![Confused](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_confused.gif)
Казано накратко (и според мен важащо за навсякъде) за мен нещата опират до две неща - едното е възпитание, второто е доброта. Не може да си добре и правилно възпитан и когато някой ти каже в чужбина на родния ти език "Здравейте", да се намусиш и да бягаш. А и в собствената ти страна също. Приветливата усмивка, поздрав и позитивно излъчване за мен са просители на същото такова. Толкова ли е трудно? Нито съм чумава, нито прокажена в края на краищата
![Laughing](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_lol.gif)
Не знам, в края на краищата, колко се изказах точно по темата.
![Rolling Eyes](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_rolleyes.gif)
![Heart Eyes](/img/emojis/most_used/heart_eyes.png)
![Heart Eyes](/img/emojis/most_used/heart_eyes.png)
![Blush](/img/emojis/most_used/blush.png)
Според мен човек, ако иска да живее в чужбина, трябва да го направи колкото се може по-рано. Възрастта е пречка. Така го отчитам за себе си поне. Аз съм расла в България, чела български книги, играла хора, пяла песни, спомените ми са безброй, любовта ми е огромна. Не съм се сблъсквала с нещо наистина проблемно и отрицателно до непоносимост. Там съм учила, работила, вилняла. И друго - не може да сме двама българи, да имаме РОДЕН и богат език с дете или деца, които със сигурност ще разбират и говорят идеално тукашния език, а не нашият - родният. За тях не е роден. Тежко е да се приеме. Поне за хора като мен. Аз искам да се приберем
![Heart Eyes](/img/emojis/most_used/heart_eyes.png)