От една седмица живеем в нова кооперация. Представлява съвсем малък комплекс от три блока с ограда и малка градинка. В съседство има подобен комплекс, който е с около година- две по-стар от нашия и е доста по-добре устроен. Във вече оформената градинка има беседка, пейки и пясъчик с люлка и пързалка. В нашия двор няма детски кът. Строителите обещаха, че ще сложат, но не се знае...
Случката е следната, преди няколко дни се прибираме с малката и в съседния двор едно момиченце си играе с майка си на пързалката. Вижда ни и казва: "Мамо, виж, сигурно и това момиченце иска да се пързаля с мен". И получава отговор, че то момиченцето си живее в другия двор и не може да дойде да се пързаля с нея. Почувствах се толкова обидена и унизена, очите ми се напълниха със сълзи. Аз дори не съм молила да отидем на техния детски кът. Отначало като ходехме още по време на ремонта Малечка няколко пъти поиска да отидем на люлките, но аз й казах, че не може и сега тя само ги гледа и вече не пита дали може. А сега и тази жена се отнесе толкова грубо с нас...
Иска ми се да можех да извадя няколко хиляди и да направя детски кът в нашия двор, но за съжаление не мога. А и все си мислех, че нормалните, човешки отношения биха накарали майките в другия двор да ни поканят да играем при тях. Те много добре знаят, че кварталът не е добре устроен и няма друго място за игра наблизо, а и с какво ли едно 2-годишно дете би могло да им попречи толкова??? Всички ли сме станали толкова лоши хора, че да обърнем гръб на дете и да го изгоним от двора си??
Стана дълго, но толкова много ми се искаше да споделя с вас...