....
И това, въобще не значи, че характерът е лош...
Бях намерила нещо като техники за помощ в трудните моменти с нашите деца, но малкия ми покри разпечатките преди да ги прочета. Ако ги открия ще ги преведа и ще пиша.
Виж целия пост
# 1 434
  Линд, описала си моето семейство, само голямото е момче! Аз обаче дори нямах смелостта да пиша, бях тотално ошашавена. Още през втората седмица от идването на диването, мъжът ми каза, че няма да се справим.  Борбата е трудна, продължителна.  Така сме повече от 3 години. Всичко и всички много се променихме. В добрия смисъл. Успех, постепенно ще намерите пътят един към друг в семейството и всеки по своему навътре в себе си. Hug
Виж целия пост
# 1 435
Линдт, много си мислих за вас, дори щях да катастрофирам, че този пред мен реши да направи предимство на пешеходна пътека на пешеходец, докато аз мислех /не го е срам  Mr. Green/. Сапричастност - пробвала ли си. Говоря за билогичната ти дъщеря - не да й обясняваш, какво става, а да говориш с нея, какво според нея става, как може да се промени, да се въздейства? Аз реално така говоря със сина си, понеже малкото е точно като твоята малка дъщеря - крещи и прави истерия за всичко /вярно, че е на 2 г./, питам го, какво става според теб, той ми обяснява, говорим, двамата стигаме до решение, какво да правим със ситната... ох, дано ме разбираш - не й давай готови отговори, остави я тя да стигне до тях, да излее гнева /говоря за биологичната ти дъщеря - тя също таи гняв, тя също си мисли - защо ме замениха с това момиче/. Смятам, че смяната на детските е грешка - детската на дъщеря ти е нейна детска, не може другата, новата ти дъщеря да я измести от нейната детска стая - дано ме разбираш - и за двете изместването е в сърцето ти.
Виж целия пост
# 1 436
Линдт,  Hug Hug Hug
толкова познато звучи всичко и знам, че ще мине. Не знам колко скоро обаче.
Физическият контакт не е винаги насилие. Опита ли да я гушнеш здраво, като в клещи, когато е в такова състояние? По същата логика, по която повиват бебетата, за да се успокоят? И повтаряй, повтаряй, че виждаш ИСТИНСКАТА причина за тръшкането и за истериите. Но не си променяй позицията, в това подкрепям Светкавица (и във всичко останало впрочем  Grinning ). Колкото по-ясни и прости са правилата, толкова по-добре. За някои неща, които не са важни, дай и да стане на нейната, главните не променяй.
И това за двете лица ми е познато, и безкрайно учуденото 'не знам' , на въпроси, след като се успокои...
И мене ме боли за голямата ти дъщеря. Няма ли възможност да мобилизирате баби, роднини, приятели, които да и отделят повече и по-специално внимание, да си има отдушник?
А и на тебе ти трябва отдушник. Непременно.
 Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 1 437
Линд,

Отстрани ми е лесно да го кажа, но не се бой за каката. От малкото, което си писала, личи, че имаш душевно здраво и добро по сърце голямо момиче. Сега тя ще порасне духовно и душевно по-бързо, но това се налага на всички "каки" и "батковци" и това за първо дете никога не е лесно. Дали ще е ревящо бебе от колики и недоспала майка, на която още по-малко време й остава за всичко, или ще бъде също "ревящо бебе", отърсващо се от болката си като чупи четката за зъби и вдига истерики, разбира се, не е  същото...

Но все повече ще стават моментите на затишие, когато и на двете ще им е интересно.

Не знам дали е добре да я изолираш при баби и дядовци. Мисля, че и за двете деца това не е добре стратегически... Те и двете трябва да знаят, че ти имаш две дъщери - едната е по-голямата и разумната, на която също и е трудно, а другата е по-малката, която я боли, която има още много да се учи и това ще стане... Само ако се държите като семейство, на което всички помагат на ТЕБ, защото малката ще излива болката си основно в теб, ще се преборите. Сигурна съм, че ще се преборите. Този ваш добър дух е безкрайно силен, повярвай ми!
Спомням си как моят син ме питаше „Мамо, в мен добро или зло живее, какво е сърцето ми?”
Добри са им сърцата, но самотата и „безлюбовието” са ги превърнали в ледчета. Помниш ли как като малки, от дългата игра навън в снега после на топлото у дома как болят размръзващите се пръсчета и плачеш, и искаш помощ, и не даваш никой да ги пипне, и ти идва да биеш по леглото с юмручета?..

Аз пък се вълнувам за теб, защото събираш и побираш тревогите на всички и за всичко.
Вярвай и стой здраво на земята, ще има край, след напасване, след неминуема промяна във взаимоотношенията на всички, след разтапянето на сърчицето и постигане на равновесие и увереност на малката. А след това ще сте още по-силни всички, с две уникални момичета
И, ако ти остава време, пиши…
Виж целия пост
# 1 438
...
Надявам се, че ще се регулират нещата. Но понякога си мисля "ами ако не се", ако това продължи с години, колко от семейството ни ще успее да оцелее и се запази...
За голямото ми дете ме боли толкова много, че дори не мога да го напиша. Напоследък целия и свят на сигурност, спокойствие и уют не просто се разклати, а рухна.

Lindt, Hug spoko
Виж целия пост
# 1 439
Момичета, страхотни сте  Hug Hug Hug
Благодаря ви за подкрепата.
Моите емоции следват тези на малката. Толкова крайни състояния май не съм преживявала досега. Когато тя има тежки моменти и аз освен своите емоции понасям и нейните и това толкова тежи и изтощава, се чувствам безсилна, не виждам изход...
После когато тя е спокойна, когато се предава в ръцете ми с доверие, когато имаме някаква обща работа с голямата (сега измисляме модели за коледни картички Simple Smile, когато си играят заедно и каката се хвърля да защитава малката с повод и без повод Simple Smile сърцето ми се изпълва с надежда. Гледам ги от страни и се усмихвам. До следващата буря.
Вървим напред и съм изключително щастлива, че ви има, да ме прочетете и за цялата грижа, която проявявате.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия