Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 407 301
  • 2 568
# 405
.......А за второто - дали пък не е свързано с предстоящото идване на второ дете? Може да иска да е сигурен, че сестра му няма да го измести от сърцата ви. ....... Не знам, каква възраст сте посочили за момиченцето, но това може да е проблем .......

Ох, Марти ме разсея и го постнах без да довърша (съседчето е на гости и само М само бърка по шкафовете за да го черпи).

Сигурно е свързано с дългоочакваното вече от всички момиченце, много ми се искаше да имат по-малка разлика двамата за да са колкото се може по-близки в живота (имам две сестри и завинаги останах по-близка с тази с която разликата ни е 1 година и 10 месеца, не че другата не я обичам но с тази мислим и говирим еднакво). Ама вече се отчаяхме .... от чакане.
Виж целия пост
# 406
Дали 8 месеца по-късно продължава да се чувства несигурен, че е у дома и иска да го чува. И ако е така, дали не трябва да почна да му го повтарям постоянно или просто да чакам той да продължава да си търси отговора с това "може ли?" и дали пък не се заблуждавам и той наистина не си мисли, че е в затвора  newsm78

Да, Фоксче, продължава да се чувства несигурен.

С въпросът "може ли" не само иска разрешение - иска одобрение, иска контакт, иска внимание. Не е толкова заради отговора - може/не може - колкото, за да се види отразен във вашите очи, за почувства сигурността, близостта... все още формирате доверие един към друг.
Виж целия пост
# 407
Благодаря ти, Теа, най-вероятно затова постоянно използва и въпросът "Защо?".
Виж целия пост
# 408
Благодаря ти, Теа, най-вероятно затова постоянно използва и въпросът "Защо?".

Защо-то вече си е типична възрастова особеност Simple Smile Приготви се за безкрайните защо-та Simple Smile Защо небето е синьо? Защо птиците летят? И т.н. Децата на три годинки изследват света около тях, експериментират, опитват си да си обяснят как точно се случват всички тези вълнуващи неща около тях. След като вече добре владеят езика, те нямат търпение да зададат всички онези въпроси, които дълго време не са можели да изразят и да получат отговорите им.
Виж целия пост
# 409
- Следващият ни проблем е "придобит". Като дойде в къщи на 1 година и 5 месеца, детенце спеше самостоятелно в кошарката си в детската стая (отворени врати към нашата спалня - 2те врати са една срещу друга в коридора на 1,5 метра). След това "отказа" кошарката и започнахме да разгъваме диванче всяка вечер (решение до организирането на цялостно преустройване на стаята). После започна да "изисква" да го "приспиваме", след това един от нас да спи с него (ако се събуди сутринта и не го завари в стаята си - рев, криза ...). От 4 месеца се настани в нашата спалня (по средата) и отказва да си спи в стаята. Обяснява, че щял да започне да спи там като дойде в къщи сестричката. Сам не искал.
От една страна ми се ще да се опитам по-настойчиво да го "върна" в стаята му да нощува, от друга виждам че просто не желае да спи сам в стаята си не от глезотия, а от душевен дискомфорт. Засега изчакваме с кардинално решение, но не спираме да се чудим как да постъпим ....

d_iva, когато Боби беше бебе живеехме в гарсониера. Отначало спеше в кошара. Като стана на 1 г. и полека лека започна- иска при мама и излезе от кошарата. принудих се да разделя спалнята на 2 легла по диагонал в стаята- тормози ме много време да го гушкам посред нощ по 10-тина пъти, търчах от едното легло на другото.Издържах месеци и се предадох. Събрах двете легла на спалня и той рече- Е, тука най-хубаво! Така спахме до преди година. После започнах по обратния път да отделям- първо сложих кошарата до моето легло, после преместих кошарата под прав ъгъл и накрая преди малко повече от месец , сам пожела да се отдели в самостоятелна стая т.е аз да спя отделно и той да си има стая. Но при следните условия: да чукам като влизам, да му купя телевизор за да си гледа детските, и да може да скача на спалнята.
Това е споделения опит. Мисля, че при вас е същият процес , но се е забавил.

Ще си позволя да припомня и втора точка от тези съвети.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=105960.0

Виж целия пост
# 410
Diva при вас проблема е ходенето на пръсти а при нас пълзенето. Вече две години пълзим и в къщи и в градината. Отначало не и правех никакви забележки като предположих, че не е пълзяла достатъчно . Не знам не успя ли да се насити за това време. А да не говорим колко много долнища на анцузи сме скъсали. Вече съм вдигнала ръце и се шегуваме с баща и че може да пълзи докато тръгне на срещи. На някой друг детето пълзи ли толкова много?
Виж целия пост
# 411
И  нашите проблеми за Цецко са сходни.
С всяка изминала година той все повече търси близост през нощта,може и да е от това,че вече гледа страшни филми и т.н.Направо незнам как след три месеца ще го оставим сам в стаята,след като сега очаква само баща му да е нощна и се настанява на спалнята при мен и е радост голяма,  когато е до мама.
Надявам се и ние като при дарена да постигнем сега обратно връщане на нещата, но е много трудно.Явно ще се налага да спя известно време при него,а татко му в хола Cry
При нас все още стои проблема с казването на лоши думички и не само на мен,а и на други деца и направо мее срам и знае,че не трябва, но го правио когато е ядосан. Cry
Хайде дано се справим с проблемите си и да намаляват. Simple Smile
Виж целия пост
# 412
На някой друг детето пълзи ли толкова много?

Някой друг също пълзи доста. Wink

Но, ще се повторя донякъде, защото едната страна е, че Ирина просто се уморяваше много лесно, а и все още е така, макар с по-големи интервали на движение. От дюстабана, от неподвижност, от липса на навици.

Обаче има и друго.
Не знам дали сте си "играли" откровено на бебета?

Ние го правехме много често в началото, понякога и сега.
Дойде от нея, аз просто откликнах.

"Играта" включва всички нормални действия за бебетата, наистина всичко, ако забравех нещо, тя сама ме подсещаше. Люлеене и гушкане, хранене с шише, смучене на биберон, гукане, смяна на памперси, държане за ръчички като за прохождане и т.н., и... не се скандализирайте, но когато настойчиво пожела да суче от мен, макар да й обясних, че само майките, които са родили от коремите имат мляко... ами, да, "кърмих" я.
В тези моменти, наистина съм имала силното усещане, че детето иска " да си вземе всичко невзето".

Все още понякога иска тази игра, но не така настойчиво и не така крайно. Пълзенето, определено го включва като част от бебешките забавления.

А най-веселото е, че след такива "бебешки периоди", така дърпа напред, че свят ми се извива!  Laughing
Виж целия пост
# 413
Миличките ни дечица инстинктивно усещат,че са пропуснали много неща,които са важни за развитието на човек и си ги искат точно мисля в първите месеци на адаптация.Когато им се наситят и добият "опит"  се отказват от тях сами и продължават напред.Явно от едно се отказват по-бързо от друго по-бавно,но едно е сигурно -вървят напред.Колкото и клиширано да звучи - да им дадем всичкото търпение и любов на света.
Виж целия пост
# 414
Пълзенето се появи малко след като се появи Дара - понеже обяснявах, как ще почне да стои, после да пълзи, после да ходи и т.н., но Исак много държи да е чист и пълзенето го ограничава сам, въпреки че му идва от вътре  Simple Smile. Имаме друга мания - показваме на бебето, как да се обръща, как да се изправя до седнало положение, обясняваме й, как да се облича, изобщо - имаме един голям батко. Сутринта дори й обясняваше, как щяла да порасне и да му досажда. Абе по някога си мисля, че две деца се гледат по-лесно от едно, по някога, обратното..., но определено откакто се появи бебето баткото порасна - дори преди няколко дена махнахме решетката на леглото  Simple Smile. Е, може би беше прекалено бързо за него, но така се получи.
Виж целия пост
# 415


Фоксче, имах момент на чудене: защо тази промяна си я отразила в тази тема!? После разбрах  с изумление, колко рано порастването (предвестник на отделянето) се превръща в проблем... за родителите!... Rolling Eyes
Прогнозирам на последващ етап Исак да има моменти на регрес- да иска да бъде бебето... Да видим!
Виж целия пост
# 416
Прогнозирам на последващ етап Исак да има моменти на регрес- да иска да бъде бебето... Да видим!
По някога си мисля дано... Чета и виждам, как много от децата тук изживяват това, което са пропуснали като бебета. Моето Исаче не успя - нямаше време и се притеснявам, това да не остави черен отпечатък върху него... А може и да няма нужда, може да има нужда да бъде батко, да се чувства голям... Знам ли...
Виж целия пост
# 417
Ние това с "Може ли?" май няма да го преживеем никога. При нас се вика "Даааааай!". Даже като не знае какво иска. Като каже Даааааай и му казваме да си вземе това, което иска. Обаче снощи като се разтръшка Даааааааааай, няма спиране. Питам го Какво да ти дам, гледа и пак вика Даааааааааааааай! И баща му му каза да донесе това, което иска, той млъкна и се замисли. И се приключи с виковете и тръшкането.
Виж целия пост
# 418
Добре дошла в тази тема, Кудку  Hug.
А за може ли... не ви и трябва, дай е доста по-добре като начало  Simple Smile.
Виж целия пост
# 419
Искам да ви споделя и че нашата беба спинка с нас на спалнята от 3 месеца вече.......не знам как да постъпя....като я сложа в креватчето и започва един рев ......
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия