Не говори с други, с жени най-малко, в това сам сигурна. Те направо са като сиамски близнаци. Брата си има жена, ама май и там не вървят нещата.
Аз няма как да го издърпам от компа, пазаруваме на 2 седмици веднъж, а ако примерно го помоля да наглежда децата в банята, докато правя вечерята, се започват едни раздъвки как не съм си организирала времето, първо да сготвя, после да вкарам децата да се къпят....и за всичко е така. Не разбирам страх го е да попипне каквото и да било в къщи.
Няма да забравя, преди 5-6 години, по някаква случайност не бях на работа вечерта на рождения ми ден, имаше и някакъв мач тогава, та той отиде при брат си да го гледат, варна се 2h след края на мача, дори не ми каза честит рожден ден!
Повече от това, какво да кажа?
Звучи непоносимо...
А как беше преди децата, когато бяхте прясно женени, когато бяхте гаджета?!