НОВО: Дигитални асистентиВиж

Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 407 264
  • 2 568
# 435 4 юни 2008, 12:19 ч.
Както казва братовчедка ми - дзвероукротител на двама калпазани на сходна възраст - излез от стаята, докато стане безопасно за детето  Joy
Според мен обаче е по добре детето да бъде преместено и изолирано. Така посланието е "Ако ти си агресивен - ти търпиш негативи", а иначе се получава "Ако ти си агресивен - мама излиза, докато на теб ти мине"
Виж целия пост
# 436 4 юни 2008, 12:51 ч.
и алекс удря и то не зле. мен много рядко, баща си ежедневно. от мен получава в подобни моменти страшен поглед и пълно игнориране след това. баща и показва, че е наранен и шамарите плющят след няколко часа пак с пълна сила. естествено от нея за него. той никога не я е удрял, аз я ударих преди време няколко пъти по ръчичката, отчетох го като напълно грешен акт.
или седя с каменна физиономия и я наблюдавам докато се тръшка на пода, удря си главата и плаче все едно някой я коли. отвътре ми ври и ми кипи и измислям изключително страшни и кръвожадни мъчения за малки деца, но външно нищо не ми личи. каменна съм, после естествено кръвното ми е ужасно високо.
когато е във фаза на всяко мое желание да направи нещо, прави точно обратното или въобще не ме чува.
знам, че не ти е леко, кудку, но се опитай да успокоиш нервите си. децата са малки чудовища и усетят ли нашата слабост могат да ни докарат до лудост. особено ако са по-емоционални и доминантни. моята поне е точно такава. нито е била в дом, нито е трябвало да се доказва и оцелява. просто темперамент. понякога ми идва да я............
Виж целия пост
# 437 4 юни 2008, 12:56 ч.
Игнор, игнор и пак игнор - друго не действа.
Пиша от опит.
Е, понякога игнора е труден, но като цяло важното е да се запази каменната физиономия - понякога поведението на детето цели да предизвика каквато и да е реакция и то бързо губи интерес, ако срещне каменно лице.
Виж целия пост
# 438 4 юни 2008, 13:02 ч.
Хууу как ми олекна - не съм единствената с мъртвешки бяла физиономия, издути вратни жили, говореща през зъби  и пръскаща слюнка  Joy Joy
А ако знаете Колето как се тръшка на асвалта в Мадарската.... първо се оглежда внимателно за публика, после си подлага колянцето на мекичко,  след това мнооого внимателно да не се удари ляга на земята по корем и започва да рита с крака и ръце hahaha
Виж целия пост
# 439 4 юни 2008, 13:12 ч.
Малей, Фуси, той голям отворко - мойте не пробират къде да се тръшнат и не мерят силата на тръшването все още. Всъщност Милен като че ли вече хитрее. Ама кой ли му се връзва.
Виж целия пост
# 440 4 юни 2008, 13:19 ч.
ооооооооооо, при нас навън истерии няма. ангелче.........вкъщи е роднина на дявола. пред мен номерата и минавят много рядко и е усетила, че няма сми да се аби. баща и загуби битката с нея. тепърва ще става по-страшно. знам го, но просто съм наясно какво ме чака. и ако ми остане спестено нещо, това ще е голям късмет. сега още не боли толкова, защото са малки. но когато започнат да ни нараняват вербално и то точно там, където най-много ни боли, ще се искат железни нерви и огромна доза обич. иначе няма да оцелеем. затова си пазя нервите за след години.
знам каква бях аз, когато не получавах нещо, знам, че алекс ще е същата. имам дете с характер и това има своята цена. не си правя никакви илюзии, даже ако мина по-леко, ще се чувствам късметлийка.
Виж целия пост
# 441 4 юни 2008, 13:24 ч.
Мата, и при нас тате загуби битката с Милен, ама я да видиш сега как порязва всички мераци на Митето да му се качи на главата. Така че криворазбраната доброта на татковците винаги им излиза на носа, важното е да си направят правилните изводи.
Виж целия пост
# 442 4 юни 2008, 13:32 ч.
Ми то тук май аз съм единствената, дето отучих детето да ме удря само с едно леко, но изненадващо и рязко плясване по ръчичката  newsm78, ама то явно си е до дете, а после го научих, как да пляска на майтап и закачливо - лекичко и с усмивка, и се научи детето  newsm78.
Иначе и аз практикувам пращане в другата стая и за сега доста помага.
А за тръшкането не мога да се изкажа - моето дете е супер добро и разбрано - тръшна се веднъж-два пъти, скарах му се и спря с тръшкането. Един единствен път ми зачезна в градинката, последва незабавно прибиране в къщи, придружено с много обяснения. На следващия ден случайно не бях на мястото, на което ме беше оставил в градинката, което доведе до бесни викове "Мамо, мамо" и сега всеки пък, когато реши да си играе на друга катерушка идва и ми казва, къде отива. Май ако има класация за най-добро дете, моето ще я спечели  Mr. Green.
Виж целия пост
# 443 4 юни 2008, 13:32 ч.
Ама как ще се мине бре - да вземе да се удари нещо... Пък и голям театрал го дава - без публика няма драми  Naughty

Мата - направо се радвай, че няма истерии навън. При нас те обикновено са свързани с:
Мама не дава да излизам от градинката на улицата и да ровя по гумите на колите
Мама не дава да се пускам сам по голямата пързалка
ей такива работи...

Лелеееее Фокси Shocked, ако ми изчезне - в лудницата отивам директно - ще пукна направо....
Виж целия пост
# 444 4 юни 2008, 13:50 ч.
предполагам, че ако установя, че детето го няма, първо ще бъда свидетел на смъртта на галин и после аз ще се гътна до него. просто съм сигурна, че ще ми спре сърцето. да пази господ от такова нещо. аз, впрочем избягах от вкъщи за първи път на 3. от неофит рилски до модната къща в монте карло, градинката. фуска я знае. две преки, после патриарха и дъното на сегашния парк на ндк то. и това на три годинки. аз съвсем без майтап съм се замислила за вграждане на чип на детето. без майтап. ако някой знае нещо по въпроса, да свирка.
Виж целия пост
# 445 4 юни 2008, 14:02 ч.
Е, чак чип... Чувала съм за гривнички, които като се отдалечи на по-голямо от указаното разстояние ти сигнализират.
Виж целия пост
# 446 4 юни 2008, 14:09 ч.
Хахаха, ама не ме разбирайте буквално - под "зачезване" разбирам сам, без да се огледа дори за мен, да тръгне да ходи където си иска, което не значи, че майка му не го видя   Simple Smile. Видях го точно къде отива, какво прави - скрих се и го гледах 5 минути, след което го "намерих" и го прибрах  Twisted Evil. За него, обаче, това си беше чисто зачезване. Предпочетох тази превантивна мярка пред истинско изгубване - все пак аз движа по градинките с количка и дете и е доста трудно да бъдеш на две места едновременно. Мале, дано Исак не ме прочете от някъде, че ще ме убие  Mr. Green.
Освен това според мен, на него по някакъв мазохистичен начин, му стана хубаво от тази работа - май му показа, че на майка му й пука за него  newsm78. Деца...
Виж целия пост
# 447 4 юни 2008, 14:26 ч.
Мата, и аз имам такива желания - имаше един филм, дето на затворниците им слагаха едни нашийници, като излизат от периметъра на затвора - удря ток.  Mr. Green Таз малката хлебарка, докато премигнеш и вече е извън обсега на полезрението ти. Колко пъти сърцето ми е спирало, не мога да ви опиша.
А и ние имахме период на раздаване на удари. Но ние раздавахме шутове. Най-често бяха свързани с поставяне на мястото за преобличане. Явно свързваше свалянето на памперса с поставяне на гърне, а преобличането - с лягане. И, естествено - буен протест. Колко пъти ми е изкарвала въздуха ... Пробвах с говорене - нищо, пробвах и законите на физиката - всяко действие си има противодействие, с равна сила, но с противоположна посока. В началото реагираше, като сама си пляскаше ръката. Явно беше запозната с това. Един ден доста си "поиграхме, на физика". Постепенно намали силата на ударите. Сега, като удари, само поглеждам лошо, тя сама се плясва по ръката, казва си "НЕ" със строг тон и ме гушка. Все по рядко стават тия агресивни изблици.  При нас варианта игнор е неприложим, имаме баба и дядо в къщи и те веднага развалят тактиката.  Mr. Green От два дни, обаче сме се научили да пищим. Ама писъцииииии. Ум за ти зайде.  Сега пак трябва да търся пътя на истината. Не знам как, но ще го намерим. И това ще отмине. Важното е, че не получава това, за което е решила, че ще "воюва", докато не подходи по въпроса с нужното отношение.
Виж целия пост
# 448 4 юни 2008, 14:49 ч.
Това с чипа сериозно го обмисляме, даже вчера говорихме по въпроса.
Игнорирането помага, но за кратко. Ударите са безсмислени, това го знам, най-много помага като го затворя в стаята му, на мен не ми действат покъртителните му ревове, сигурно съм най-дебелокожото същество на земята, обаче той не си взема бележка. Заплашителният поглед действа, но не много. ПРитеснява ме да не започне да възприема стаята си като място за наказания, това ме спира да прилагам метода често, защото при нас би трябвало да се прилага поне по 10-тина пъти на ден.
Просто в детето има събрана ужасно много агресия, дори днес на площадката с една кукла си играеше доста грубо, Фокси видя. Замахва да удря дори и непознати хора, при нас определено нищо не действа. Най-силно въздействие има, когато го хвана и без да му говоря го заведа в стаята му и после се правя, че го няма. Направо издивява и му минава бързо, започва да ме целува и да се умилква. Само че тогава не реагирам веднага, да не мине пък на другата крайност, да реши, че с мазнене всичко става. В общи линии сме в отвратителна възраст и като се прибави и това, че до сега е бил оставян без контрол, да пасе из дома, положението мисля, че ви е ясно.
Честно казано, съжалявам за бебето, което ни предложиха, но както и да е. Няма да си върна детето, но се адаптирам изключително трудно, защото агресивното му поведение ми пречи да се привържа към него бързо.
Виж целия пост
# 449 4 юни 2008, 14:55 ч.
Понеже поради така стекли се обстоятелства гледах две години редом с една моя приятелка синът й, мой кръщелник; после на друга моя приятелка, с която сме приятели от деца, дъщеря й расна пред очите ми и съм си я гледала не веднъж... та, не е само от чуто и видяно искам да кажа.

Тези същите неосиновени деца, правеха много от тези магарии и даже доста по-сигурно и убедено, явно, вярвайки на сто процента в позициите си.

Да легнат по корем където и да е, пищейки, ритайки истерично, обиждайки, блъскайки... аз съм онемявала! В пълен потрес, как досега всичко беше ок, детето разбрано, мило, а сега изведнъж???

Това, което искам да кажа е, че отчасти можем да търсим поводите в предишния им живот, но другата част си е типично детска.

И поне аз, когато Ирина се заинати съвсем по детски, не се опитвам да тълкувам, пречупвайки през призмата на осиновяването, просто подбирам думите си и реакциите си през тази призма.
Не за друго, в яда си, човек става по-небрежен и без да иска може да каже нещо, което да го накара да иска да си избие зъбите после...
На мен ми се е случвало, честно казано.
Затова, предпочитам да поема дъх, ако сме я докарали дотам... и после да реагираме.

Трябва да се научим да отделяме опитите за манипулиране и състоянията свързани с травматичните последици. Не е лесно.

Кудку, толкова си чела тук, знаеш много, сега просто умората си казва думата, явно. Ще са нужни много повторения, нещата не стават от раз. И средата, и навиците, и всичко е различно от преди. Ще трябва време веднъж, защото е малко дете и после, защото е научило друг начин на оцеляване и живот. Няма как, трябва много търпение, с някои деца е по-леко, с други не толкова, но търпение си трябва с всички.
Хайде, горе главата! Нали си железарка! Wink

Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало