Как се научихте да готвите?

Никак специално. Още се уча. Хващам една рецепта за ушите и стриктно изпълнявам. 99,9 процента се получава. Не мога на око обаче, винаги с рецепта и точни пропорции. 

С мерак! Комбинация от Зори, Блонди и малко ген от мама  Още преди да се оженя си харесвах готварски книги, на мама тефтера е преписан старателно и сега продължавам да търся и обогатявам менюто вкъщи. Събрала съм над 30 книги, а и като има бг-мама, няма недоволни у нас! 
 Братовчедка ми като млада булка старателно вари боб, а той така и не увря,щото били фъстъци 
 

А, съвсем не си сама- аз не умея, просто не ми се отдава и това е. Опитвала съм преди, но все не са се получавали ястията. Откакто имаме жена, която готви, съвсем ми закърняха готварските умения.
За готвенето преди всичко трябва да имаш желание, иначе е голяма тегоба, според мен.

Но пък обичам да ям! 

Ми спазвай стриктно рецептите.
На мен не ми се получава, когато импровизирам, без да съм сигурна какво трябва да се получи.
И аз много пъти удрям на камък и ми става толкова тъжно сякаш и най-лесното нещо не мога да направя

И аз като Блонди!

Много обичам да готвя.Първите си опити ги помня,но на каква възраст съм била не помня.Големи фалове съм имала в началото,но човек се учи.Сега,когато прочета една рецепта долу-горе ми е ясно какво се получава.Е,има и изключения,но затова пък много питам,докато ми се изясни и действам.Направо ме досърбяват ръцете,когато някоя рецепта ми допадне.

С много мерак и още повече грешки. И аз като Блонди и Ледената Кралица - ако имам точна рецепта, се справям съвсем прилично . Обаче никак не ми се отдават рецепти, в които има брашно колкото поеме или една непълна лъжица нещо си. А колко парфета изядохме с лъжичка, докато налучкам колко точно се държи желатина на водна баня, за да стане 'като рядко лепило'  .

Обичам да го правя!
Още като малка все се въртях в кухнята около баба ми и я гледах в ръцете какви ги върши. Все се опитвах и аз да бъркотя разни неща. Започнах в един момент сама да правя разни неща кога успешна, кога не, но с голям мерак и така лека полека си се научих. Нямам претенции да съм велика готвачка, но се справям добре. Винаги готвя на око. Точните пропорции ме отегчават. Много импровизирам в кухнята но най-важното е да се прави с много мерак. Тогава винаги става

Всичко зависи от това, от какъв етап започваш да се учиш. Малко или много човек има някаква база наблюдения (опит в някои случаи) от детските си години. Наблюдавал е майка си, баба си как го правят и дори да не помни рецептите или етапите, има представа за елементарна кулинарна техника. Значи знае как да обработи или нареже продуктите, в някои случаи е чувал за някои тънкости. Примерно мама му е заръчала да довари боба и му е показала в кой точно момент трябва да сложи солта и как да провери момента.  Или пък майката се е вайкала по повод някой свой фал и е казвала какво е пропуснала. Така малко или много, всеки има някаква база от знания, която при всеки е различна. То зависи от това дали в семейството му се е готвело, доколко добри кулинари е имало в семейството, а също от това в каква степен са впрягали децата да помагат. Зависи също така и от любопитството и любознателността на детето. На мен ми беше адски приятно когато в училище всеки трябваше да занесе някакви сладки и как сладките на майка ми събираха погледите на всички. В изработката на красиви неща (сладки, тортички, боядисване на яйца и т.н.) аз намирах място за приложение на онзи творчески потенциал който принципно е заложен във всеки. С тази разлика вероятно, че по природа съм малко по-творчески и художествено надарена, а следователно малко по-креативна може би. И така, боядисването на яйцата беше детска игра, в която влагах творчество. По-късно, в юношеските години ми доставяше безумно удоволствие да украсявам тортички. От там любопитството към кулинарията и наред с криминални романчета четях и кулинарна литература. Толкова книги относно кулинарни техники съм изчела и толкова енциклопедии на плодове, зеленчуци и подправки съм изнакупила, колкото едва ли има в някой дом. Да уточня, че това става доста преди първите ми сериозни опити на практика. Майка ми може и още да не знае какво е аншоа, аспержи, селъри или резене, но аз знаех всичко за тези продукти много преди да ги бях видяла реално или вкусила.

Значи...на мен ми е много трудно да кажа, че във възрастта в която аз самата станах стопанка на дом, проимах съпруг до себе си, който трябваше да храня (пълен инвалид в кулинарно отношение), че в този момент е трябвало да се уча на някакви фундаментални неща. От там на сетне учих рецепти. Основните неща си бяха вече залегнали. Имало е много бедни моменти, в които трябваше да влагам цялата си креативна енергия да измислям нещо от нищо или от един и същ набор елементарни продукти да правя х- количество различни ястия. Гадничко, но и полезно, защото ти развива фантазията.

Между другото, сега правя не по-малко фалове отколкото на 20-годишна възраст когато се омъжих. Просто защото повече от всичко мразя еднообразието в храненето и съм в постоянно търсене на нещо ново и непознато за вкусовите рецептори. Аз нямам "фирмени" или "семейни" рецепти. Не са много нещата които готвя често. Моите в къщи са "дресирани" да не питат "какво е това" когато им се сервира. Просто най-често и аз не знам какво е това. Готвя по непознати рецепти и вкусваме всички като в ресторант- за пръв път е на всички. Ако има нещо не както трябва, има нещо на рецептата, вината рядко е в мен.

Аз от малка се въртях в кухнята и понеже леля ми, баща ми, майка ми са добри готвачи взех от всеки по нещо и мисля че сама добре се справям. Иначе наложи ми се да живея сама от 15 годишна и тогава започнах да се уча и на по - сложни кулинарни творения.Иначе по рецепти само не винаги ми се получават нещата знам ли всяко нещо си има тънкости, а в рецептите понякога се пропускат

скъпа един ден  със сълзи ще се смееш на спомените си от първите стъпки в готварството ,така както аз и околните се смеят на моите спомени
за първата "домашна"торта ,която се опитах да направя изхабих 30 бр.яйца и така не се и получи всичко отиде в кофата ,/може би защото беше за рожден ден на свекърва ми/
първата баница, която изпекох беше нещо подобно на препечени хвърчащи на всякъде кори  ,ноoooooo сега е нещо друго просто трябват много търпение от околните и мерак от теб ,а и тук има такива лесни и сполучливи рецепти дерзай имаш време

Още се уча. На 27 г. съм, 9 години живея сама, а от 4 - 5 г. - с приятеля ми и честно казано, чак от тази година започнах да готвя повече от 1 път на месец-месец и половина. Често се шегувам, че още съм на ниво - готвене по книга. От страх, да не пресоля манджите, почти винаги са ми безсолни. 

Все още не съм се научила,но не се отказвам,пък и мъжо не е прентенциозен!

И аз съм така  При мене фаловете са само, когато правя нещо с желатин - е не става и не става