Да си поплача тихичко при вас...

  • 21 521
  • 257
# 75
@naranena
Почети в раздела "Родители отглеждащи децата си сами". Не се настройвай, че и ти ще попаднеш задължително в този раздел, но го обмисли сериозно като вероятност. Все пак има шанс мъжа да размисли и да реши да бъде с теб, но не се заблуждавай - шанса според мен е много малък. А и не знам дали си струва да го приемеш пак.
Прочети темите в другия раздел, там са обсъдени много въпроси които сигурно ще те заинтересуват. Имаш още време да си помислиш за някои неща - как ще се оправяш първите месеци, дали да запишеш детето на негово име, дали да кажеш на жена му.
Наистина съжалявам, че във времето в което би трябвало да си най-щастлива с това, че ще бъдеш майка ти се налага да плачеш. Но всичко отминава - ще отмине и това и ще дойдат по-хубави и щастливи времена.   bouquet
Виж целия пост
# 76
Гледай напред и не мисли за лъжите..
Излъгал те е - хванала си се. Грешката е грешка, а ти каквото и решение да вземеш ще е твое и дай Боже най - правилното.
Лично аз в такава ситуация бих престанала да контактувам с него без всякакви обяснения.
Виж целия пост
# 77
Лично аз в такава ситуация бих престанала да контактувам с него без всякакви обяснения.
Идеалният равой за него Hug Пък наранената нека си тегли товара...
Виж целия пост
# 78
Лично аз в такава ситуация бих престанала да контактувам с него без всякакви обяснения.
Идеалният равой за него Hug Пък наранената нека си тегли товара...


Рени, тя пак сама ще се оправя(почти съм ситурна, че тези мъже не се развеждат). Защо просто да не си спести ядовете и главоболията за в бъдеще?!

Имам братовчедка(излъгана от един ,дето щеше да се развежда, щото жена му е в чужбина и т.н., но като се върна си остана при нея и не се разведе), която си роди детето и абсолютно е игнорирала "таткото", който не е проявил така или иначе досега интерес към детето. Много спокойно си живее да ти кажа - е, доста скромно, но поне не се ядосва.
А преди това(докато беше бременна) - то обаждания от жената, от дъщерята, от приятели на "таткото", от родата...като разбраха, че няма претенции и я оставиха на мира. А иначе като видях тормоза за няколко месеца, представям си какво щеше да е занапред ooooh!
Виж целия пост
# 79
Защо да е идеалният развой???
А да и скъса нервите и пак да се стигне до това. Пък и ако евентуално има някаква съвест тоз мъж би се позамислил.......
Виж целия пост
# 80
.
Виж целия пост
# 81
Горе главата! Нито си първата, нито последната и не съм чула някоя да не се справя. И ти го можеш! А този мухльо не ти трябва, разведен или не той ще си остане боклук.
Виж целия пост
# 82
Panther, защо изтри постинга??? Тъкмо щях да ти отговоря. newsm78 newsm78 newsm78
Виж целия пост
# 83
ами ситуацията ми се струва ясна, а решението - лесно.
заминаваш си и не се оправдаваш с финансова зависимост.
все си дошла от някъде, преди да се свържеш с него.
просто не виждам средно положение.
Виж целия пост
# 84
Не те съдя, но не си ли ги чувала тези приказки вече- историите с женени мъже са толкова еднакви. Искала си да се отървеш, глождело те е съмнение и все пак си останала с него, а сега плачеш. Късно е да плачеш  и да се вайкаш. Сигурно и жена му е плакала. Стегни се, защото ще ставаш майка и това вече нещо наистина сериозно. Дано бащата на детето да се погрижи за вас поне финасово, защото отговорността е и негова. Не драматизирай излишно- това не е нужно никому.
Желая ти успех!
Виж целия пост
# 85
Затваряй страницата и продължавай напред. Да знаеш, че детето е 24 часов ангажимент, но ако го искаш - няма да ти тежи.
Погледни от добрата страна на нещата - здрава си, имаш приятели и ще имаш дете. Няма да ти е лесно, но няма да си сама  Hug  bouquet
Виж целия пост
# 86
Наранена, натъжи ме твоята история. Всъщност разликата между нас е, че аз се омъжих, защото забременях (не беше женен). Той не искаше детето, но много ме обичал, та затова се оженихме. И какво от това? Води се, че синът ми има баща. Да, ама на него хич и не му пука - само някакви изблици два пъти в годината и почти всеки месец по 40 лв  Crazy. Омъжих се за човека, когото обичах, но той не ставаше за татко и поради тази причина когато забременях втори път направих аборт, а година по-късно се разведох.
Безумно съм щастлива, че родих сина си - сега е един прекрасен младеж в пубертета, но си давам сметка, че ако не бях прекъснала втората си бременност, никога нямаше да мога да живея пълноценно, защото нямаше да имам куража да се разведа.
В твоя случай - мое мнение - най-много ще спечелиш от всичко, ако си намериш работа и станеш независима. Ако НЕ настояваш бащата да даде името си на детето, той най-вероятно сам ще започне да се натиска. Аз бих записала детето си на името на баща ми, за да не е бащиното му име примерно Маринкин или Иванкин и т.н. След години на детето ти може да му се наложи да излиза в чужбина, или пък ти да си намериш подходящ мъж чужденец и да сте зависими от НЕГОВОТО разрешение.
И не на последно място - Не се отчайвай! В момента си объркана, но вярна е приказката, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. Сигурна съм, че нещата ще се подредят с времето и след години ще се чудиш защо толкова си се притеснявала.
Стискам ти палци  Hug
Виж целия пост
# 87
Не се шашкай,ами гледай да си организираш всичко преди раждането.
Намери начин да организираш живота си за следващата година и половина без него.
Вярвам, че ще се намерят добри хора които да помогнат стуи онуй....пътя никак не е лек,но вече няма връщане назад.Тук има доста момичета на които се помага от форума.....само трябва да имаш желание да си отгледаш детето.
С ДНК проба след ражданео, кой дядов ще оспорва.....няма как да избяга,спокойно.
А и доколкото разбрах ще му е първо дете,използвай това като коз.
Не го търси, освободи се от оковите, и го научи той да бяга след теб...
Виж целия пост
# 88
Добре си решила, напрлачи се едно хубаво първо  Simple Smile това ще ти помогне да поохладиш емоциите и да мислиш с по-трезва глава.
някои са ти дали добри съвети, като този да прецениш много добре, какво искаш и как да го постигнеш. Това е най-важното, след което трябва постепенно да пристъпиш към изпълнението му.
Нямаш роднини, но вероятно имаш поне един приятел, потърси помощта му.
Казваш, че си зависима финансово от него (той пък имал финансови проблеми), а как се издържаше преди него, с какво живееше?
Животът не започва и не ссвършва с един женен мъж (с един неженен е много по-вероятно), затова за в бъдеще се опитвай да преодоляваш да се превръщаш в изцяло зависима от един човек.
Желая ти исрено успех! Вярвай в себе си!
Виж целия пост
# 89
Аз пък не бих го гонила за издръжка(то пък и големите издръжки), дето не е ясно дали ще я плаща. Дори не бих записала детето на негово име(само после да си има ядове и да й трябват разни разрешения от него).
 Забравям за него и прекъсвам всякакви контакти.

Въобще не бих влизала в някакви латино сериали - да казвам на жена му, да го притискам за издръжка, за наследство, да се ядосвам като го виждам и чувам поредните простотии ...не.

Това разбира се е моята гледна точка на теория...на практика е различно знам.
  Peace Peace

Много по-леко би било да намери начин да се издържа сама, вместо да разчита на мизерните пари на този, които я дошли, я не и така цял живот да продължава да поддържа контакти с него. Като през това време, нищо чудно, той да продължава да играе ролята си на страхливец и жертва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия