Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 407 740
  • 2 568
# 210
Мога ли да ви препоръчам една много полезна книжка за "Не-то", преди време я превеждах (на италиански, обаче), има я на нашия пазар: Подсъзнанието може всичко за деца от 3 до 12 години.

Там, макар и на един наивен на пръв поглед език, има много полезни идеи. И работят, което е най-важното.

Упс, забравих. Автор: Джон Кехоу
Виж целия пост
# 211
Благодаря на всички за мненията и препоръките  Hug
Калинка, не съм приела думите ти като назидание, самата аз дадох лош пример, ама за друг не се сетих Simple Smile
Креми, старая се с това не, все гледам изреченията да са положителни, че той сигурно толкова много "не" е чул в живота си, та ако може да не я чува тази думичка повече..., пък и я пазя за важните случаи - печката, контакта, кучето Simple Smile, такива ми ти работи. Опитвам се и на околните да внуша тези ми възгледи, но е много трудно да промениш една жена на 70 години, то май нейната адаптация е по-трудна от тази на малкия Mr. Green
Дар, ще я потърся задължително, не знам защо точно това командване на децата посредством безсмислени и ненужни забрани, толкова много ме дразни newsm78. Особено на деца, живели в институция.
Виж целия пост
# 212
Не мога да се стърпя, ще ви дам една насока от теориите (за прагматиците: научно обосновани са!) на този автор: Човешкият мозък има една особеност. Той не отчита думичката „не”, а възприема само остатъка от фразата.

Пример (мои свободни интерпретации): Не пипай там!
Мозъкът чува, но възприема само: Пипай там!
Не тичай – Тичай!

И ние се чудим защо децата са такива инати и не слушат, бреееее! Laughing

Тоест, вместо да казваме НЕ еди какво си, по-добре е да заместваме с фраза, обозначаваща изцяло обратното действие:
Остави това на мястото му!
Спри!

Трудно е, защото ние самите не сме свикнали да мислим по този новаторски начин, но напомняйки си периодично, пак се постигат резултати, които са учудващи с простотата на метода.


Виж целия пост
# 213
Дар,
подкрепям теорията! Още по-добре е, ако продължиш:

Остави това, където си е, ето ти друго нещо да държиш/дърпаш/късаш.гризеш или каквото им е там настроението в момента Mr. Green
Спри да скачаш по леглото, ето тука един дюшек на земята, специално за скачане.

Щото иначе им прекъсваш безкрайно интересното занимание и не им даваш нищо в замяна. Не работи, ако алтернативата е оправяне на леглото например  newsm78
Виж целия пост
# 214
Бих добавила само използване на ограничението, когато се налага, не винаги, когато детето реши да направи нещо. Например: Не е нужно да му кажеш да остави това на мястото, ако това е примерно капачка от пластмасова бутилка, с която то иска да си играе Wink. Децата не винаги си играят с играчките - по някога за тях една капачка е по-интересна от суперскъпа играчка.
Хихи сега някой трябва да ме похвали, че открих топлата вода за месец и десет дни  Mr. Green
Виж целия пост
# 215
Фоксче, умничка си ни ти. Нашата най-любима играчка е туба от минерална вода с около литър вода в нея или празна с някакви твърди неща вътре - два-три ореха, капачка от малка бутилка.
Абе, чудя се, защо ли троша пари по магазините за играчки  newsm78
Виж целия пост
# 216
Фокси, да ти дам още идеи на тема "минерална вода"? Wink

Две по-малки бутилки от същата, ако от 1,5 л са ви големи, може от най-малките, но ефекта не е същия.

Даваш едната на него, другата ти или по-добре сега да е тати и започва бой с мечове... като в Междузвездни войни...примерно... по-скоро прилича на хамалски бой, но Ирина се влюби в тази ми спонтанна идея.  Mr. Green
Издават чутовен шум, а движението си е добро за тях.

Моме, днес ми опропасти трудовия ден с тия твои "кахъри". Wink
Виж целия пост
# 217
Дар за мен, приеми официалните ми извинения (не че нещо ще помогнат де, ама поне имам желание). Embarassed
За нестандартните играчки - можем да говорим много за тях, ама ще мине някой модератор и ще ни скастри, така че спирам, само да кажа, че няма по-добра играчка от кучето, лошото е, че то също има собствено мнение по въпроса и си играе с Исак само когато има желание. Иначе ме изненадва невероятно много като му носи топката и без никакви молби, закани, заплахи, духане в муцуната и други прийоми, пуска топката точно в ръцете на детето  Laughing
Виж целия пост
# 218
Абе, жена, майтапя се! По-добре да използвам почивките да драсна два реда тук, отколкото да пафкам цигара…
Темата ми е интересна и ми е близка.
Що да ни бият модераторите? Не е ли проблем, че децата не искат играчки, с каквито на нас ни се играе? Ирина няма никакъв интерес към кукли, еле па Барбита… ми проблем ми е! Аз Барби не съм пипала… Mr. Green

Да ти изреждам ли други любими игри?
Купчина с бонбони за смучене, опаковани (поне до едно време…)
Щипки (по-хлабавки, да не си стиснат пръстите)
Миди (ама по-едрички, че обичат да си ги пъхат в носа)
Леген с вода, където уж да къпят или мият нещо (умират да бъркат във вода)
Топки от смачкана хартия (хем като ги замятат и заритат, няма опасност за чупене на покъщина...)
Рисуване… това е любимо на всички деца, дори и на тези, които още не знаят… след време не можеш да ги спреш!
Женски игри: изтръскване на току-що изпрани дрехи (друга тема е, че после имат нужда от повторно изпиране…)

Хайде стига.
Днес прекалих, но ми беше забавно и приятно. Тъй че – мерси за разтоварването! Grinning


Виж целия пост
# 219
И аз се чудя защо ще ви бият модераторите?  33uu
Виж целия пост
# 220

И аз се майтапя, Дар, но виж за една цигарка човек бих убила, а за пакет няма да уточнявам  newsm45
След като имаме официално разрешение от модератор (страхувах се да не ни преместят в нашите деца Wink), да кажа и аз.
Хихи какво ще кажеш за "чисто женските" игри като бърсане на масата с влажна кърпичка (вече не им издържам на цената  Wink), оправяне на местото на кучето (все ни се вижда развалено), рисуването е до време, после следва изваждане на всички моливи и пастели от кутията (кутията има отделения за тях) и връщането им обратно (не че нямаме пъзели или други играчки от този тип, ама те са скучни), даване на бирата от хладилника (шттт да не ни чуят социалните, но само чака тати да си изпие чашата и припка да я носи), лошото е, че още не стига до камерата, та тати не може да пие ракия  Laughing
Виж целия пост
# 221
Много съм близо до момента, в който ще се предам и ще тръгна по лесния път. Не мога да преборя това неистово желание някой друг да му определя, какво да прави. Вчера стиска пикото 5 часа и половина, след което се напика в гащите 1 минута след като баща му го попита, дали има пико и той отрече. Цялата идея на тази работа е, че някой друг трябва да му определи, кога да седне на гърнето, а не той - той ще стиска докато може и докато някой друг не каже - сядай на гърнето. И не само с това е така. Най-доволен е, когато някой му организира ежедневието - Исак, направи това, Исак, направи онова. На някоя майка, чието дете е по-инато може би моето оплакване би й се струвало смешно, но аз просто нямам идея какво да направя.
А е толкова лесно и аз да почна да го командвам и е толкова изкушаващо, че едва устисквам.

Не ставам за съвтник по този баш въпрос - аз съм на нивото на Исак.

Е, не за пишкането Mr. Green, но за 85 % от нещата -
 чакам да предугадя желанията на хората, даже и за самите тях да не са от първа важност ...
Това ми пречи да ръководя, пречи да работя, защото хората от мен чакат да кажа сега да не отделяме време на ненужни неща в ущърб на важните,  те чакат аз да определя приоритетите и аз като не ги определям,  съм дори вредна за хората.

Само не е вярно, че много разбирал каква е разликата в обстановката у вас и в дома и затова не искал да ви ядоса или подразни с нещо .

На първо място е усещането за сигурност, после храната, (предвидимостта на събитията я слагам към сигурността),  и още много други неща, а обстановката у вас, дрехи, играчки той оценява на по- задно място.
За да има усет за обстановки и пр. трябва да са му нахранени, задоволени другите усещания, които са видели доста по-кардинални неща от обстановката в който и да било дом.
Не знам дали съм ясна.
При вас тези неща са на друго ниво в сравнение с дома и той това цени и на това усеща разликата.

А за игра не съм видяла дете, което може да устои на дървени лъжици за готвене. Дай няколко лъжици, едно-две купички нечупливи и виж какво пресипване пада на въображаеми неща. Ама не му ги давай направо, а ти пресипи наужким няколко пъти.
 

 
Виж целия пост
# 222
Мираета, това беше важна забележка, много важна и аз не я бях осъзнала. Не това, че вече не пишкаш в гащите (все пак докато не го видя, ще имам известни съмнения Mr. Green, надявам се, че имаш чувство за хумор), а това че детето не прави разлика между у нас и в дома...
Виж целия пост
# 223
Мираета, това беше важна забележка, много важна и аз не я бях осъзнала. Не това, че вече не пишкаш в гащите (все пак докато не го видя, ще имам известни съмнения Mr. Green, надявам се, че имаш чувство за хумор), а това че детето не прави разлика между у нас и в дома...


Прави огромна разлика между вашето присъствие (като хора с него, незвисимо дали сте у вас, в парка, на гости и пр.) и дома, а не между комфорта на обстановката у вас и тази в дома.

Даже стилистично е различно (не съм филолог, но ме осени докато ти пишех преди малко):

 у дома = всеки разбира, че за у вас вкъщи иде реч.
в дома = за дома   за деца, лишени от родителска грижа

тази разлика между "У" и "В".

А това, че може да му е по-добре да сте се прибрали в определени моменти - този дом (апартамента ви) е символ на сигурност, защото където и да ходите  през деня вечер е предвидимо, че ще се приберете там. Той започва да си вярва, че това е предвидимо, и то му се и случва.
Виж целия пост
# 224
Момичета доста се чудех дали да пиша в тази тема, но в крайна сметка се реших, защото писанията ви не един път са ми помагали.Проблемът ми / незнам дали е точната дума/е че от около две седмици моята малка принцеса толкова много се промени, в смисъл станала е такъв голям инат, а е само на 8 мес.Възможно ли е това???????? Ако не спи хленчи , но за около 1 мин. и оттам се започва с един неистов рев от нищо.Говоря и тихо а тя като че ли още повече започва да пищи чак до задавяне.Не вярвах че това може да се случи с моето дете.Тя беше толкова спокойна и кротка.Това ме кара да се замисля дали аз не сбърках някъде.Защото на моменти реве за мен да я взема и само тогава вика "Мама, мама".А в следващия момент започва да ме блъска и даже не ме поглежда като я викам.Вече незнам какво да си мисля и как да реагирам по най-правилния начин.Нося я винаги когато заплаче на ръце.Опитвам се да я гушна да я целуна , а тя не дава, върти се .Всичко друго е интересно но не и аз.На моменти ми минава ужасната мисъл през главата че не ме иска.Или просто ме изпробва да види до кога ще и минават номерата.Казвам че това е преходно и ще отмине, но незнам кога и как.Тя не се спира даже и за секунда.Памперса го сменям по 15 мин.такава борба е , тя се върти ,рита,хленчи, все иска да вземе нещо и въобще не чува че и говоря.
Съжалявам че ви досаждам, но единствено тук е мястото където мога да споделя за да се почувствам малко по-добре емоционално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия