Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 557
  • 2 568
# 1 335
Оле, голям кошмар! Съжалявам много за това, което трябва да изтърпите особено след някой друг ден! Sad Запасете се с филмчета и книжки. Дано се заглежда за по-дълго! Успех!
Виж целия пост
# 1 336
bobkas Hug бързо оздравяване
Виж целия пост
# 1 337
Благодаря ви, момичета Hug
Виж целия пост
# 1 338
Бобкас, стискам палци да минете кротко с филмчетата  Hug

Виж целия пост
# 1 339
Бобкас,бързо оздравяване Hug
Виж целия пост
# 1 340
Извинявам се предварително просто нямам достатъчно време да чета а за писане никакво.
първо да се похваля вече съм майка на двама
а после да помрънкам и помоля майките с опит да споделят.Предварително благодаря!
И двете ми деца са осиновени знам че ще е трудно в началото а може би винаги но дори като чета вашите споделени мигове на радости и проблеми са ми достатъчни HugИсторията ни е следната голямото ми момиче е 3год а малкия който е от 10 дена у дома на 2 год страхотна ревност и от двамата спрямо мен а баща си поглеждат в краен случай Почти не мога да ги изведа на разходка защото и двамата искат да са гушнати."Голямото"дете се  обебешори говори по-скоро издава звуците на брат си започна да се храни повече от него и даже да дъвче твърда храна.Но дърпането на всякакъв обект попаднал в ръцете им направо ме влудява.Въпреки всичко разходките продължават веки ден днес отидохме  в Бистрица-света Петка и той вече свикна със столчето за кола а каката се напишка Rolling Eyesно поне се държаха прилично в манастира.В момента той спи а ние с нея рисувахме гледахме детски филмчета(това е моя начин да разбере истината и осмисли освен и ходенето по ДМСГ когато имаме възможност)и гледахме нейни бебешки снимки на които тя не се позна и не й харесаха. Cry.....
Виж целия пост
# 1 341
Спокойно, много скоро ще открият, че двамата могат да играят заедно. Малкият говори ли? А голямата? Чакай да почнат да правят изречения и ще видиш, какви игри могат да играят. Това не значи, че ще спрат да се дърлят да всяка играчка, но с времето нещата ще се напаснат  Peace.

Забравих - честито   bouquet

ПП Моите двамата вчера половин час ми разиграваха случки от Грижовните мечета  ooooh!
Виж целия пост
# 1 342
Извинявам се предварително просто нямам достатъчно време да чета а за писане никакво.
първо да се похваля вече съм майка на двама
а после да помрънкам и помоля майките с опит да споделят.Предварително благодаря!
И двете ми деца са осиновени знам че ще е трудно в началото а може би винаги но дори като чета вашите споделени мигове на радости и проблеми са ми достатъчни HugИсторията ни е следната голямото ми момиче е 3год а малкия който е от 10 дена у дома на 2 год страхотна ревност и от двамата спрямо мен а баща си поглеждат в краен случай Почти не мога да ги изведа на разходка защото и двамата искат да са гушнати."Голямото"дете се  обебешори говори по-скоро издава звуците на брат си започна да се храни повече от него и даже да дъвче твърда храна.Но дърпането на всякакъв обект попаднал в ръцете им направо ме влудява.Въпреки всичко разходките продължават веки ден днес отидохме  в Бистрица-света Петка и той вече свикна със столчето за кола а каката се напишка Rolling Eyesно поне се държаха прилично в манастира.В момента той спи а ние с нея рисувахме гледахме детски филмчета(това е моя начин да разбере истината и осмисли освен и ходенето по ДМСГ когато имаме възможност)и гледахме нейни бебешки снимки на които тя не се позна и не й харесаха. Cry.....
Това, което описваш, ми се вижда напълно нормално. Дай време на тях и на себе си да се адаптирате към новата обстановка.
Да сте живи и здрави!  bouquet
Виж целия пост
# 1 343
Благодаря!Фоксче и Маймуна HugКаката говори повече от мен Laughingа малкия само дай и вече няколко двусрични думички които според мен е научил от нас и по време на двумесечния период на свиждания в ДМСГ-то.Утре ще се пробваме да ги заведем на море в краен случай Банско като вариант Praynig
Виж целия пост
# 1 344
И аз да продължа темата, но с друг въпрос. Колко време го държа по-голямото дете регресията към бебе, ако така мога да го нарека. При нас продължава вече 9 месеца и няма намерение да спира. Давам пюрета, каши, хубаво, ама вече ми писна да ми циври, че сам не може да се облече, че му паднала играчката на земята. И това не е истинско плакане, ами се прави. Днес вече ми избиха чивиите и се накарах. Девет месеца ми се струват предостатъчно. Пюрета и каши да яде, ама да ми мрънка за глупости просто не мога вече да изтърпя. Прагът ми на търпимост просто е достигнат. С бебе, което непрекъснато реве и не стои нито в кошара, нито в проходилка, нито в количката, нито в леглото си и батко, който го имитира вече толкова месеци, ако не го спра, ще си докарам сериозен проблем.
Наясно съм и, че от три седмици сме тримата, а големият не е бил никога толкова дълго време само с мен, защото трябваше да ходя на работа и сега се радва и ми се глези, но три седмици са достатъчно. Мисля да сложа край. Въпросът ми е как се справихте вие, така че да не е много болезнено за детето. Проблемът е, че при него разговори не помагат. С разговори все едно говоря на стената. Трябва да му се накарам, за да има резултат. Така сме от самото начало.
Виж целия пост
# 1 345
ми ако му кажеш, покажеш, че всъщност харесваш по-големи деца, батковци, и много се радваш, че той вече е голям и може да си говорите, да ти помага ... ? ако му възлагаш определени задачки, защото вече е голям, един вид малко власт да му дадеш?

не е същото като да ти е бебето вкъщи, знам, но мойта като се обебешори под влияниие на някое близко бебе, тия неща работят. с галене на самочувствието и аргументирано разширяване на правомощията лично при нас много неща стават като по чудо направо.
Виж целия пост
# 1 346
Опитах, не действа.
Виж целия пост
# 1 347
Какво стана, когато ти стигна до гуша и се накара? Той как реагира?
Виж целия пост
# 1 348
Кротна се и се облече сам.
Виж целия пост
# 1 349
Ами при нас сбебечосването не е минало... хубавото е, че малкото расте и баткото с нея - сега се сбебечосва като бебе на две години и половина  ooooh!
А преди няколко дни ми каза, че не искал да е голям  Naughty

Карането и при нас вървеше - като стана ситната на 10 месеца и на мен ми писна и се скарах - имаше ефект, ама аз не ща да се карам, бе. Когато щерката беше бебе, баткото ревеше повече от нея, представи си какъв кошмар бяхме - ама той не ревеше, той се дереше - може моя съседка от онзи период също да се яви за съвет в съседната тема.

А преди малко идва и ми търси сметка - мамо, защо си сменила чаршафите на сестра ми, а моите не си - ами защото тя се напишка, ако искаш напишкай се и ти и ще ти сменя и твоите, ама го попитах - ти да не пресмяташ, да не си прецакан? и той най-честно ми отговори - ами да, не може само нейните да сменяш  ooooh!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия