Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 406 523
  • 2 568
# 870
Здравейте,
До сега не съм писала във форума, но съм редовен посетител. След една седмица момченцето ми става на 3 години.
Проблемът ми е, че от 1 месец и половина се върнах на работа. Знаех, че ще е голям стрес и за двамата, защото
никога не се бяхме разделяли, но това което се случва надминава всичките ми очаквания.  Сутрин писъците и крясъците огласяват целият квартал и са до посиняване. Преди нямаще никакъв проблем с контактите с хора, вечно усмихнат. Сега баба му ми казва, че седи плътно до нея и не иска да играе с други деца. Вечер като се върна от работа е направо кошмар. Непрекъснато пищи със всичка сила и повтаря "Мама е лоша", "Махай се". След това ако не ме вижда за секунда изпада в истерия. . Изобщо не мога нито да го успокоя нито да говоря с него. Просто е друго дете. Накратко това е. Притеснява ме, че вече мина много време  и незнам как да постъпя. Чудя се дали да не остана пак вкъщи.
Виж целия пост
# 871
antoanetag74 , съчувствам ти мила, и на теб и на малкото ти момченце.  Hug
Със съвет не мога да помогна - много сме малки още и нямам такъв опит. Дано другите мами, които са минали през този период успеят да ти помогнат.
Виж целия пост
# 872
Мила Hug Hug Hug,
опитай това един ден:  приготви се да тръгваш на работа, като почне детето да плаче и протестира, стой до него, гушни го (но не много, за да не спре да плаче...) и продължавай да повтаряш, че така трябва, че мама отива на работа и ще се върне, че го обичаш и т.н. Не се плаши, ако пищи и плаче дори повече, но не отстъпвай. Продължавай с: аз ей сега тръгвам, ти ще си играеш тук с баба и в еди-колко си часа се връщам, сега обаче трябва да отида на работа и т.н. Опитай се да не се чувстваш виновна, да не се оправдаваш и извиняваш, просто казвай, че така е редно, така се прави, и ти ще си мислиш за него и пр. Всъщност думите нямат толкова значение, колкото тонът ти. Опитай се сама да си повярваш, че не вършиш нищо нередно, така и детето ще се успокои.
Може да плаче така около час, че и повече. Чак като се успокои, тръгни на работа. Има шанс това плакане да е за последно. (надявам се да можеш да го уредиш, да предупредиш на работата, че ще закъснееш).
Стискам палци, тежко е! Praynig
Виж целия пост
# 873
Антоанета,  Hug

И аз имам една госпожица, която скоро ще стане на 3 години. И на мен ми предстои да я пратя на детска градина от септември и доста се притеснявам за реакциите.

Ако има толкова голям проблем, какъвто го описваш, едва ли може да се мине с един разговор и с едно успокояване. Няма вълшебна пръчица и универсален подход за тези неща, нужно е много търпение и постоянство, както и адекватна реакция от страна на мама винаги когато види, че детето е неспокойно. Много е важно да не се бърка примирението от страх мама да не е недоволна с истинското успокояване. В душата на едно привидно послушно дете могат да бушуват такива бури...

Моят опит с баткото е, че около месец-два всяка сутрин имаше страх в очите му. Успокоявахме се още със събуждането, говорехме си по пътя, аз се опитвах да разбера точно какво чувства той и защо му е мъчно и така да търся подхода как най-добре да му обясня, че страховете му са безпочвени. После в детската седях докато сам бавно се събуе и съблече, обикновено много повече от другите майки, повечето от които си тръгваха и оставяха децата плачещи. Постепенно започна да ходи с желание и даже се сърдеше, ако остане в къщи.

Виж целия пост
# 874

Ако има толкова голям проблем, какъвто го описваш, едва ли може да се мине с един разговор и с едно успокояване.

Съгласна съм. Едното не изключва другото. Детето трябва да има възможност да се оплаче, да знае, че го чуваш. Понякога това работи наистина като вълшебна пръчица...  Hug
Виж целия пост
# 875
Започни с по-малки стъпчици:

Например в събота и неделя - излизам за половин час - ОБЕЩАВАМ ЧЕ СЕ ВРЪЩАМ.
Аз процедирам с Никола така от самото начало - Сега отивам в другата стая - обещавам, че след като свършиш да се храниш, веднага идвам.
При заспиване - винаги предварително казвам "Виж сега, какъв е плана (то това при нас си стана за всяко нещо ) - първо ляганица, после приказка, после аз отивам в другата стая - ако се разтревожиш ми викни"" След което винаги отговарям на "позивите"

Според мен, джуджетата се страхуват едно да останат за момет без мама, второ дали тя ще се върне. Затова винаги обещавам че ще се върна - след малко, след обяд, след като се наспиш, наядеш, поиграеш и винаги си изпълнявам обещанието. Така детето добива сигурност, че нещата се случват в обявената от теб поредност и че мама винаги се връща.

Преди месец имахме ситуация, в която Нико трябваше да влезне сам в една стая. Той много се изплаши, за мен - просто не ми се говори... В момента, в който влизаше (тоя поглед никога няма да го забравя), го хванах за ръка, погледнах го и му казах - аз съм точно тук пред вратата, стоя и те чакам - никъде няма да мърдам. Излезна след 20 минути и беше страшно щастлив че наистина съм там. После половин ден повтаря "Мама ме чака, мама ме чака". Казах му - аз съм ти майка и винаги съм до теб, винаги те чакам и винаги те искам. Периодично го повтарям и явно има ефект.

Сега дупе да ни е яко когато през септ тръгне на градина.... направо не ми се мисли


Не се страхувай - тренировка му е майката  Wink Laughing
Виж целия пост
# 876
Хубаво е да знае много добре какво ще се случи. Неяснотата и промените в ежедневието ги плашат много.

Така, че можеш да разказваш предварително още от вечера цялата си сутрин. Как ще станете, зъби, мъби, закуски пълна програма. С много детайли. После как отиваш на работа. как пътуваш до работата. Как си мислиш за него. Как и какво работиш. Как си тръгваш. Как си мислиш за него и как се срещате и сте щастливи заедно:)
Хубаво е да сте щастливи и тримата заедно:) Не само двамата.

И иска време.
Виж целия пост
# 877
не мога да  дам съвет, само ще кажа какво стана при нас  - Боби беше подготвен преди градината, че ще ходи на особено важна работа както мама и тати ходят на работа,  така и Боби ще върши нещо много важно. Честно казано той тръгна с желание на градина, никога не каза не искам да ходя, казва го обаче сега или по-скоро че му се иска да е с мама, но към онзи момент беше много различен - не плачеше но в очите му се криеше такава огромна тъга, знаеше че вечер ще го взема, но когато влизаше в градината погледа му говореше  - аз не искам, искам да останем заедно, но трябва да го направя. Беше все едно един тъжен пораснал човек. Аз също стоях дълго време, помагах му да се облече, но въпреки всичко си му беше много мъчно, за протокола - аз вече бях тръгнала на работа преди много време, т.е. той беше свикнал без мен по цял ден, по-скоро преблемът беше, че остава там в градината самичък.   Това като цяло си е труден моменти за много от децата, за това е важно всичко да става стъпка по стъпка, в яслата дават на децата да свикнат да стоят час два  и мама да ги вземе в градината или поне при нас - не, можех да го взема най-рано след следобедната закуска.
Виж целия пост
# 878
А да няма някакъв проблем в отношенията му с човека, който го гледа, докато те няма, понеже месец и половина са страшно много време?
Виж целия пост
# 879
Много Ви благодаря за отговорите. Това, което ме притеснява, е че наистина мина много време. За сега стискам зъби, но за съжаление няма особено подобрение. Вечер е най-трудно. Крещи, пищи, хвърля, мята , удря, блъска. С една дума дори не можем да излезем на разходка. Нищо не е в състояние да го умири. Явно си ги изкарва вечер, защото сутрин излизам много рано и той не ме вижда.
А иначе го гледа майка ми. Той си има предпочитания към другата баба, но тя работи и не може много да помага. По цяла вечер повтаря "Не я искам тази баба".  Но така или иначе никой друг не го е гледал до сега и той много свикна с мен. Може би всичко стана изведнъж и колкото и да му бях говорила е факт, че ме няма по 10 часа на ден вкъщи.
Виж целия пост
# 880
Месец и половина не е много време. Това, че си го "изкарва" е добре, макар да не е много приятно.
Няма да те успокои, но "изкарването"  ще продължи и в училищна възраст - цял ден се държат добре, защото трябва, и като се върна, се разпадат. Понякога ми идва много и гледам да избягам. Общо взето, когато ги изслушам, в смисъл, че имат пълно право да протестират и да се тръшкат, но така е устроен света, в едни момент мирясват.
Бабите имат навика да залъгват децата с какво ли не, за да не плачат, в резултат на детето му се събира за цял ден и си го излива при тебе. Ако можете да поговорите на тази тема - бабата да му даде възможност да тъгува за тебе, докато те няма...
Стискам ти палци!
Виж целия пост
# 881
Благодаря ти за отговора. Ще поговоря с майка ми. Наистина през деня когато пита за мен тя гледа да го разсейва за да не плаче.
Виж целия пост
# 882
Момичета, не ми се иска да пускам в здравния, че там ще ми дадат един милион съвети... newsm78 Та...снощи къпем малката и докато я преместим в стаята тя се обсипа от главата до петите с пъпки, приличащи на опарено от коприва. Голееееми и навсякъде. Ходихме в спешния център и й биха Урбазон. Вчера й дадохме за пръв път грейпфрут и съм сменила омекотителя... Обаче докторката в спешния беше на възрастта на динозаврите и говореше на тежък местен диалект. Изобщо не ми се видя надеждна. Сега три дена трябва да давам картофи и ориз, които действат на малката страшно запичащо. В чуденка съм от какво ли може да е това. Тази сутрин не видях обрив  newsm78
Виж целия пост
# 883
Други цитрусови давала ли си до сега? Забеляза ли, от къде започна обрива? Около устата имаше ли пъпки? Под памперса?
Да е била неразположена последните дни - температура да е имала?
Виж целия пост
# 884
Давала съм портокали - никакъв проблем. Да - първо започна по устата и под памперса имаше newsm78
Температура обаче не е имала и не е била неразположена...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия