Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 557
  • 2 568
# 1 320
Пробвай с познатите му плодове - банани и ябълки. Предлагай, но не го карай да ги яде. Моят година не искаше да погледне никакъв плод, сега хапва, но пак банани и ябълки, по някога успявам да пробутам череши. Зеленчуци ако яде, получава витамини, така че не се притеснявай толкова за плодовете. Моят ядеше само краставица от зеленчуците  Peace
Виж целия пост
# 1 321
Сали, по въпроса за плодовете, моята изяжда по 4 банана на ден.
Давам й едно доматче тя само го мачка и с това си остава, но ако го рендосам със синенце си хапва.
Диня не иска, но пък пъпеши и ягоди много яде.
Виж целия пост
# 1 322
Той и зеленчуци нейска да яде .А имаше един момент, че и манджи не поглеждаше само хляб и вафли .Сега започна манджи ,но като усети нещо по едричко го плюе а вече е голям за пасирани неща .Трудничко влиза в релсите това дете .Лелите в дома казват, че бил много яшен и най- палав от всички  деца .Но като гледам за яшен никаде го няма .Беше 7кг когато го взехме .Ама като ги държат тия деца с години в домовете то те какво да знаят и видят .Да му се невиди и оправията в БГ .Казват че нямало деца за осиновяване да ама не тук в дома са 70 деца .Мале ма и аз взема да пиша едно, че отида на друго хич ме няма с писането.Добре че си ме разбирате.
Виж целия пост
# 1 323
Hug
при това от третия рожден ден почнах по поводи да й говоря разни работи полекичка, че нея нещо видимо не я интересува въобще ... та нямам идея вътре каква каша е в момента ...

Не е съвет това, което ще напиша, а преразказ.
И аз след третия рожден ден на малката, реших с не особена радост, че е време.
Нямах представа, че ще ми е толкова трудно, мислех, че щом веднъж съм вряла и кипяла, ще е друго. Всъщност, сякаш е още по-тежко, защото вече си наясно през какво приблизително ще мине детето.

Започнах да разказвам някаква приказка... имаме си ритуал вечер преди заспиване, само дето смених приказката, уж отдалече, уж съвсем метафорично... По едно време голямата ми дъщеря се обади с глас, който ме стресна, приличаше на голям човек.
"Мамо... недей. Мъничка е още."
Толкова.
Послушах детето си. Тя знае повече от мен със сигурност. Simple Smile
Виж целия пост
# 1 324
А мойта знае... Покрай разговорите с баткото ли, които и пред нея сме ги водили - не знам. В тях е ставало дума, че и тя има "друга майка". Но знае вътре в себе си. В друга тема написах, че понякога сочи прозорец или голямо огледало и казва, че там е "другата й майка". Вече само вечер или нощем в полусън се случва това - когато навън е тъмно.

Преговарям си в ума си разговорите с баткото на тази възраст. Моменти от раждането и следродилния период по някакъв (неведом за мен) начин изплуваха в съзнанието му тогава. Сигурна съм. Сега вече са заровени някъде в подсъзнанието.

Засега беседите ни с госпожицата се ограничават до бебето в коремчето - как се храни, как расте, колко е голямо при появата си на белия свят, защо само мляко може да пие и т.н. Много й е интересна тази тема - "Мамо, нали пак за бебето и пъпчето ще си говорим?! Налииии?!"

В последните месеци дъщеря ми по някакъв нов, много по-безапелеционен и категоричен начин - с натъртване - държи винаги да ме представи пред познати и непознати: "Това е мОята майка!" Хвърля се да ме защитава самопожертвувателно винаги когато реши че съм застрашена от някого или нещо. Понякога си мисля , че това се дължи на мисли, които напоследък се въртят в главичката й относно семейството, по-особения начин на генериране на нашето и важността на съхраняването му. Но все още явно са хаотични и по-скоро това е проява на инстинкт за самосъхранение и съхранение на всичко, което й дава сигурност и спокойствие.

Та... и аз все оче чакам да ми подаде сигнал за да започнем да говорим "по същество", доколкото ми позволи да навляза в нейния свят, разбира се.
Виж целия пост
# 1 325

...."Мамо... недей. Мъничка е още."
Толкова.
Послушах детето си. Тя знае повече от мен със сигурност. Simple Smile

Разплака ме Иринчето Дар .... да и нацелуваш мъдрата главица от мен.
Виж целия пост
# 1 326
ох ...
ами, май са малки. на мен отдавна ми липсва специална тема по въпроса за казването. защото, нали от години ви чета, ама винаги по тази тема споделянита са много разхвърляни, в разни теми, по разни поводи ... пък на мен ще ми идва до главата скоро ...

аз наистина много полека и повърхностно почнах и спрях. точно щото е мъчичка, а и насила хубост не става ... твърдо вече съм на мнението, че чакам детето да пита и ще подавам инфо според заявката. притесняват ме две неща - 1. мойто дете е интроверт за някои неща, много трудно споделя, тя дори деня от градината не ще да ми разкаже. даже повече, цар е на сменянето на неприятни за нея теми, има случаи, в които директно казва, че за съответния сюжет не й се говори ("мамо, мълчи, стига за това ядене ...")... плюс, че има вид, излъчване и поведение все едно че знае отдавна всичко, което сигурно е и истина в определена степен;  2. та от това ми идва притеснението за "тайминга" - ще ми се да се случи първоначалното отработване на истината да е някъде в слънчевия период до шест години, но ако тя не попита, не се потърси сама ... ще трябва да я почвам аз някак.

аз всъщност лекичко проговорих, щото тя тъкмо беше разбрала за бебетата, коремите, кърменето ... - с гледане на примери по градинките. и без въобще да пита каквото и да е, сума време периодично ме потупва по корема с един разбиращ ухилен поглед, един вид, знам аз, тука съм била ...
Виж целия пост
# 1 327
откъс от една книга  Embarassed, че не ми се пише нещо ново по въпроса  Mr. Green

"Разговори за произхода
Как и кога да кажа на детето си, че е осиновено? Това е въпрос, който много тормози осиновителите на дечица, които са осиновени мънички и не помнят съзнателно живота си в институцията. Моят изключително лесен и мързелашки отговор е „Веднага!”. Както казва Нанси Верие, „детето е било там.” То вече знае, че е изоставено и впоследствие осиновено. В този смисъл вие нямате да му съобщавате нищо ново. Затова начина, който аз избрах, следвайки съветите на споменатата англоезична литература, е просто да не оставям времето да покрие с фалшива коричка раната, под която да се събере и натрупа мъка, страх и съмнения. Уверявам ви, че това е многократно по-лесният и чист начин за контакт и общуване с детето. Още с прибирането ни у дома, докато люлеех малкото,  почти анимационно човече, понякога казвах: „Най-хубавото нещо в живота ни е, че те взехме от бебешката къща”. Докато се разхождахме с висящото в слинга бебе, прекосявайки на подскоци пролетния град, през екстремния терен на разбити тротоарни плочки, докато се катерехме по паркираните на полутротоар коли и отговаряхме радушно на бодрите шофьорски псувни, го питах „Радваш ли се маменце, че те осиновиха родители от голямото, мръсно, наакано село София, пълно с уругундури и печенеги?” По този напълно естествен начин, регулярно и в съвсем ежедневни ситуации темата за осиновяването присъстваше в нашето семейство без да й се придава излишен драматизъм. Тези ранни малки разговори играят още една важна допълнителна роля – осиновителите свикват да говорят по темата. Изчезва притеснението, страхът  от думите и неловкостта на ситуацията.
Малко по късно направих Дневник, който започнах от рождената дата на сина ми. Извадих снимки и новини от интернет с тази дата. По спомени възстанових, какво сме правили ние тогава. След това беше описана историята на мен и баща му, както и кратичко обяснение защо сме искали да си осиновим детенце. Следваше разбира се датата на нашата среща, както и снимки от нея. По нататък следват дните до деня, в който го взехме и малко след това. Периодично вадим тази книжка и я четем, точно както четем приказките за Снежанка, Снежната кралица или Румцайс.
Рано или късно, тези разговори ще се състоят. Ако приемете моя лесен начин, ще се спасите от момента, в който с пълни със сълзи очи и задавен от вълнение глас ще трябва да обявите тържествено „Трябва да ти кажа нещо маменце …”. Така има голяма опасност да натоварите разговора с патетичност, от която никой няма нужда.
След съобщаването на самия факт на осиновяване, психолозите съветват родителите сами да провокират темата за изоставянето, осиновяването, отношението на детето към Биологичните родители.  Кога и как ще го направите, ще решите вие. В Приложение № 21 ще намерите списък с подходящи книги и филми, които могат да провокират у децата ви размисли и разговори за осиновяването и търсенето на произхода.
"
извън цитата  Mr. Green
фазите, през които ние преминахме

1. В началото грам внимание не обръщаше
2. После, съвсем скоро беше, в рамките на около 2 седмици беше буквално денонощно "Разкажи ми пак когато бях малко бебенце ..." Като хем той искаше да му се разказва, хем плачеше сърцераздирателно (беше ужасно, не ми се разказва м момента  Cry)
3. Сега сме във фаза - ?Разкажи ми как ти се радваше, че ме имаш и как не ме даваше на никой ..."
Виж целия пост
# 1 328
Аз интуитивно постъпвах като в книгата, Фуси  Embarassed
И дори мястото също наричаме "бебешката къща"  Wink

За сега фазите при нас са:
- никакъв интерес (до към 4 годинки);
- отричане (когато започна да проявява интерес към коремите - на моя реплика: "Нали знаеш, мамо, че ти не си била в моето коремче", следваше неин отговор: "Абе, щом АЗ ти казвам, че съм била там, значи е така!"
- период на мълчание (в който аз не спирах при подаден от нея повод небрежно да напомня)
- Мамо, аз знам как стана. Първо онази другата жена (никога не съм правила податки за друга, не съм я насочвала, само съм отричала моята роля в раждането) ме роди, после бях в бебешката къща и после вие ме взехте от там (тази изумително точна и проста формулировка е нейно осмисляне и подреждане на събитията, втрещи ме с яснотата на мисълта си; беше изречено "ни в клин, ни в ръкав", изглежда беше преработила подадената от нас оскъдна информация, на мама умницата!)
- Мамо, аз като си родя бебче, ние няма да го оставяме, нали! Ще се грижим за него, ще го возим в количката, ще го гушкаме и ще го завиваме, нали, мамо!
- Аз знам кой е най-големия празник. След празника на България, най-големия празник е дето стават три години откакто сме заедно, нали!? (Заклевам се, нищо за Ботев и Венета не съм говорила  Joy)

Смятам да продължавам в същия дух. Убедих се, че и в моментите, когато изглеждат съвсем незаинтересувани, те всъщност възприемат и отсяват информация.
Виж целия пост
# 1 329
Здравейте, момичета!

 #Cussing out #Cussing out #Cussing outОбадиха се тази сутрин от яслата, че малката е паднала от пързалката и не иска да си застъпи крачето. Оказа се спукване на кост и в резултат е с гипс за 30 дни. В момента лежи и съм и пуснала запис от Първи юни в яслата. А после????

Дали ще може да се движи с гипса?

Виж целия пост
# 1 330
Съжалявам, Бобкас. Ще може да се движи с гипса, но според мен ще й трябва време - запаси се с филмчета и здрави нерви - много е мъничка, за да разбере, какво й се случва.
Виж целия пост
# 1 331
Засега се държи мъжки, но после като й доскучее, не зная какво ще става...
Виж целия пост
# 1 332
Бобкас, съжалявам за малката дано по-бързо минат дните и детето се отърве от гипса.Имам идея какво е да си лятно време с гипс  Cry, гушкаме ви мнооого много  love001
Виж целия пост
# 1 333
Фоксче, t-e-d-i  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 1 334
....Обадиха се тази сутрин от яслата, че малката е паднала от пързалката и не иска да си застъпи крачето. Оказа се спукване на кост и в резултат е с гипс за 30 дни. ........

bobkas Shocked
преживявали сме същата ситуация с Марти в яслата през лятото само че с гипс на ръчичка .... не мога да те успокоя с личен опит. Най-много да се научи да чете каквато е умница
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия