Това ли е българската действителност?

Калинке, дано мечтата ти се сбъдне! Дали от завист, дали от скука, но за съжаление има голяма враждебност към живеещите в чужбина. А уж всички искаме доброто на България, независимо дали ние самите живеем там или само родителите ни. 

Наталия, ще научиш че тук правото на забележки, зависи от местожителството. Иначе има опасност някой да си изкара недоклатеността си върху теб...
А в един момент просто ще престанеш и да четеш подобни неща.

Днес пратих превод на щастливия ни кум, който няма какво да яде, а работи на 2 места.
А щастливата ми майка ми казва да не си идвам.
Но няма да коментирам, обещавам...нищо че ми е болно...
Отивам да чета други теми, пълни с щастливи мнения 

Лошото, Наталия, е че тези в чужбина често пъти не осъзнават, че засягат  изказванията си тези в България. Не ме нападай, не скачай да се защитаваш - по този начим поддъраш тази враждебност. Не си мсили, че ние не се опитваме да оправим живота си тук! Не си прави изводите от един ми ти Клюкарник. Аз съм много изненадана от някои неща четейки тук. Защо хората около мен в реалния живот не са такива, защо тук само се карат и заяждат, а когато отида в офиса, или се видя с приятели всико е нормално? Наистина се чудя защо в този Клюкарник нещата са такива и всяка втора тема се превръща в някакъв кошмар?!?!?

Да, приветствам идеята да се учим от Запада, повярвай ми, аз много си промених манталитета след дългите си престои в чужбина, много приятели имам живяли извън България и върнали се, които видимо са се променили и с поведението си дават пример на другите. Това явление вече се наблюдава в София, не си мисли, че нещата не се променят. И занеш ли, аз за мнго неща научавам тук във форума, в ежедневието си в София никога не съм се сблъсквала с тях. Това мога с ръка на сърцето да го кажа.

Съгласна съм с всичко останало което си написала, но с това не мога да се съглася, че ние българите в БГ сме настроени враждебно към тези извън БГ. Значи голяма част от българите (и тези в бгмамма), които са извън БГ много държат да си изказват негативното отношение към България. И това го правят заради свои комплекси от живота, който водят там ( на някои им е много гадно, ама като си дойдат в БГ се правят на много велики и е нормално да се дразнят хората, ами че нали не сме расли в саксии и знаем за какво иде реч) или го правят заради балканския си нрав (от който искат да се отърват неуспешно)- за назидание над другите. В повечето случаи да има дрязги м/у българите там и българите тук причината е в българите там. И съответно българите тук си отвръщат на удара. Ама забележи в колко теми все оплюват България. Е, ми това е лична обида към нас. Все едно да ти обиждат приятелите и ти да мълчиш и да се съгласяваш! Нали обиждат теб по този начин, а да не говорим, че тук обидата е много по-силна защото обиждат миналото, настоящето ни, родината ни, децата ни и пр. Да, Наталия, забележи колко много теми и в колко много такива има оплюване на БГ действителността от българи в чужбина. И виж какви смешни теми се напускаха за българите тук във форума: тъпи ли сме, расисти ли сме и пр. Ако бяхме толкова зле настроени с/у съгражданите ни в чужбина, щяхме да отговорим подобаващо на авторите на тези теми. Ние сме си готини стига някой да не ни настъпи по мазола, ама дори и тогава си затрайваме, докато вече не ни стъпят на главата. Това са моите наблюдения вкл.и от форума. И затова не съм съгласна с теб, че делим на българи и небългари. Вие се делите. А, лично за мен ще ти кажа, че не съм националистка и някой може много да си плюе, няма да му обърна грам внимание. Но като видя, че става тенденциозно, ставам и си казвам мнението на висок глас. И да не ме чуят, няма да се обидя, защото за мен е важно че съм защитила моят избор на живот и моето семейство. За мен е важно, че съм добре където съм и не е необходимо да го натрапвам на другите, за да се издигна в собствените си очи. Сигурна съм, че бих била добре навсякъде - и в Америка и в Европа, защото имам качествата. Това че аз или още стотици хиляди сме тук не означава, че не сме навън защото не можем, а защото съзнателно и разумно сме си преценили за нас нещата как ще са най-добре в даден етап от живота ни. Както казах и преди- за мен светът е глобално село. За мен няма затворени места, всичко е въпрос на мой избор. Това важи за много, много българи. Разбираш ли ми тезата, Наталия? И както някои мъдри хора са казали- всичко на този свят има начало и край, всичко е временно. Каквото и да си говорим тук, днес е така, утре ще е иначе, днес сме тук или някъде там, утре сме някъде на друго място и т.н.
П.П.Гледам ,че ти и в последния си пост към Калинка продължаваш да си навиваш на пръста, че тук сме настроени враждебно към бълг.в чужбина Май с това се успокояваш за реакцията, която предизвика с темата си, вместо да потърсиш вина и у себе си. Като гледам монолога ти, ти не намираш че някои изказвания са подразнили опонентите ти

В България въобще не споменавам къде съм завършила и къде живея. Защото като кажа "САЩ" и веднага усещам промяна в отношението към мен. Злобата и завистта лъсват, не от всички, дори не и от 50% от хората, но я има. Нагло е да се отрича, че такова нещо няма.

Двойният стандарт във форума пък е явен. Тъпкано е с теми от българи в България, в които единствената тема е колко е лайняна държавата. Но проговори ли българин в чужбина, това вече не се приема. Но пък един куп народ виси в темите в чужбинския да шпионира и при първа възможност вади кирливи ризи от там.

Последните отговори и съобщения ми дават надежда, че този път може да съм била разбрана по-добре.

Кейси, знаех си аз, че си умен и добросърдечен човек, а дрънкането на глупости и мръсотии ти е ей така просто. 

Ланфеар, радвам се, че имаш добри наблюдения върху промените. А още повече ме радва, че явно някои проблеми не са толкова често срещани колкото изглежда във форума.  Мисля, че ключът за доброто разбирателство между българите "тук" и "там" е да има по-малко мнителност и да приемем, че всеки е добронамерен когато става въпрос за България. Не вярвам, че някой би плюл съзнателно по хората, към които спадат и роднините и приятелите му. Не искаме да ви даваме акъл, за да се изкараме по-умни, ами за да ви окуражим, че например човек може да постигне нещо като си търси правата. Или да се надъхваме сами да бъдем примерни граждани и съответно сами да даваме пример на другите, а не да правим като останалите нарушители. Това между другото важи в световен мащаб, не само за БГ.

Бинито, признах си и по-горе, че някои изречения не съм ги формулирала като хората и с това може да съм предизвикала негативните реакции. За съжаление такива неща са неизбежни при писмената комуникация, недоразумения стават. И затова бях и пояснила, че никого не обвинявам и имам само добри мисли към България (за което бях набедена за сектантка май  ). Но си признах, че явно не съм обяснила добре становището си, нали?
Въпросът за българите в чужбина мисля, че е доста комплексен и има две страни. Едната е изложената от теб гледна точка- че плюят по България за назидание. Явно наистина ви се струва така, защото коментираме нередностите. Другата гледна точка е тази на имигрантите. Ще си позволя да ти я представя аз, тъй като често я обсъждаме с приятели в Германия: ние не сме безразлични към това, което четем из вестниците/форумите, нито към това, което ни разказват хора, живеещи в България. Не си затваряме очите за проблемите, не ни се струва нормално да не можеш да минеш с количката по тротоара, защото някой е спрял пред теб. Затова повдигаме темата, защото ни боли за вас, а не да ви се присмиваме! Ако се правим, че не забелязваме нередностите, то след време ще започнат да ни се струват нормални и никой няма да се опитва да ги премахне. Или ще бъдем обвинени, че сме заживели в чужбина и сме забравили откъде сме дошли. Но, за Бога, как може някой да помисли, че го правим, за да демонстрираме надмощие или нещо такова?!? Хора, родителите ни живеят там все пак!!!  Мисля, че просто българина трудно понася критика. Извинявам се за обобщението, но и аз съм го изпитала на собствен гръб. Приемах го много лично, когато шефът ми кажеше, че едното заглавие в презентацията трябвало да е със шрифт 14, а не с 12. Срамувах се, ядосвах се, виках си "тоя пък за какъв се мисли?". Но после забелязах как реагират германците и постепенно се научих да различавам конструктивната критика и констатацията на нередности.

Разните ми колеги-българи също често им е било трудно да приемат съвети и наставления, пък било то и добронамерени. Просто лесно се засягаме, че някой иска да ни се меси и да ни командва. (дали не е останала фобия от комунизма това?) Та и във форумамай е така с двойния стандарт- ако някой живущ в България каже, че таксиджиите са тъпи, защото не го качват, всички го/я подкрепят и мрънкат. Но ако някой, намиращ се в Америка каже: "Да бе, как може така тия таксиджии, такова нещо при нас няма!", форумките го приемат лично и почват да търсят кусури на Америката...  И HearAgain го е забелязала това май?

Стана късно и съм изморена, дано да не съм се изразила пак нещо глупаво. Моля ви, ако нещо ви е неясно- питайте ("Абе ти сериозно ли мислиш, че алигаторите в Америка ядат слама?!?"  ), но не ми приписвайте реплики, ок?

Изобщо- при споренето из форуми май често се създава грешно впечатление и стават недоразумения. Може би и точно заради това споровете са така остри?  Защо моите познати се радват като им разказвам за хубави неща от Германия, които в България не са наред? Те виждат истинското ми отношение, чуват интонацията, обменят повече информация с мен. Помислете за вашите роднини и приятели, които живеят в чужбина. Те наистина ли искат да демонстрират надмощие над вас като си дойдат? Или просто искат да се похвалят (чистосърдечно) с хубавите неща, които са видели извън страната? Да вдъхнат надежда, че ситуацията може да стане по-добра, че това не е практика по света и няма да остане така и в БГ?


И като завършек да ви кажа: вече се радвам, че ще си ходя при мама, тате и баба. Подготвям подаръците от 3 дни и си представям как ще се радват!!!  Мисля, че и тази дискусия малко ми помогна да разсея паниката, която ми се вселява като чета лошите теми из форума. 

Не съм отричала, че няма лошо отношение, а писах че в по-голямата си част тези разпри са породени от българите живеещи в чужбина.
Както писа не са и 50% хората, които ти завиждат или злобеят че си в САЩ, а май отиват към 5% и ти точно с тез 5% се срещаш Как пък аз не се срещам с тях Къде са тези хора, дето им лъсва злобата и завистта, както ти невинно споменаваш, че живееш в САЩ? Познавам толкова много хора, които живеят или са живяли в САЩ, или техни роднини живеят, че не можеш да си представиш. Веднъж не чух от тях, че заради споменаването на думата САЩ и си навличат негативи, а напротив!
И колкото за двойния стандарт- права си. И с право го има, защото вместо да дуднеш отдалеч, дай пример с делата си на хората, така ще те приемат. Не с оплюване или дуднене. Ние тук си хулиме управниците и някои неуредици, ама ние си се борим и с личния си пример показваме на децата си как трябва да прогресирват, за да живеем като в някои западни "бели" страни. Някак си не става да позволяваш всекидневно някой си да ти се бърка в живота, вместо да ти помага реално. И ти си го изпитвала, дори и на ниво само семейство, нали? Тъпо е да ти сочи грешките, като веднъж не е показал как да не ги правиш или нито веднъж да не те е похвалил за нещо.

Не е от изричането на "САЩ", а просто защото не живея в България. Точно ти няма как да го усетиш, щото "прогресирваш" в България. Грешки не соча, нито всекидневно ти се бъркам в живота, само говоря, но и точно там е двойният стандарт. Едно невинно "Пък при нас никой не минава на червено", изречено от българин в чужбина, се приема за сочене на грешки и "плюене" както скоро ни заоблачиха. Баси, и едно почесване минава са сочене на грешки, много сте скокливи.

Липсвах ли ви в темата, а? А?
Та кои разпри са породени от българите в чужбина?
Бинито, искам факти! Статистика! Обосновка!

Не зная каква е българската действителност днес. Когато за мен бе ежедневие, преди 5 години, определено ми беше противно:
1. да настъпвам кучешки лайна на 100м от дома на кмета (е, верно, той пеш не ходи, кво му дреме!)
2. да ме нападат помияри и да ме хапят
3. да ме лъжат селски хитряги по пазара, за да гепнат лев-два повече
4. самозабравили се джигити да се опитват да ме газят на пешеходна пътека, докато маневрирам с количка
....има и още.
Мерси, друго искам за себе си и за децата си. Аз обаче заминах и не мисля да се връщам, дори и за ден в близките 10-15 години, ако сам жива де.
Страната и културата, където съм се родила са страхотни, ама някои ос%а.......
Обичам си родината, а държавата определено мразя.

Пояснение по повод предишния ми постинг и реакциите на него:
Впечатлението ми относно имигрантите, които се самонавиват колко им е гот в чужбина чрез изтъкването на българските недъзи на реалността, може би не покрива твоя опит, Наталия, и се извинявам за генерализацията. То си беше по-скоро самоанализ.

Но другата ми, по-важна според мен забележка беше/е, че българина е отрасъл (поне до мойто поколение) с девиза "Дела трябват, a не думи." Та затуй реших, че не си струва да се кокошиним по форумите, а като милеем за Родината (както Наталия несъмнено вярва, че е всеобщия случай) да се вдигнем и да направим нещо по въпроса. Предлагам като се приберем, да се видим на кафе и да направим обстоен анализ на обслужването, и ако нещо не ни се понрави, да вземем мерки. Пример: ако сервитиорката е полугола/неприлично гримирана, аз да и подаря каталог на J. Crew, ти -- да и теглиш една феминистка лекция под сурдинка, от типа "А в Muenchen жените уважават личността си и не си ползват телесата за стръв." Ако е намусена и сервира "без думи", да се оплачем на шефа и. Ако шефа и и се окаже любовник, да се оплачем на Министерсвото по заетостта от шуробаджанащина. Ако такова Министерство се окаже, че няма, да се кандидатираме за депутати и да учредим.

Got my point? (Да, освен тази, че имам много свободно време и ми липсва личен живот. )

Искам да убедя, Наталия, а и на всички читател(к)и, че ако само даваме акъл и казваме на народа какво да мисли, как да се държи, как било другаде, как би му било по-добре (на народа нещастен български -- ама след като му и покажем статийки, които доказват колко е  нещастен) започваме на звучим много политическата. Демек, демагожката. Демек, опитваме нещо да го контролираме, ама манипулативната. Вина му създаваме.

Никой не обича да му се каже колко зле представя себе си пред света в тоя форум (визирам твърдението на Наталия, че не тя ритала прах, а хората сами си водели черна статистика във форума). Но всеки обича да го потупаш по рамото, да му кажеш: Абе, добре го даваш, ама може и по-добре, дай да ти ПОкажа.

Ако наистина ви милее за родината, ако сте се научили в чужбина, че и Птичка пролет прави или както там е еквивалента на английското It takes one to make a difference, ако имате лоши спомени от България, които ви се иска да оставите в миналото -- ако искате да помогнете нещата в България да се променят -- не се страхувйте да си отидете. Стегнете се, стиснете зъби, ако ви е притеснено, че може като слезете от самолета да стъпите в кравешка тор, носете гумени ботуши. Заведете и децата си. Отгледайте ги според чужбинските си принципи. Нека те вдигат лозунги по кръстовищата и дращят по форумите. Нека има нежна революция. Но от България, моля, от люлката.

Ако толкова се кефиш на чужбина, защо не насърчиш повече хора да се махнат от България? Ако им мислиш доброто, защо не им кажеш и те като тебе, да си вдигнат чукалата и да идат да живеят в по-"нормална" държава.

Нека си представим, че живеех в България, и Наталия ми кажеше: "Абе аз живея супер в чужбина, ехеее, ако беше така и тука, и ти щеше да живееш добре."
Бих си помислила: "Ми факт е, значи, че тука не е гот. Наталия си е намерила по-гот място за живот. Бравос. (ако не и завидя, де, както завиждат на Хиър Агайн) Ми аз като не съм намерила, и си тъна тука в калта, значи аз не заслужавам ли по-гот?"

Ето затова, мисля, се се докачат българите в България като почне да им се дава за пример по-добрия начин на живот в чужбина. Много лесно се интерпртира като намек, че който не е имал шанса да види и да се докосне до този по-добър живот, или не заслужава, или няма късмета, който ти си имала; или не е толкова трудолюбив колкото тебе; не толкова амбициозен; накратко: не кат теби.

А българинът, да си припомним, не познава много отблизо друга етническа единица, която хем да говори български, хем да не е баш кат него, (доста хомогенна нация сме все още, въпреки интеграцията на Ромите и часовете по турски език) и решава, че ти, също произлязла от неговото си минало, или му се правиш на по-добър от него, или го обвиняваш за положението.

Ха така, казах ли ви как стоят нещата?

Хай дайте критиките сега, да видим как да стана още по-обзорнаааа...

Надеждна, обяснила си го съвсем ясно.
Аз просто ще дам пример - ако някой ми дойде на гости и ми каже - АУ, казанчето ти е повредено. Трябва да го смениш. Паркетът ти е за циклене, дограмата за смяна, печката - мръсна.
1. Аз много добре го знам това.
2. Нямам пари и възможност да го оправя. Правя колкото мога.
3. Казвам - щом така смяташ, оправи го ти.

Знаеш, но вместо да кажеш, zанм , дай идея какво да направя, как да спечеля пари, имаш ли идея как може да стане по евтино и посилно zа мен ... ти zапочваш да се дървиш. Е стой си с повредено каzанче тогаz 

Казвам, но тогава обикновено сменят темата.

Кой zнае какво каzваш. Съдейки по асоциацииите ти и отговорите ти в темата май нищо смислено не каzваш и zатова хората сменят темата. Аz дори не бих се zанимавала с твоето каzанче, като zнам как ще zаподскачаш насреща ми.