Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 557
  • 2 568
# 1 290
E, аз съдя - съдя, понеже имам наблюдение от 4 месечното чакане да си приберем юнака - имам наблюдение, как лелките ги изкарваха на двора и сядаха на раздумка събота и неделя и само подвикваха по децата - една игра не им организираха. Да, през седмицата беше малко по-добре - имаше доброволки, които изкарваха малките, неходещи още дечица, на разходка в двора на дома, но големите, ходещи отново бяха извеждани на двора и оставяни на "самотек". Имам наблюдения и от дъждовно време, когато ги затваряха в стаята им за игри - децата седнали на пода "тъпеят", лелката пуснала телевизора на някакъв уж детски канал на английски и тя на сладка приказка с другата лелка. А педагожката на дома переше играчки, подарени от някаква дама. Имам наблюдение и от стаята за игра, която никога не видях пълна. Веднъж ги бяха изкарала във физкултурния салон и една от по-младите девойки в дома се опитваше да ги заиграе - децата не знаеха, какво става - част от тях бяха увиснали на краката й с молба "гушни ме", а другата, по-голямата част седеше на земята отново с безизразния поглед. Ужасена бях, като наблюдавах тези деца... още ми е картинката в главата.
Виж целия пост
# 1 291
Разбирам и вероятно това е обичайната картина, но какво направихте по въпроса, оплакахте ли се, сигнализирахте ли, изразихте ли недоволството си, защото ако си мълчим няма как да се променят нещата и често покрай несъвестните и съвестните страдат!? Ето с поставянето на въпроса от Сали и другите майки, ние изредихме куп причини довели нещата до това положение. А нали знаете всяко следствие има причина, но специалното тук е че става дума за деца.
Виж целия пост
# 1 292
какво ти оплакване - ние бяхме толкова шашнати от цялото това чакане. Освен това идея си нямахме, за какво става въпрос - когато вземеш детето у дома и видиш, какви дефицити е натрупало, тогава чак връзваш 2 и 2 и получаваш 4, преди това смяташ, че това е нормалния начин за отглеждане на децата.

Ама аз имам и още да разказвам - как в събота и неделя се изнасяха от персонала пълни торби, неясно с какво, как една дама дойде да дари играчки и първо персонала ги прегледа, събра каквото ставаше за събиране и чак тогава ги дадоха на децата, как в неделя сутринта една жена от персонала говореше по телефона неясно с кой и му обясняваше, че трябва да дойде да отключи хладилника, понеже в понеделник трябвало децата да ядат пиле, а този някой не бил оставил 200 гр. пиле  Shocked.... ей затова не ми се ходи в този дом, ама май ще се наложи  Sad
Виж целия пост
# 1 293
Посещавала съм много домове и описаното от Фоксче изглежда така. Основно "майчините" грижи в домовете са поверени на лелките, а там пропуски много. Не поставям всички хора под общ знаменател, ама 1 или 2 птички пролет не правят. Затова при явно констатиране на такива нередности, неглижиране на децата, злоупотреби с дарения и др., веднага трябва да се реагира, да се говори, пише, оплаква, да има наказания и дори уволнения, иначе не виждам как недобросъвестните ще получат възмездие. Малкото външни хора посещаващи домовете са именно кандидат- осиновителите, разбираемо е че последният им проблем в такъв момент е раздаване на справедливост, но за това никога не е късно. Но дори и домовете да се обслужват от лелки- райски ангели, психическата депривация, травмата от раздялата, груповото отглеждане, липсата на индивидуална грижа,  отново ще бъдат основна причина за дефицитите у децата, които наблюдавате още от първия миг. Не е нормално здрави деца принудително да се хоспитализират и обстановката в която живеят до 1 г.да е болнична, а до 3 г. - яслен тип с ежедневна визитация, до 7 г. тип ДГ, а до 19- тип пансион, децата да не знаят как се приготвя храна, как се пере, как се прави зимнина и т.н. и когато попаднат в реалния свят да са като паднали от небето, неадекватни, прилепчиви или стресирани. Всичко до тук изброено води до цялостно изоставане на децата- интелектуално и физическо. Нашите управници най- после трябва да се поучат от чуждия опит и да разберат, че този начин на отглеждане на деца е неправилен и "убиващ" детската душа. Затова промяна трябва, но пълна!
Виж целия пост
# 1 294
Здравейте, и аз ако може да се включа.
Когато отидохме да вземем малката с майка ми не видяхме, че детето има дикубитус, че фонтанелата не е затворена!А кагота звъннех да попитам как е какво прави, те постоянно твърдяха, че детето е на двора нон стоп Crazy
Да не говорим за другине навици, които както чета всички деца от домовете имат.
Когато попитах соц. в дома с какво се храни, понеже Никол все ощи има сукателен рефлекс, тя започна да ми изрежда цяло меню за деня- закуски чайчета, мляко сутрин, на обяд 1-2-3, вечер също обилна храна.....Аз я погледах така вика това всичкото ли го изяжда, тя даааа. newsm78Викам защо тогава е 7кг на 3годинки????Тя нищо замлъкна.
Това е което мога аз да кажа Confused
Виж целия пост
# 1 295
Нека и аз ако може да се включа...Аз също имам наблюдения за почивните дни. Персонал по 2 лелки на група, а при бебетата 3/интелект-убийствен/. Освен тях готвачка и миячка по мои подозрения. На всички тях едно здравомислещо същество, което ги управлява/мед. сестра/. По-големите дечица/ходещите/ са общо за дома около 25-30, защото питахме, за да им занесем лакомства. Те са разделени в две групи и обикновено са в стаята за игри, но при слънчево време наистина ги извеждат. При бебетата не ми е много ясно, защото не съм влизала, но една друга осиновителка е, за да върне бебето си след посещение и ми сподели,че ги държали на тъмно. Shocked След като си я взехме наистина имаше такъв проблем, не можеше да стои на дневна светлина, беше изнервена и само при спуснати щори се успокояваше. Все още и е добре да заспива на тъмно, въпреки че спи и в количката и в дневната, но трябва много да и се доспи. Та веднъж, когато бяхме, останахме до по-късно и всички се събраха да гледат сериала/поредната турска боза/...при децата...май наистина не остана никой, но сме им благодарни, че все пак ни позволяваха да я виждаме през почивните дни и наистина макар и с нередности този дом беше доста добър в сравнение с този, от който съм аз е направо прекрасен./Ремонт на последния май не е правен от мое време, поне външно/
Виж целия пост
# 1 296
битовите неща са преживяеми, може би ... но по-лошото е, че те са последица не само от малко пари, респ. ниски заплати, съответно недостатъчно на брой, заплатени, с образование и т.н. хора ... предполагам, че при бебетата е по-иначе, все пак всеки се умилява от бебета, а и те още не правят много неща ...

в един дом 4-7 ведъж се измъкнах да пуша и се случих на една от лелите там, който пуши знае как пушачите само за това, че си удовлетворяват порока в ъгъла навън, някак свои си стават за тия няколко минути ... и си споделят един вид открито и искрено, та се разговорихме - ами те презират децата - заради родителите им, заради произхода им, заради житейската им ситуация въобще ... е, оттам нататък каква мотивация, нито пари, нито организация и контрол имат значение ... не се залъгвам, че е само там, просто се надявам да не са всички, да има и хора, дето ги жалят тия деца.

я да ви питам аз за един проблем, на някой случвало ли му се е да има усещането, че детето му предпочита (краткотрайно) друга майка? оставям настрана егото си, ревността си и т.н., но дали пък не е сигнал за нещо ... като цяло рядко се случва, последният път някак беше по-отчетливо - излязли сме със семейство с момиченце на найната възраст, с които скоро се запознахме, за първи път излизаме. децата играха, после се снимаме, другото момиче се гушка в майка си. мойта, а аз съм до нея, вместо в мен да се гушне, отиде да се гушка при другото момиче и майка му.  върхът беше после, като извади храната жената, раздава, насърчава ги да ядат, та мойта, за да получи храна й каза "мамо, искам и аз ..."
не знам, като сме си ние само проблем няма. големи лигни и лепки сме. но понякога, с познати с деца имам чувството, че имам върла конкуренция и едва ли не се състезавам за приза майка ... и че някак е склонна да се прилепи и да търси близост, топлина, ласка и внимание, каквото типично се търси от мама, от другата жена (задължително и тя мама, иначе - не), при това в мое непосредствено присъствие ... не искам да изпадам в детайли как се чувствам като добра майка, дала достатъчно на детето си ... Sad аз с години съм била добрата леля за сума деца на приятелки и знам как привлича външния човек, но и винаги има разлика какво е отношението на детето към мама и към леля ... а може би пък е само в главата ми или преувеличавам, защото съм комплексарка, знам ли ...

ПП паралелно с това, не мога да не отчета гордоста си от един напоследък като че ли решен проблем - все повече и повече се движим по улиците за ръка и разговаряме Simple Smile не знам как става, просто си става от само себе си ... тя казва,  "какичките така ходят с майките си" Simple Smile тя сега е на фаза, че е какичка и отбелязва сумати неща, които прави, че ги прави, защото вече е какичка ...
Виж целия пост
# 1 297
Моят беше така  Sad, но близо година - година и половина след осиновяването тези мераци минаха, а може би минаха понеже се появи силната конкуренция за скута на майка му - сестра му....
а аз си страдах до тогава и си плачех в ъгъла самотно.... сега ги няма тия прояви, но той много, много порасна.

ПП Някъде четох, че привързаността към майката се изграждала първата година на детето - ами как да я изградят, като мен ме е нямало точно тази година, пък и още 2 Cry
Виж целия пост
# 1 298
ох, аз знам, че нямам право много да се лигавя, та тя беше деветмесечно бебе, късметлиики сме и за това. но това със степента на привързаността ме притеснява, наблюдавам, уж работя ...
имам усещането, че за нея аз съм като някакъв мизансцен, абсолютния вечен декор, който винаги е там, като се обърне за реплика, помощ, сокче, гушкане, оплакване и т.н. ... дотолкова декор, че имам чувството, че не ме забелязва на моменти, чак като й потрябвам нещо Simple Smile ... и тия случки, те са като лапсус лингва, спонтанно изпуснати, редки, кратки моменти, които обаче сякаш издават истината ...
странно, баща й хич не се вглежда толкова като мен и досега на друг татко не е налитала ...
не знам правилно ли реагирам, аз гледам да не се издам, че ми е тъпо и се опитвам да й отвлека вниманието с друго, различно от жената, не със себе си, щото мен в тоя момент не ме ще, та не й се натискам вече ... чудя се, другите жени забелязват ли, но няма как да коментираме, а и не бих го провела тоя разговор ...

ПП второ дете му е цаката май наистина, то и за друго ще помогне, че като гледам около мен всички момиченца, едно дете, какви безподобни лигли вървят ... в метрото преди време една жена, тип акълдаващадаром баба, след като ни гледа няколко спирки, изтърси - "тя е едно дете нали, трябва да имаш второ, че така ще я развалиш" ... Simple Smile
Виж целия пост
# 1 299
Не си вкарвайте в главата такива филми  Hug
Влезте за малко в главата на детето и се опитайте да видите дали е възможно към момента да има друга майка освен вас... абсурд... още са много много малки. Да, страх, тревога, тъга, всички останали съпътстващи първичната рана красоти, да, но засега  към момента, майката е една единствена и това сте вие - други нЕма



Абе на вас не ви ли се е случвало да се заплеснете по майка на приятелка ... тя е по-забавна, разрешава повече неща, има по-хубава пола  Wink
Знам, че ситуацията с нашите деца е различна, но все пак
Вела, ами майките за какво друго  са????  Laughing
Виж целия пост
# 1 300
"Абе на вас не ви ли се е случвало да се заплеснете по майка на приятелка ... тя е по-забавна, разрешава повече неща, има по-хубава пола"

извинявай, че така цитирам, ама е по-бързо ...
това звучи много добре, дано е това, но обръщението "мамо"?!

аз съм далеч от мисълта, че в главата й има мисъл, спомен, знание за друга майка, просто дали аз вече съм достатъчно вклинена там като основната ...  

грубо казано, дали тя знае вече, че майка е точно определено, лично и незаменяемо ... нещо. Simple Smile
Виж целия пост
# 1 301
Аз за своя собствена изненада се оказах голям гьонсурат  Embarassed Mr. Green

Мислела съм, че ще зе разстройвам, натъжавам, плача от реплики от сорта на "Ти не си ми майка" "Не те обичам ти си лоша" "Не те искам тебе, искам Юлето(баба, деди, Тейчо) да ми е майка"  Joy

Е да ама не - обикновено ме напушва смях ... отговарям нещо от сорта на "Ами аз искам феята Амалка да ми е майка", а ако съм нервничка "Е да ама СЪМ - оправяй се с фактите"


Вела, това да деца  Laughing, за тях това въобще не е натоварено със смисъла, който носи за нас ... хеле пък с нашата болка и комплекс ...
Твойта щерка, ако ще "лейка" да ти вика, значението ще едно единствено
Виж целия пост
# 1 302
Пример  - два дни хлапето опява как не иска да живее в къщи, как иска при баба и деди, как ще спи там и не иска да спи в това легло, не иска при нас и прочие. Дойде петък и ние рекохме - ако искаш довечера ще спиш при баба и деди. Голяма радост, викове ура, блакосклонни покани да му отидем на гости и т.н  Laughing
Следващ кадър петък вечер в 11.30 - обади се баба му - нашето диване седнало по пижама пред входната врата и заявило, че ще чака майка му да си да го вземе. Стояло инатчето така 1 час и свекърва ми откачила.


Малки деца са - не им се връзвайте. Ми различното за тях си е приключение - другата жена, другата къща, приключение си е ...
Виж целия пост
# 1 303
 Hug

извинявай, че на твой гръб, но някак утещително звучи да чуя, че ги има тея реплики, случващи се на друг Simple Smile и плашещо де, но като дойде ще му мислим ...

ми комплексарка съм си и тва случка от събота и още я предъвквам вътрешно ... при това от третия рожден ден почнах по поводи да й говоря разни работи полекичка, че нея нещо видимо не я интересува въобще ... та нямам идея вътре каква каша е в момента ...

Виж целия пост
# 1 304
 Hug Hug Hug spoko

Божкеееее, чувам ги по 100 пъти седмично, хич не ми пука  Mr. Green

Може би защото като малка аз бях много по драмите  Wink и много добре помня. Помня напр. прекрасно как на 4 годишна възраст, плаках неутешимо, защото МАЙКА МИ НЕ МЕ ОБИЧА, защото иска да отида с една кафява пола на рождения ден на Марина, а аз исках със синята. Даже заявих, че ще живея на двора  Joy

Абе живейте си живота, че кат дойде пубертета  Crazy Аз настръхвам като си спомня моя .... пък мама оцеля ей я на жива и здрава е

Първичната рана с цялата си прелест засега, според мен в главичките на децата ни е само на ниво инстинкт. Т.е не е облечена още с думи, вътрешна оценка и рационалност. Засега тя е нещо, което те самите едва ли могат да облекат в думи, камо ли да преценят, че не искат тази мама, а искат друга. Засега, според книжките до 6,7 години мама е една. После ще му мислим кат дойде . Дотогава ще четем  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия