Чак пък детски психолог малко прекалено ми се струва. Още е много малка, за да се прецени каква ще бъде занапред. Предстои й училище, нови запознанства и т.н......
Виж целия пост
детски психолог
- Публикувана: 22 юни 2007, 12:00 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2007, 14:10 ч.
# 16
23 юни 2007, 21:35 ч.
Е, как ще е малка! Когато родителят намира някакъв проблем по-добре да се обърне към специалист. Дори и за самия себе си. Когато родителят вижда проблем, то обикновено той е в него, той бърка някъде. Аз съм търсила специалист за дъщеря си. Много съм доволна, защото ми се изясниха доста мои грешки, иначе детето ми си е ОК..
Виж целия пост
Чак пък детски психолог малко прекалено ми се струва. Още е много малка, за да се прецени каква ще бъде занапред. Предстои й училище, нови запознанства и т.н......
Е, как ще е малка! Когато родителят намира някакъв проблем по-добре да се обърне към специалист. Дори и за самия себе си. Когато родителят вижда проблем, то обикновено той е в него, той бърка някъде. Аз съм търсила специалист за дъщеря си. Много съм доволна, защото ми се изясниха доста мои грешки, иначе детето ми си е ОК..
# 17
25 юни 2007, 09:48 ч.
Защо българинът все още счита, че ходенето на психолог става от болни хора? Не бъркайте психолог с психиатър. На първия си ходят и относително здрави хора с временни или по- продължителни като периодично проявление проблеми. Аз самата също съм ползвала такива услуги и съм много доволна. Ако забележа проблеми при мен или децата, с които ми е трудно да се справя сама не виждам нищо лошо да посетя такъв отново, този път заради децата. На психолог може да се отиде и с двегодишно хлапе, дори на тази възраст може да се забележат проблеми, за които ако се вземат мерки навреме за в бъдеще същите могат да се решат много по- лосено, отколкото ако се задържа това решение години наред.
Виж целия пост
# 19
25 юни 2007, 21:36 ч.
виж в Торакс. имат игрови терапии. просто я водиш да играе около час и психологът я наблюдава. после ще ти кажа какво смята да прави.
Виж целия пост
# 20
25 юни 2007, 21:47 ч.
Ти от психолога очакваш да направи детето ти според твоите вкусове ли? Това, че на теб не ти харесва, че дъщеря ти е стеснителна сигурно е много тежко за нея. Ако започнеш да я водиш на лекар (психолог да кажем) да я излекуваш още повече ще я нараниш.
Не вярвам да има добър специалист, който да се наеме да променя детето по твой вкус. Най-вероятно е да стане това, която Ваче е писала - да се занимава с теб специалиста, а не с дъщеря ти
Виж целия пост
Не вярвам да има добър специалист, който да се наеме да променя детето по твой вкус. Най-вероятно е да стане това, която Ваче е писала - да се занимава с теб специалиста, а не с дъщеря ти
# 21
25 юни 2007, 23:41 ч.
Едва ли един здравомислещ родител би очаквал някой да трансформира детето му по зададен калъп. Но срама, прекалената стеснителност и липсата на вяра в собствените си възможности са проблеми (при това сериозни) и на хора в зряла възраст. Защо да не се корегират в детска възраст? Всъщност тя е най- благодатна.
Виж целия пост
Ти от психолога очакваш да направи детето ти според твоите вкусове ли? Това, че на теб не ти харесва, че дъщеря ти е стеснителна сигурно е много тежко за нея. Ако започнеш да я водиш на лекар (психолог да кажем) да я излекуваш още повече ще я нараниш.
Не вярвам да има добър специалист, който да се наеме да променя детето по твой вкус. Най-вероятно е да стане това, която Ваче е писала - да се занимава с теб специалиста, а не с дъщеря ти
Не вярвам да има добър специалист, който да се наеме да променя детето по твой вкус. Най-вероятно е да стане това, която Ваче е писала - да се занимава с теб специалиста, а не с дъщеря ти
# 22
26 юни 2007, 00:23 ч.
Ооо, да! Аз потърсих помощ заради себе си! Но водих и детето, да я видят как точно реагира. Проблема нашия е в поставянето на правила... Просто трябва да се получи едно напасване м/у детето и родителите. Психолозите много помагат. То нищо, че е излязло от моята утроба не означава, че ще се стиковаме като характери. Трябва много усилия и то от моя страна. Аз така мисля! То си е човек с неговите си особености и понякога лично за мен е трудно да общувам с нея. Опитвам се да се променя аз, а не да променям нея, защото моето поведение я провокира. Така надявам се до пубертета да се напаснем. Много е трудно, дори не съм си представяла колко е трудно, ама кой е казал,че трябва да е лесно
Виж целия пост
Ти от психолога очакваш да направи детето ти според твоите вкусове ли? Това, че на теб не ти харесва, че дъщеря ти е стеснителна сигурно е много тежко за нея. Ако започнеш да я водиш на лекар (психолог да кажем) да я излекуваш още повече ще я нараниш.
Не вярвам да има добър специалист, който да се наеме да променя детето по твой вкус. Най-вероятно е да стане това, която Ваче е писала - да се занимава с теб специалиста, а не с дъщеря ти
Не вярвам да има добър специалист, който да се наеме да променя детето по твой вкус. Най-вероятно е да стане това, която Ваче е писала - да се занимава с теб специалиста, а не с дъщеря ти
Ооо, да! Аз потърсих помощ заради себе си! Но водих и детето, да я видят как точно реагира. Проблема нашия е в поставянето на правила... Просто трябва да се получи едно напасване м/у детето и родителите. Психолозите много помагат. То нищо, че е излязло от моята утроба не означава, че ще се стиковаме като характери. Трябва много усилия и то от моя страна. Аз така мисля! То си е човек с неговите си особености и понякога лично за мен е трудно да общувам с нея. Опитвам се да се променя аз, а не да променям нея, защото моето поведение я провокира. Така надявам се до пубертета да се напаснем. Много е трудно, дори не съм си представяла колко е трудно, ама кой е казал,че трябва да е лесно
# 23
26 юни 2007, 11:25 ч.
Не само като характери, но и като представители на различни генерации (различни социални фактори ви/ни оформят).
През пубертета обаче, това което вече ще сте напаснали ще претърпи още веднъж голяма трансформация
и пак ще зависи от теб доколко ще си готова да приемеш още веднъж това "...то си е човек с неговите си особености...".
Но като гледам няма да имаш големи проблеми , защото се подковаваш яко отсега за събитието
Виж целия пост
То нищо, че е излязло от моята утроба не означава, че ще се стиковаме като характери. Трябва много усилия и то от моя страна. Аз така мисля! и понякога лично за мен е трудно да общувам с нея. Опитвам се да се променя аз, а не да променям нея, защото моето поведение я провокира. Така надявам се до пубертета да се напаснем. Много е трудно, дори не съм си представяла колко е трудно, ама кой е казал,че трябва да е лесно
Не само като характери, но и като представители на различни генерации (различни социални фактори ви/ни оформят).
През пубертета обаче, това което вече ще сте напаснали ще претърпи още веднъж голяма трансформация
и пак ще зависи от теб доколко ще си готова да приемеш още веднъж това "...то си е човек с неговите си особености...". Но като гледам няма да имаш големи проблеми , защото се подковаваш яко отсега за събитието
# 24
26 юни 2007, 13:21 ч.
Напълно съм съгласна, че родителят не трябва да бъде пасивен и да се примирява с проблемите. Колкото по-рано между него и детето му се изгади хармония, толкова по-здрава ще е тя. Когато детето е необщително, то няма да споделя, а когато не споделя - какво става? Изведнъж можем да се окажем най-неинформираните хора от всички относно неговите желания, очаквания, мечти и тревоги. Определено е важно детето да се научи да споделя, да контактува, да е отворено и да не се притеснява да говори за себе си и своите притеснения.
Така мисля аз. Психологът би могъл да ни помогне и на нас майките и на нашите деца.
Виж целия пост
Така мисля аз. Психологът би могъл да ни помогне и на нас майките и на нашите деца.
# 25
26 юни 2007, 14:10 ч.
Не само като характери, но и като представители на различни генерации (различни социални фактори ви/ни оформят).
През пубертета обаче, това което вече ще сте напаснали ще претърпи още веднъж голяма трансформацияи пак ще зависи от теб доколко ще си готова да приемеш още веднъж това "...то си е човек с неговите си особености...".
Но като гледам няма да имаш големи проблеми , защото се подковаваш яко отсега за събитието
Уффф, знам, че е така... през пубертета всичко наново се срива... все едно нищо не си градил... Ако трябва да съм честна лично на мен ми е много трудно с моето дете. Опредлено не чувствам лекота в общуването. Обичаме се безкрайно и си го показваме непрекъснато, ама много ми е трудно... Не я разбирам, на моменти буксуваме, тя не говори с мен и се случва трудно да намирам път към нея. Осен това се оказа, че е много чувствителна към моите настроения... Надявам се да успея все пак!
Виж целия пост
То нищо, че е излязло от моята утроба не означава, че ще се стиковаме като характери. Трябва много усилия и то от моя страна. Аз така мисля! и понякога лично за мен е трудно да общувам с нея. Опитвам се да се променя аз, а не да променям нея, защото моето поведение я провокира. Така надявам се до пубертета да се напаснем. Много е трудно, дори не съм си представяла колко е трудно, ама кой е казал,че трябва да е лесно
Не само като характери, но и като представители на различни генерации (различни социални фактори ви/ни оформят).
През пубертета обаче, това което вече ще сте напаснали ще претърпи още веднъж голяма трансформация
и пак ще зависи от теб доколко ще си готова да приемеш още веднъж това "...то си е човек с неговите си особености...". Но като гледам няма да имаш големи проблеми , защото се подковаваш яко отсега за събитието
Уффф, знам, че е така... през пубертета всичко наново се срива... все едно нищо не си градил... Ако трябва да съм честна лично на мен ми е много трудно с моето дете. Опредлено не чувствам лекота в общуването. Обичаме се безкрайно и си го показваме непрекъснато, ама много ми е трудно... Не я разбирам, на моменти буксуваме, тя не говори с мен и се случва трудно да намирам път към нея. Осен това се оказа, че е много чувствителна към моите настроения... Надявам се да успея все пак!
Препоръчани теми