Проблеми малки и големи с нашите деца

Много съм близо до момента, в който ще се предам и ще тръгна по лесния път. Не мога да преборя това неистово желание някой друг да му определя, какво да прави. Вчера стиска пикото 5 часа и половина, след което се напика в гащите 1 минута след като баща му го попита, дали има пико и той отрече. Цялата идея на тази работа е, че някой друг трябва да му определи, кога да седне на гърнето, а не той - той ще стиска докато може и докато някой друг не каже - сядай на гърнето. И не само с това е така. Най-доволен е, когато някой му организира ежедневието - Исак, направи това, Исак, направи онова. На някоя майка, чието дете е по-инато може би моето оплакване би й се струвало смешно, но аз просто нямам идея какво да направя.
А е толкова лесно и аз да почна да го командвам и е толкова изкушаващо, че едва устисквам.

Фоксче, хайде да си ги менкаме за два-три дни.
При нас е в сила точно обратното - всеки един от двамата има собствено мнение по въпроса кое кога и как да се направи.

А не го давам, ама някаква смеска не можем ли да направим между него и твоите, малко поне да има собствено мнение по въпросите 

Фоксче, май си е до дете - моите са Алфа екземпляри, и направо е кошмар у нас, като се има предвид че и ад и Руслан сме Алфа. Четири остри камъка - това или ще е най-продуктивната мелница или ще се чуе.
Защо не опиташ да го поощряваш като направи нещо сам, за да му се иска пак да получава похвали и да почне да поема инициативата?

Подаръци-играчки, разходка с кучето, бонбони, разходка с тати до магазина, песни и танци около него, радост, хвалене, обаждане по телефона на всички роднини да го похвалим, имаш ли друга идея за поощряване или похвали? Пробвах и с молби, с обяснение, хихи дори му казах, че ако стиска и не казва като му се пишка, пикото ще му излезе през устата, реших че изглежда ужасно в детските очи...
И това, до което сме я докарали е като го попиташ дали иска вода или сок, да отговори едно от двете, преди мълчеше като пукел.

Фоксче, споко, мила. До сега всичко му е сдъвквано и нареждано - няма как да се преобърне на 180 градуса за толкова кратко време. По-късно ще копнееш за момента, в който ще чака твоето мнение и одобрение и с тъга ще си спомняш сегашните терзания.
Не прави проблем от напишкването, че да не го стресираш. Просто му обяснявай как ще настине като му е мокро, а пък ти не знаеш кога му се пишка, за да го подсетиш, ей такива неща.
Търпение му е майката.

Е, това с пишкането беше просто пример, понеже не мога да обясня "послушанието" по друг начин.
Калинка, проблемът не е с напишкването, проблемът е, че ако не му наредя да седне на гърнето, той няма да се изпишка, дори и в памперса, а ще стиска. А тук говорим за интервал от 6-7 часа, което е страшно много. Предполагам, че това е наследство от дома, където имаха график на сядането на гърнето. След това, докато се усетя и преди да се прибера в къщи от болницата, бабата беше успяла да го слага на гърнето на всеки кръгъл час, данеби случайно да се напишка в памперса (щото е много скъп).
Е, днес имаме успех - спрях телевизора, щото иначе е като зомби пред него, и той поиска да му го пусна. Пуснах го за малко, после детски песнички смениха телевизора неусетно. И сега на техния фон се заигра с играчките, които от седмици стояха недокоснати.

Фоксче,търпение мила.Все пак е в процес на адаптация и е съвсем нормално,а и с нашите непрестанни подканвания и напомняния в кой момент какво да прави те привикват към режима и правилата в къщи.Много скоро ще се оплакваш,че прекалява със собственото си мнение 

Лъчи до ден днешен като му се припишка тича из къщи като муха без глава и вика-Къде ми е кукуто и мамо може ли да пишкам.Докато не му отговоря не спира да подскача и да пита.Един ден си направих експеримент и му казах не,не може  Толкова озадачено ме погледна и ми вика -Ама аз ще се напишкам (скачайки на един крак) посмяхме се като седна на кукото,но следващия път пак същото.А и имай предвид че на децата им се пишка само тогава когато вече е късно  до последния момент стискат да не изпуснат игрите или детското.

Аз пък сега правя един голям график на задълженията на всеки един член от семейството.Нямаме никаква мотивация за писане,четене и занимания.Ходенето на у-ще е хубаво занимание ама защото си имаме нови приятели и си играем с тях,а уроците....тях може и да не ги учим.

Божее така ли ще я караме до край със календари и списъци и награди за мотивация не знам ама вече се изчерпах и давам заето.

Хубава теория, Калинка, но пропускаш нещо важно: ако, когато се напишка не правиш нищо негативно като физиономии, реакции и т.н., а си спокоен и усмихнат - как по-точно детето ще се почувства необичано?
Няма значение.
Аз така постигнах контрола над пикочния мехур с Иринка, точно по тази "отречена" система. След почти година, детето не се напишквало от горе-долу месец и е адски горда, казва, че е станала голяма! Де да знам, де, може и да не виждам, че по някакъв начин съм я подтиснала, знам ли.
Но явно, Фокси не пита конкретно за това.

Фокси, нещо ми минава много бързо времето напоследък, напомни ми - колко време сте заедно?

Защото аз по-нагоре се бях отчаяла по подобни причини, преди месеци. Спомняш ли си какви мъки, да разбера защо това дете не иска да си играе с играчките? Е, ако аз играех - ме гледаше и се радваше, но тя сама не пипаше. И опитах какво ли не...

После спрях да я тормозя. Оставих някои неща на хода на времето и сега Ирина си ходи сама в стаята, заиграва се (чак ми е притеснително, не съм свикнала). Пак си играе основно с разни странни предмети, а не с играчки, но това мисля, че е характеристика на много деца.

Едва сега започва да проявява собствени желания. И е логично. До вчера са яли, пишкали, спали под строй.

Ако съм те разбрала правилно, детето си върви съвсем правилно за пресен слединституционален период.
После ще дойде другото - неразбирането докъде се простира свободата... Тогава е време за поставяне на граници, иначе - скок на главата отгоре! 

П.П. Видях написаното от Креми. Така си е. Ирина още пита за пишкането и акането през деня. Дори знаейки, че ще й кажа, че не е нужно. Ученолюбието също не е любимо. Затова отскоро й давам конкретни задачки. През цялото време освен, че търси одобрението ми, се опитва и да прекрати дейността, но аз настоявам любезно и така някак стигаме до половината...
Може да съм прясна майка, но пък детето ми предложи такава вариация на състояния, с безумен интензитет за една година, че на моменти се чувствам така, сякаш си я гледам от една годишна.
Търпение, търпение, дзен търпение. Не се майтапя. 

Дар, заедно сме от малко повече от месец, благодаря че ми напомни, но понеже детето дърпа с такива невероятни темпове и понеже това е единствения проблем, може би малко прекалявам в старанието си, но така ми се иска да направя най-доброто за него .
Креми, благодаря за идеята за календара, но за момента не виждам как мога да го използвам - хихи представям си да сложа червена точка, понеже е поискал например да му сипя вода. В бъдеще, обаче, ще бъде много полезен.
Не мога да разбера тази мания на българина да контролира детето и постоянно да употребява думичката "не" (не викай, недей да лазиш по пода, не си играй със столчето, не пипай стъклото на прозореца, не...) - в момента броя "не"-тата на бабата на глас, вече дори ги броим заедно - доста са, та се притеснявам, че и това оказва влияние на детето и неговата нагласа за "послушание". Виж при нея бих могла да приложа календара - представете си - "мамче, днес каза не само за важни неща, имаш пеперудка  )
Отчитам и факта, че скоро ще се появи и бебето и няма много време да му дам самочувствие и индивидуалност, а толкова много ми се иска да ги има като се появи мъника, че иначе много ще страда.

Фокси, това е наистина много подлъгващо - бързите им темпове. Особено при по-големите деца, при които промените са фрапиращи.
И аз съм падала неведнъж в тази клопка.

Да те предупредя - може и да не е идентично, но се случва, аз си го обяснявам с пренатоварването от информация и събития - регресията.

Поне при нас почти винаги е ставала след някой гигантски прогрес. Някой славен ден се будиш и не можеш да познаеш детето - имаш чувство, че се е върнало с години назад. И това отминава. Най-доброто, което мога да ти кажа е: пробвай, пробвай всичко възможно и после отново, докато детето ти покаже кое му влияе най-добре. То в един момент сякаш си избира нещо, от поднесените му възможности.
Вярно, че никак не ти е лесен периода, но няма как да го забързаш, факт. Децата си имат техни темпове.


Калинке, какво ти шашкане, аз просто се уморих... Накрая се предадох и сложих памперс, но тя не можеше да спи от шумоленето. А и хептен отпусна края... Да видим, де. Да не избързвам, като станат няколко месеца, тогава ще се тупаме в гърдите.

Фоксче,рано ви е на вас за календари  Аз от скоро ги правя,за някои неща работят за други не съвсем,ама следвам разни съвети и съм длъжна да опитам.

Вярвам ти,че искаш Исаче да е вече по-оправен и самостоятелен когато дойде бебчо,но мисля че този процес ще е по едно и също време т.е когато той стане батко вече почти ще се е адаптирал(щом напредва толкова бързо) и тогава сам ще прави много от нещата и сам ще се сеща и сам ще иска да помага на мама и тогава вече личното му удовлетворение ще е по-голяма и по-мотивиращо  А за "не" това е някакъв вреден навик явно,въпреки че за Лъчи "не" не означава абсолютно нищо ние продължаваме да го употребяваме по навик - Вместо да му кажа Дръж си чашата изправена когато пиеш със сламка ,аз или баща му реагираме първосигнално-Не вдигай чашата. Резултат има когато употребим първото изречение,но вредните навици се изкореняват най трудно,та всеки път се налага да се коригираме и уж за последно ама....не си е не и това е.Дано ти успяваш да го употребяваш по-рядко