Това ли е българската действителност?

За съжаление, част от тези неща  стават не само в България , но и в Холандия. Разликата е, че тук законите ще защитят гражданите, а в България рядко или въобще няма. Някои неща, за мен, са си толкова трагични, колкото и преди 7 години: няма капка промяна. Но трябва да си лично засегнат и да си бил в шах позиция, за да можеш да кажеш: да, в България някои неща се променят към добро, но други не.
От 5 години чакам за разрешение да си прокарам вода ( да, и това се случва в България ). След поредната молба среща В и К техникът сестра ми ( който ни е приятел от детските години и сме израстнали заедно  ) и й казва: "Ама, защо си подала молба! Той съседът иска отново да ви я пусне, ама вие никакви не реагирате." А цяло село трябва да е много просто, за да не разбира, че съседа има нужда за нов терен да си увеличи хотела. На това да се смея ли или да плача???
Сигурно има закон, който ме защитава в БГ, ама къде е ? 

Страшното е, че получавам повече разбиране от чужденци, а не от сънародници. За мен това е страшната българска действителност: разделението.

Напълно съгласна с написаното от Crazy Chick...

Мисля,че България от доста време е отворена към и за света,ако и да не й личи...Надали българите имат нужда точно от съвети.Много от тях/нас (вече и аз не зная,към кои принадлежа... ) пътуват,знаят,какво става по света.Виж,финансова помощ не биха отказали...Някъде сигурно биха имали нужда от мисионери,но надали точно в този форум...Може би в някое родопско село биха се радвали на такива...

И накрая:
Хора,лято е!Не се ли уморихте от подобни теми?Едните все да съжаляват,на другите колко им зле...Вторите все да се доказват,че им е по-добре...
В случай,че това лято успея да се прибера в България,ще се запася с дезинфектанти, ръкавици,кислородна маска и бронежилетка...Вместо да се карате,по-добре давайте съвети,какво друго да си носят туристите като идват в България...Валидол ще си набавя там.Изолиращата камера не мога да взема със себе си,така че отпада като вариант...

Специално за Ниара:

Списък за България/първа необходимост/:

тип практически:
-Разпечатваш сателитни снимки от Гугъл и пътуваш ориентирано, знаците и пътищата не са това, което твърдят повечето карти. Строителството и катаклизмите промениха описания ландшафт.
-Румънски речник за Северна България, Гръцки за Южна. Няма визи - няма граници. Съседите щъкат.

тип общи:
-Голяма усмивка, дежурна 24/7, тук не са и свикнали и ще и се радват на определени места. На други места не толкова, но като си имаш Гугълска карта може да избягаш бързо.
-Търпение и пак търпение. За да може да радваш хората с усмивката си. Като се поизчерпа, просто  отскачаш до най-близкия клон на Български пощи и им споделяш през зъби, те са си свикнали, а и си заслужават. После пак включваш търпението.

тип мечтана почивка:
-Не се обаждаш на роднини и приятели, а по Гугълската карта се добираш до най-забутаното родопско селце, тичаш по поляните, жулиш мастика в кръчмата, детето дои крава и играе на въздух. В този случай отпадат всички точки от списъка, без да изключваме Гугъл, но той и без това ти е титулна страница 

Ето,че можело темата да бъде и полезна...
Благодаря ти,Мюр!Добра душа си ти...

Звучи ми малко сложно.Все едно,че съм на състезание по ориентиране или полиглотска олимпиада,но ще се справя.
-На моята карта са означени само главните пътища,второстепенните изобщо ги няма,така че няма да се отклонявам...
-След третия Валидол няма да имам проблем с предписаната усмивка...Ако взема 5 и пощенските служители ще са доволни...
-По родопските поляни не искам да тичаме.Ще се плацикаме в морето.Вече имаме изграден имунитет срещу радиоактивност от нашенската ядрена електроцентрала...
-Роднините и без друго няма да ме познаят...
Продължавайте!Няма да е зле,да се направи туристически наръчник за завръщащи се българи.
Споделете и други психологически напътствия.Предстои ни културен шок все пак... 

    трябва.

Какви са тези мелодрами ...
Как пък аз не успях да стана толкова чувствителна и плашлива след толкова време извън България .
Е преживях и аз така наречения "културен шок " , но ми държа точно няколко дена и дойдох на себе си .
Все пак си родена тук , живяла си в Русе сигурно дълги години  - не е като да си родена в Манхатан и изведнъж да те пуснат в България - тогава е смущаващо .
Да те успокоя от половин година съм си тук и още съм жива ... е сервитьорките може да не са на кеф , в магазина може да не ме обслужат с усмивка ... но какво ми пука - всеки ден виждам майка ми , баща ми и приятелите - разхождам се по познатите улици и още никой не е показал пренебрежително отношение заради националността ми - понеже съм си в къщи !

Ето точно така разсъждава РЕАЛИСТЪТ. проблеми има навсякъде, просто бълагирнът, живеещ на Запад си избира (съзнателно или не) да игнорира тези около него, а да се фокусира върху тези ЗАД него, с цел самоубеждението, че огромната травма, която имигрантския живот Е, си е струвала.

процес нормален, с цел самосахрънение на идеята за личен напредък. но айде да си кажем колко от нас живеят и се ЧУВСТВАТ пълноправни членове, интегрирани в обществото, където са имигрирали... ако беше така, нямаше и да се сещате да пишете тук, а щяхте да тичате маратон в помощ на борбата с рака на гърдата, примерно, или щяхте да доброволсвате за каузата "Да спасим местния орел". Ама не. Понеже проблемите са си ви останали същите: тези на България. но да си ги изброяваме в списък не помага. да си блещим очите и да казваме: ама как може.... ми аз ли съм се променил/а? пак не помага.

аз пуснах също тема, в която запитвам чужбинските родители какво да очаквам след 7ми Юли, когато ще се върна окончателно в родината, а и дете-американче ще внеса. Но не за да ми дадат причини да се хвана за главата и да се оскубя, не за да ми дадат повод да завъздишам тежко-тежко, и още по-малко, за да се имам причина да се потупам в гърдите и да размахам пръст: А вие знаете ли на запад как се живее... Или: не ви е срам, аз се махнах с надеждата да се върна в една променена, одемократизирана, напълно обезопасена България, дето да си отгледам детето, а пък вие на същия хал... Или: Видите ли, ако и вие бяхте излезели, и свят бяхте видели, и бяхте научили толкова, колкото и аз, за това как живеят на Запад, сега да сме ехееее, колко по-добре...

Имам чувството, че българина, като иде зад граница, толкова се очарова от прогреса на другите нации, че "забравя" що е България, и като се върне, започва едно 'невинно" сравняване... уж под воала на най-добронамерено желание да се сподели наученото.... ама то с лекции не става, бре. Какво сте седнали да поучавате българите как да живеят? Елате си, пожйвейте, и дайте пример с поведението си. Във форума много лесно се критикува. Елате си в БГ и станете даскали, научете децата на добри морални ценности и уважение към ближния.

Моята тема я пуснах единствено с цел да "опипам почвата", да видя де що да очаквам, и съответно, да се приспособя по-бързо и лесно, именно за да може да заживея пълноценно в България възможно най-бързо и ефективно. Не за да се свивам по форумите и да си търся поле за споделяне на възмутата и огорчението.

NadejdNa, надежден човек си ти! 
Вярвам, че и там са го разбрали, а и тука ще го видят!
Успех! 

Не само това.

Е те това е, NadejdNa го е казала зверски добре. Аз и в темата и писах и от все сърце и пожелавам късмет и много любов.

Подкрепям и споделям, че точно това правя и точно това трябва да се прави 

Ние тук сме аборигени - гостите от чужбина ги разфасоваме и после ги готвим  освен това си ядем доматите с колците и пилците с перушината. Не ти трябва да идваш 

Внимание! Следва дъъъъълъг монолог! 

Няколко дни не бях влизала във форума, защото предпочитам да живея в реалността, а реалният ми живот е доста динамичен и натоварен и рядко ми остава време за свободноизбираеми занятия като четене и писане по форуми във връзка с интерес към развитието на България. Но като гледам темата не се е развила особено, затова ще си позволя да напиша няколко заключителни думи и няма да ви безпокоя повече. Знам, че доста от вас пак ще си интерпретират изказването ми по свой си начин, но това си е техен проблем, не мога да угодя на всички, въпреки доброто си желание. Тези измислици ги пропускам покрай ушите си през повечето време. Но вие може да си мислите, че сте забавни и оригинални с майтапчетата си. Щом една толкова сериозна тема не може да ви накара да се държите като възрастни, какво тогава? 

За съжаление темата не се разви в исканата от мен насока. Много от вас предпочитат да се хванат за някоя дума и да ми приписват нелепи мисли, но не и да разглеждат нещата комплексно. Например изказването с това, че в БГ имало много по-богати хора от мен направо ме хвърли в тъча!  В тази тема ставаше дума единствено за морални ценности, къде пак намесихте парите?!? Прави ми впечатление, че има някои хора, които по цял ден висят в този форум и явно нямат истински живот, та чак вече не знаят какво приказват. Изглежда, че целта им е просто да става лаф и да убият малко време. (Знам, ще има обидени, но това си е моето мнение. И да ме нападате, няма да отговоря. Ако наистина се ядосате от това ми твърдение, сериозно се замислете дали не е вярно за вас!)

Може все пак моя да е грешката, наистина да не съм се изразила правилно и да не съм описала както трябва целите и подбудите си. Или да ви е повлияло местожителството ми. Имала съм предимно провокативни мнения каза някой. Просто пиша само мнения, от които ми се струва да има полза. Не виждам смисъл да поствам 50394 "розови" постинга, че да събера агитка, която от своя страна после да ми кима и вика "браво, така е". Приятелите и лафчето за мен не са във форумите. Но за много от вас е така и го приемам вярвайки, че в истинския живот не сте толкова докачливи и дребнави.

Явно наистина не точно Клюкарника с петъчните му теми е мястото за апелиране към повече доброта, грижа към околните и гражданско съзнание.  Вместо логика и разсъждение се предпочитат нападките. Това явление го наблюдавам отдавна в опитите за сериозни теми тук, но си мислех, че ще мога да ви представя идеите си така, че поне веднъж да бъдем разумни и конструктивни, а не някои да се заяждат дребнаво, защото по цял ден нямат какво по-полезно да правят. И че като ви кажат, че не е правилно да сте 101-вата паркирала кола на тротоара, ще се замислите и признаете грешката, а не са злобеете срещу мен.

Но каквото и както и да говоря аз, резултатите от анкетата са все пак многозначни. Всеки пети гласувал би искал да се махне от абсурдите на България, но няма тази възможност. Всеки десети вече се е махнал. Една част не признават, че ситуацията не е нормална. А още повече са се примирили с абсурдите. Само под една трета от потребителите споделят, че се борят срещу неуредиците. Което все пак е едно добро число и ме радва! Дано да нараства експоненциално

Идеята ми беше, че от темите в БГ Мамма продължавам да разбирам, че България има много сериозни проблеми. От моя гледна точка повечето от тях биха могли да бъдат преодолени с повече отговорност и инициативност от страна на всеки. Без прекален егоизъм, без делене на "българи" и "небългари, защото живеят в чужбина". Много би ми било лесно да кажа "Какво ме интересуват тия в БГ, техен си проблем", както вие казвате "Майната им на тия в чужбина!". Но ми се струва неправилно... Нали уж всички сме българи и сме много отворени към света? Какво лошо има в това да сме очаровани от чуждия прогрес и да анализираме ситуацията в България, за да се поучим от другите? Обяснимо е българите в чужбина да имат друго мнение. Все пак тук имаме база за сравнение, виждаме по какво се различава манталитетът ни от другите нации, виждаме какво от българските привички ни пречи на интеграцията. И искаме да споделим. Просто да споделим и да дискутираме...

Но удобно е да се напада някаква си там непозната в Германия, която прави грешката да е напълно доволна от живота си в чужбина, но въпреки това да се интересува от страната, в която е израсла, нали? И ми се смеете, че ме било страх да си дойда. А защо не се смеете на тези, които са ми насадили този страх? Тези, които пишат, че ги е страх да шофират вече из България, или да пресичат улиците, или на тези, които съветват хората да не си купуват нови коли, защото веднага ще им ги откраднат, или на съветите да си носите защитен спрей или пистолет в колата, защото като те засекат не само ще ти се изплюят, ами и ще те набият? Или на тези, които разправяха, че облечеш ли къса пола си просиш изнасилване?  Всичко това са ваши изказвания, от които аз бях потресена. Те предизвикаха темата ми, а не някакво мое желание да ви порицавам или нещо такова.

Наистина държа да поясня, че не трябва да се опитвате да прехвърлите вашите представи за живота върху мен, а да приемете, че може да имам различна гледна точка. Този ми коментар е предизвикан от изказването на НадеждНа относно реализирането в чужбина. Аз съм на мнение, че точно доволните имигранти се интересуват от проблемите на България. От досегашния ми опит всички, които не са се чувствали на място тук, са идеализирали България и са търсели точно хубавите й страни, омаловажавайки недостатъците й. И ти го доказваш това, искала си да чуеш хубави неща, които да те окуражат да не съжаляваш, че се прибираш. Аз нито за момент не съм съжалявала, че живея в Мюнхен. Лошо отношение не съм срещала от германците за 5 години, дори напротив. Единствено разни гърци и сърби са се държали смотано понякога, особено ако са от обслужващия персонал. Германците ДО ЕДИН са ме питали от кой град идвам, как е там, сами казват кои градове знаят те и ми разправят къде са ходили те или дори родителите им! Става дума за хора между 16 и 66 години. Пренебрежение от интелигентни хора може да получите само, ако те НЕ ви смятат за достатъчно интелигентен. В началото ходих 4-5 пъти да чистя един офис на компютърна фирма и понеже уча информатика се опитах да говоря с работещите там по темата, но те само ме гледаха странно и не ме вземаха насериозно, защото бях сричаща чистачка.    Но не се отказах, ами си се захванах с ученето на езика и старание в университета, постепенно търсех все по-добри работи, правейки компромиси със свободното си време. А не както на някои им е удобно да стоят по 5 години на касата в МакДоналдс, че да може да се моткат повече по магазините.  Резултатът от старанието ми отдавна е налице. Имам две хубави работи и ми предстои да пиша дипломна работа след няколко месеца. Преди 2 седмици имаше среща с големи фирми, където можеш да кандидатстваш за (дипломна) работа. На колкото се представих и казах какво знам и мога, толкова ми предложиха да започна веднага. И то въпреки, че съм чужденка! Така че, моля те не ми пробутвай теории, че търся кусури на България, за да се убедя, че тук ми харесва. 

Точно защото съм видяла какво е щастие и добър живот исках да ви обърна внимание върху неща, които всеки от нас може да направи, за да може България (а защо не и целият свят?) да стане по-приятно място за живеене за нас и децата ни! 

Тъжен факт е, че вие наистина не искате да гледате себе си, ами предпочитате да ми търсите кусури на мен. Благодаря за интереса, но си знам недостатъците и постоянно работя по въпроса относно подобряването им. Мисля, че когато човек е щастлив, тогава иска да накара и околните да изпитат това чувство. Вярвам, че ще бъдете много доволни и радостни, ако успеете да погледнете себе си, да анализирате допуснатите грешки и постоянно да ги коригирате, постигайки по една малка победа всеки ден. Да не паркирате неправилно, да спазвате законите и ограниченията, да не димите в лицата на непушачите, да не злословите за съседката, да не се нервите на детето си, да не давате подкупи на корумпираните, да не храните маймунките в зоопарка, да не правите шумни купони вечер в блока, да си търсите правата, да се усмихвате на продавачката, да получите похвала от шефа и увеличение на заплатата. 

Не ми харесват някой неща ,но съм свикнала с тях.

Скъпа Nataliya,
Мечтая един ден отношенията българи тук и българи там да не са това, което са в момента.  Страшно е тъжно! Но дали няма да си остана само с мечтата....

За съжаление темата не се разви в исканата от мен насока.
Не се коси, и на други се е случвало.
факт е, че вие наистина не искате да гледате себе си, ами предпочитате да ми търсите кусури на мен. Благодаря за интереса, но си знам недостатъците и постоянно работя по въпроса относно подобряването им. Мисля, че когато човек е щастлив, тогава иска да накара и околните да изпитат това чувство.
Подобрявай си недостатъците, няма да се месим. А дали си щастлива, много се съмнявам.  Човек, гледащ толкова грозно на Родината си, не вярвам да е щастлив.

Мадам, отговорих ти и на лични нещо. 

Публично искам да коментирам само това:


За 3-ти или 4-ти път повтарям, че просто съм цитирала форумски теми, в които дори не съм изказвала мнение! Това не е моят поглед върху България, а образът, който й се създава чрез темите във форума. Това е реалистичен поглед върху проблемите на БГ, създаден от всички вас, но не и от мен!

Моята представа за България е лично нещо, което не желая да споделям с вас. В тази тема става дума за вашето описание. Да съм писала някъде, на мен ми е отказало такси да ме вози, или че аз не мога да минавам по тротоара, или че мен ме е зашлевил полицай?