Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 509
  • 2 568
# 1 170
Кудку, мога само да подкрепя думите на Мираета.  Hug
Виж целия пост
# 1 171
Тъй като натрупах вече опит с тръшкането е време да споделя. По принцип дъщеря ми е кротка, в смисъл разбрана и много разумна. Аз просто й вярвам и дори й се предоверявам, оставяйки я сама да се пази, за ужас на една мама тук  Hug. До момента проблеми сериозни не сме имали, два пъти прехапана устна за година и половина, направо не го броя. Та това моето послушното и разбраното, от две седмици ми влиза в някакви драми. Само вечер и само в къщи, без чужди свидетели се тръшка за глупости. Първите 2-3 пъти се опитвах от самото начало на драмата да я гушкам, да я успокоявам, но ефект нулев. Тогава я оставях и тя сама спира, като се измори. Последния път направих обратно, първо я оставих да пореве, а после я гушнах. Когато се успокои й говорих много тихо и мило. Казах й, че много я обичам, но като се тръшка така не мога да й помогна, защото не разбирам защо го прави и какво иска. Също така, че вече е голяма и говори хубаво, по-добре да каже с думички какво иска, вместо да плаче и да я болят после оченца и гърло. Помолих я да обещае, че вече няма да се тръшка, а тя каза, че няма да се тръшка и на госпожите. Така стана ясно, че копира дечицата от яслата. За сега туширахме проблема. Обаче имаме друг и приемам всякакви съвети. Девойката игнорира баща си. Нашия тати мре за нея, няма нещо, което да й отказва, обаче тя ме ревнува от него и заради това е много пестелива на ласки към него. Усещам, че му е неприятно и не зная как да променя отношението й. Виждам я, че е в прекрасно настроение и питам пред него "Ти обичаш ли тати", отговор НЕ. Снощи след като той й даде кутийка с бонбони пак я питам "Кой е най-добрия тати на света", а отговора беше "мама" newsm78
Когато гледаме клипче на компютъра, дори не му позволява да гледа и той. Снощи даже тя го удари по ръката, а той до сега не я е удрял.
Свекър ми беше казал, че когато ме няма всичко е ок, но когато се прибера за нея целия свят спира да съществува, оставам само аз. Мислех, че вече е преболедувала тръгването на ясла и откъсването си от мен, но с това отношение към баща си не зная какво да мисля.
Виж целия пост
# 1 172
Децата са си деца,без значение дали сме ги родили или осиновили.Всяко от тях- един уникат,по своему емоцинални,чувствителни ,инати,изобретателни и още куп качества-каквито ни харесват или пък не.Това му е интересното в живота.Май,че адаптитането ни е по трудно от тяхното,а те са си просто"нашите деца".Обичам ги безумно моите диванета Laughing.
сали 69,не се притеснявай за говоренето.Ние бяхме на 3,6г,и дори да и не не искаше да казва. на по късен етап,за да стимулираме да каже "самолет" обещавахме какво ли не. Пробвахме като каже нещо неразбираемо и казвахме да се опита пак да го каже по-бавно ,за да я разберем/въпреки ,че я разбирахме/И като му дойде времето- просто си заговори.Сега не можем да я спрем.
Момичета това с люшкането не е като заспива.Заспива си нормално.По някое време около 1:30-2 се започва.И е на етапи/като с ината/.Когато само се люшка я оставям,ама снощи пак беше във фаза и чак се блъска и понеже са на 2етажни легла клати всичко и батето се събужда.Понякога иска при нас ,а понякога нарочно иска да си е в нейното легло ,за да се "наклати" хубаво.Остава ми само надеждата да мине.Пробвам вашия опит Laughing.
А предната вечер преядох детето Embarassed,ама той човек се учи.Оставих ги да ядат ягоди и малкото нали е ламята Спаска-през нощта повръща.На батето му оправяха "пишлето".Фокси,Ганката,имали ли сте такъв проблем.Колко време трябва, за да му мине,че ни боли.Правя  тоалет сутрин и вечер.
Виж целия пост
# 1 173
Мериана, първо на теб ще отговоря - моята малката пък е наопаки - залепена за баща си и ме гони мен, да не говорим, че това е придружено с "лоша майка, мааш", аз затова и не задавам въпроси, дали ме обича, че туку виж отговори "не", но това е на периоди - по някога. Имаше един период преди година, когато пък не искаше баща си - като я докоснеше и тя ревеше все едно е чужд човек - и това отмина. Нашият тати много си играе с децата - аз нямам толкова много време, а пък и неговите игри са по-забавни от моите. Ще мине, спокойно - само таткото да не го приема лично - особено чувствителни сме към осиновените си деца на тази тема - все търсим доказателства, че ни одобряват като родители, а това не е правилно - забелязвам по себе си - едно време големия като не ме искаше и аз страдах по цели нощи, сега малкото като не ме иска си казвам - супер, тъкмо малко време за мама  Wink.

Надием - не са ни оправяли пишлето и нямам опит. Мисля, че Кудку беше споделяла някъде за тяхното оправяне  Peace
Виж целия пост
# 1 174
Надине, а какво значи "оправяли" пишлето? Крипторхизъм ли или нещо друго?

Моето момче с мъжкото достойнство ди дойде ОК и нищо не сме правили. Аз се бях хвърлила във филми че нещо не ми харесваше цветът на главичката и питах на 100 места дали така трябва да е и най-накрая като ми намекнаха че не съм у ред се кротнах.  Grinning

Племенниците и двамата ги оперираха от крипторхизъм, а единия и от малка херния. Не помня да е имало дълго възстановяване. Сестра ми седя по 2 - 3 дни в болница с тях и после за около 2 седмици всичко отшумяваше и животът продължаваше нормално.

За клатенето: Иван не се е клатил никога. Госпожицата се клатеше в поза на колене и ръце на земята или на ниската табла в кревата много като по-малка. Предимно като слушаше музикална играчка или като я сложех в креватчето преди да заспи. Сега вече не го прави. Остана само клатенето като стои и наблюдава нещо - едното краче напред, другото назад, палецът в устата и се клати напред-назад. Опитвам се да я отклонявам от клатенето с внимателни забележки или спиране с гушкане, но след малко пак се почва. Май повече чакам да си отшуми самО...
Виж целия пост
# 1 175
Здравейте момичета днес съм на ръба на отчаянието .Аз съм лош родител и не разбирам детето си .Вече незнам как да постъпвам за 5месеца с нас малкия не оспя и Ам да научи нищо че по - цял ден му говоря но това е нищо .Когато го гушкам той скубе и се бие  пък да види голи крака направо идва и щипе с все сила .А ако се е наакал вообще не му прави впечатление нищо че го слагам на гърне той не прави нищо в него -ползва го за столче.Вчера обърна един голям цветарник и всичко се разби аз му се карам а той ме гледа и се хили всичко напук ми прави .Вече си мисля че никога няма да се сработим с него .Е знам че не съм единствената с проблеми но поне да се наплача пред вас .То друг едвали би ме разбрал.Някой разказваха че като видели детето вече знаели че е тяхното .Но аз не мога да се похваля с това от самото начало малкия май не ме хареса и до днес го усещам това за него няма значение с коя жена е -Само да му огаждат и да му ходят по гайдата .Преди няколко дена пък разбрах че малкия бил най - лошото дете в групата и че не слушал никога .Но това не ме притеснява толкова -Самия инат на детето ме тормози и най - вече това че не се привързва към нас аз му огаждам почти в всичко .Но ще  престана вече нямам нерви .Знам че е малък много да ме разбира но и за елементарните неща си не дава зор да ги схване .Добре сега вече се наревах  Cry
Виж целия пост
# 1 176
Студен душ - Докато го притискаш, той ще ти се противопоставя. Докато ти не го приемеш, и той няма да те приеме.

Успокоение - и аз се чувствах така - детето ме отблъскваше, аз не го приемах, не го исках, мислех че съм провалила живота си - моя, на мъж ми и на дъщеря ми. Трябва ви време, време заедно - трябва адаптация и не само на детето, но и на теб - майката. Ще стана, само спокойно - чети тук - повечето сме минали през това. Сега не деля децата си, обожавам големия и не го чувствам осиновен, но си трябва време!
Виж целия пост
# 1 177
Благодаря Фоксче ще се опитам да превъзмогна нещата .Аз се бях засилила за още едно осиновяване но като гледам как върви с малкия ме побиват тръпки .Е не съм се отказала за сега .
Виж целия пост
# 1 178
Здравейте момичета днес съм на ръба на отчаянието .......
Фоксче ти е казала, спокойно, дайте си време и приеми, че детето не ти прави напук. Както се казва, нищо лично. Такава му е възрастта, а и промените за тези няколко месеца са драстични за детето. Детето всичко разбира, нищо че не говори (дъщеря ми е на същата възраст и го твърдя от опит). За гърнето, ние сме в същото положение, а с Вики сме заедно от година и половина. Вече не вярвам, че някога ще махнем памперса. И съм сигурна, че не ми прави напук, има си някакъв страх и това е. От нас не излизаме без крем и парфюм, обаче как пълним памперса без притеснение и на публично място, не е истина. Гърнето се ползва само за игра, когато е с памперс. И в яслата не могат да се справят с проблема. Изчаквам още малко да се постопли и тогава ще го сваля, с риск да прогизне цялата къща.
Дайте си време и дишай, дишай, дишай  Hug
Фоксче   bouquet, успокои ме, че не е само при нас.
Виж целия пост
# 1 179
Абе хора, моята е биологична, на 2 г. и 4 месеца и отказва категорично да ползва гърнето, вие сте се запритеснявали на 2 години и малко  Mr. Green
Виж целия пост
# 1 180
Фоксче, аз моята вече съм забравила, че не е биологична  Laughing, т.е не я деля по този критерий спрямо другите деца, защото беше на 7 месеца, като дойде в къщи и не сме имали много за наваксване. Просто ми писна с тези памперси. Обличаме клинче, а то като се провеси на дупето, кофти картинка. Искам да го махна по много причини - хигиенична, финансова  Mr. Green и естетична. Зная, че и това ще стане и не правя драми. До тук имам три неуспешни опита, но продължавам.
Виж целия пост
# 1 181
А аз чакам - според мен щерка ми е готова, но не иска, а щом не иска не я притискам. Все в един момент ще й щукне, че не иска да върши работата в памперса и се надявам да е преди 18-тата й година  Mr. Green

За биологичната го казах по друга причина - когато синът ми дойде в къщи много исках да е като другите деца - на 3 години да няма памперс, да говори свободно... все разни глупости и го напънах (не казвам, че вие напъвате децата си). Е, отказахме памперса, ама на мен още ми е кофти, че го отказахме така, а не доброволно.

Виж целия пост
# 1 182
Хих их хихи, да спрятаме отделна темичка за памперса, че и ние сме на същото дередже. Ама аз не правя нищичко по въпроса. Ако каже "акам", давам гърнето. Следва "Бравооооооо" и толкова. Не насилвам, че моята каквото е упорита а съм казала акай в гърнето, а никога не го е погледнала.
Виж целия пост
# 1 183
На сина ми свалих памперса на 3 навършени години, на дъщеря ми - на 2 г и 10 месеца. Въобще не съм ги притискала - когато им дойде времето тогава. Всичко стана бързо, лесно и безпроблемно. Като се изключат напикаванията по време на сън на сина ми, но те са вече друг филм...

Пиша това за да ви кажа: мили мами, оставете децата сами да ви подскажат кога са готови без въобще да ви пука (лаф на щерка ми), че съседката е махнала памперса на 1-годишното си дете.  Wink
Виж целия пост
# 1 184
Ааааа, комшийката го махна на 7 месеца и наскоро щерка ми седнала на земята на вън, а комшийката вика - ще й настине дупето, аз - няма, памперсът изолира, а тя - памперс, на тази възраст и се ококори, все едно вече е задомена  Mr. Green ама на мен не ми дреме - и аз като бобкас
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия