Проблеми малки и големи с нашите деца

Публикувана: 13 юни 2007, 14:38 ч.
Последно мнение: 25 апр. 2023, 09:09 ч.

407 274
2 568

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието?
Къде мога да диагностицирам хиперактивност в София?
Какви са препоръките и методите за управление на хиперактивност и дефицит на вниманието?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието?
  
  Хиперактивността се проявява чрез непрекъснато движение, трудност при седене мирно, неспокойствие по време на сън и други подобни прояви. Дефицитът на внимание се характеризира с трудности при задържане на вниманието, непостоянство в интересите и склонност към разсейване.
- Къде мога да диагностицирам хиперактивност в София?
  
  Хиперактивността може да се диагностицира в Клиниката по детско-юношеска психиатрия „Св. Никола“ към Медицинската академия и в Детската психиатрия в Княжево. За диагностика е необходимо направление от личен лекар.
- Какви са препоръките и методите за управление на хиперактивност и дефицит на вниманието?
  
  Работата с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието трябва да започне в ранна възраст, преди 6-7 години, за по-добри резултати. Важно е да се работи с ресурсен учител и специалисти, а при необходимост и с медикаменти. Някои методи за управление включват стриктна диета, игрови подход към храненето, споразумение с детето да опитва нови храни, работа с ресурсен учител и в някои случаи медикаментозно лечение.
- Каква е клиничната картина и диагностичните критерии на хиперактивността според МКБ-10?
- Какви са основните характеристики на хиперкинетичните разстройства според МКБ-10?

# 420 19 май 2008, 11:28 ч.

ех! напомнихте ми старите времена, когато моите съкровища бяха (почти) бебета. Надя сапочна да сяда сама преди да направи 5 месеца (за ужас на наблюдаващата ни акушерка). Седеше много смешно - като кукла от едновремешните - с широко разкрачени крачета и наведена напред, подпряна на ръчички. После, на 6 започна да се изправя в леглото си, на 7.5 тръгна да върви като се подпираше по мебелите и стените (не помня да сме я учили да върви хваната за ръка), на 8 месеца и 3 дена правихме прощъпалник. УЖАС! След това вече нямаше покой. Като бебе никога не е пълзяла (което в последствие се оказа, че е един от най-ранните симптоми за дислексия). научи се да пълзи в д.градина, като беше на 3-3,5 и пълзя... май докато навърши 6, че и до по-късно.

Борко пък ревеше много (до скоро - имам предвид допреди 1-2 години) - за каквото изобщо можете да се сетите. Ревеше до захлас. Един път, беше мисля вече във втори клас. Прибирам се от работа - Борко реве. Надя пише домашни. Питам Надя защо реве Борко. Тя казва: "Когато започна да реве не можеше да си намери тетрадката". Питам аз Борко един път, два пъти - той от рев чак не ме чува. Накрая сядам на пода, хващам го за раменете и го карам да ме погледне в очите. Той спира за миг да реве и аз питам: "Защо плачеш?" При което той ме поглежда с недоумение и реввайки отново, хълцайки изплаква: "Не знаааааааам!"

Всяко нещо с времето си. Лошото е, че врем,ето минава толкова бързо....