Литературен клуб - ІV

  • 37 444
  • 372
# 165
"12-те мита..." ми допаднаха - дават обоснован различен поглед.
Някои неща вече май се утвърдиха - като произходът на прабългарите, други са по-трудно приемливи...
Обаче напоследък Божидар Димитров започна, да губи авторитет в очите ми, покрай безкрайните му политико-медийни изяви, но това е друга тема...
Виж целия пост
# 166
Да, Дюрас беше издавана преди много, след 10.11. някои частни издателства също публикуваха нейни книги, но според мен не е достатъчно.
Аз съм успяла да прочета "Любовникът", "Любовникът от Северен Китай", "Хирошима, моя любов", "Десет и половина вечерта", сборник разкази, на който не си спомням заглавието, "Вицеконсулът" и "Английската любовница".
Някой от вас попадал ли е и на други нейни книги на български език?
Виж целия пост
# 167
Котка, кажи по две думи за Даниел Силва и за Стив Бери - какво пишат и препоръчай нещо от тях.   bouquet

С удоволствие, мисля, че и от двамата имам всичко издадено до момента:
Стив Бери:   "Третата тайна" - за пророчеството от Фатима
                                         "Наследството на тамплиерите" - това е ясно за какво е
                                         "Александрийската връзка" - това пък е за Александрийската библиотека
Много ме впечатли първата (дава според мен доста правдоподобна хипотеза за съдържанието на третото пророчество при явяването на Дева Мария на португалските деца от Фатима), затова купих и другите, с няколко думи - добър разказвач е, повествованието е изключително динамично, загадките му не са по-малко впечатляващи от Дан Брауновските, ако мога така да се изразя.... Така че ще го купувам и занапред (докато не вземе и той да ме разочарова). Simple Smile

Даниъл Силва има мисля 4 книги издадени: "Изповедникът", "Смърт във Виена", "Английският убиец", "Принцът на огъня".  Той пък пише основно на еврейска тематика, Холокоста, такива неща, но в сегашно време, главният му герой е агент от Мосад, който обаче е по професия реставратор, така че има доста за изкуство. Интересни и увлекателни са и неговите, семпъл стил, допада ми. Първата е за (предолагаемото) съгласие на Ватикана за Холокоста (факт е, че тогавашният папа не си е мръднал пръста, за да спаси евреите от масово изтребление, но дали е имал участие newsm78), купих я защото работех усилено по онова време по проекти в памет на жертвите на Холокоста и на друг геноцид, така че темата ми дойде съвсем навреме, но и другите са му приятни за четене (едната е за изчезналите предмети на изкуството на евреите, присвоени от нацистите, другата е за преследването на един оцелял нацистки престъпник, който живее под нова самоличност, а последната е за атентат срещу посолството на Израел в Рим).
                                      
Стив Бери предпочитам от двамата без да мога точно да обясня защо.
Виж целия пост
# 168
Мерси на Котката за изчерпателния отговор.  bouquet
Виж целия пост
# 169
Да, Дюрас беше издавана преди много, след 10.11. някои частни издателства също публикуваха нейни книги, но според мен не е достатъчно.
Аз съм успяла да прочета "Любовникът", "Любовникът от Северен Китай", "Хирошима, моя любов", "Десет и половина вечерта", сборник разкази, на който не си спомням заглавието, "Вицеконсулът" и "Английската любовница".
Някой от вас попадал ли е и на други нейни книги на български език?

Сподели, ако обичаш повече за тези книги. Какви са ти впечатленията? Главно "Любовникът" и "Хирошима,моя любов" ме интересуват.
Виж целия пост
# 170
Мерси на Котката за изчерпателния отговор.  bouquet

Моля, пак заповядай   bouquet

И в този ред на мисли НЕ препоръчвам писанията на Хавиер Сиера, за две се излъгах, за повече - няма, обещавам. Та двете са "Тайната вечеря" и "Тамплиерските порти" - мудно, безхарактерно, неубедително.
Виж целия пост
# 171
Сподели, ако обичаш повече за тези книги. Какви са ти впечатленията? Главно "Любовникът" и "Хирошима,моя любов" ме интересуват.

Предполагам, знаеш, че и по двете има филми:
http://imdb.com/title/tt0101316/
http://imdb.com/title/tt0052893/. Често казват, че Дюрас пише "сценарийно", това е особено изразено в "Хирошима, моя любов" (препратки към Франция в края на Втората световна война и две невъзможни любови: с един германски войник и с японец).
В Италия си купих "Любовникът от Северен Китай", която за мен е различна от "Любовникът" и ми допадна повече. Смятат, че литературата й е силно автобиографична, ако е така - красиви любови е изживяла  Simple Smile
Тя е почти невъзможна за разказване, а и това, което ми харесва в нея, е стилът й. Освен японската, харесвам много и френската литература и за мен Дюрас е едно от най-силните имена там.
Виж целия пост
# 172
Отдавна не съм писала тук, сега с М. Дюрас ме привлякохте. "Любовникът" съм чела, филмът по книгата е рядко сполучлива екранизация (за мен).

12 мита ми харесаха, но и на мен ми е леко неприятен Б. Димитров напоследък.

Моят доклад ще е за "Омон Ра" на Виктор Пелевин, която, въпреки, че е преведена малко тромаво (на английски я четох), ми държа влага дълго време. Може пък тромавото на превода да е похват, знам ли. За "чужденците" Пелевин е майстор на абсурда, но аз все пак съм опитала от комунизма, за да знам, че някои случки не са толкова абсурдни. Та си носех героите с мен по цял ден, мислех си за тях. Това не ми се случва толкова често.

Четох и един чиклит, за модерни Манхатънски майки. Приятен беше. Momzillas се казва.

Freakonomics - много интересна книга сега започнах, но съм я оставила (заедно с още няколко, които отлежават), защото преговарям предпоследния Хари Потър в очакване на утре. Както виждате, и аватарно съм се подготвила.  Mr. Green Не знам как ще избягвам новини и нет, трябва да си създам информационно затъмнение, за да не разбера края...
Виж целия пост
# 173
Моят доклад ще е за "Омон Ра" на Виктор Пелевин, която, въпреки, че е преведена малко тромаво (на английски я четох), ми държа влага дълго време. Може пък тромавото на превода да е похват, знам ли. За "чужденците" Пелевин е майстор на абсурда, но аз все пак съм опитала от комунизма, за да знам, че някои случки не са толкова абсурдни. Та си носех героите с мен по цял ден, мислех си за тях. Това не ми се случва толкова често.
Бубка, голям почитател съм на Пелевин. Когато излезе за първи път, изчетох всичко, което можах да намеря от него.
Много ми допадна

Сега с нетърпение чакам да ми пристигне от България


 Peace
Виж целия пост
# 174
Днес приключих с Петата планина на Куелю.
Останах доволна. Не бях с голяма кошница, тъй като бях чела негови есета в превод на немски, но ми хареса българския превод.
Виж целия пост
# 175
Цугуми, аз прочетох преди две години "Генерация П", която страшно ми хареса. На български някак си повече ме кефи да го чета, та ще изчакам до есента да си накупя книги от България (последната доставка от букс.бг излезе златна).
Виж целия пост
# 176
Бубка, аз също го предпочитам на български. Чакам да ми го изпратят приятели, нещо не искам да рискувам с тези доставки от сайтове. И аз ще наваксвам с покупките като си ходя.
За Дюрас забравих, че имам и "Модерато кантабиле", която също е екранизирана

http://imdb.com/title/tt0054091/
Виж целия пост
# 177
Сега се сетих, че "Чапаев и пустота" я четох като "Buddha's little finger".
Виж целия пост
# 178
Сега се сетих, че "Чапаев и пустота" я четох като "Buddha's little finger".
Ох, много мразя такива "творчески" преводачески преводи, при които се чудиш, за какво всъщност става дума. Наскоро така ми се случи да гледам един филм повторно, само защото преводачът беше решил да му сложи някакво свое заглавие.
Виж целия пост
# 179
Хирошима, моя любов е  една от любимите ми книжки – малка и в сценарна форма. Диалогът е впечатляващ. Филмът на Ален Рене – черно- бяла импресия в авангардна стилистика е също сред любимите ми.
Любовникът се чете бързо, не смятам, че е кой знае какво, но наистина стойностна е филмовата адаптация на Жан –Жак Ано по книжката. (Режисьорът е екранизирал и Името на розата на Еко, при това не лошо.)
Чела съм и пиеса на Дюрас. И мемоари, които не са превеждани на български.
Подобен тип автор за мен е Ален Роб–Грийе (може би защото  и той пише така - докато го четеш, сякаш гледаш през камера, фрагментарно; само ще спомена филма Миналата година в Мариенбад, на който е сценарист.)

На Банана Йошимото бих препоръчала Moonlight Shadow. Изчистен стил, увлекателна. На български съм срещала Кухнята.
Препоръчвам от японските автори  Кобо Абе.  Също така е добра и Записки под възглавката на Сей Шонагон.
 Кафка на плажа на Мураками няма нищо общо с Булгаков - на когото съм чела и пиесите! Харесвам я повече от Норвежка гора.
(От известно време пък аз съм на японска филмова вълна, изобщо кино от Изтока. Simple Smile)


Ето малко откъси от Виктор Плевин:  http://underpear.gyuvetch.bg/pelevin/index.htm
Препоръчвам Чапаев и Пустота.  (Омон Ра не ме спечели.)

Търся, отдавна търся този филм - Moderato cantabile, 1960 (линка посочен от Tsugumi ) – заради  режисурата на Питър Брук (знаменит - да използвам това клише – театрален режисьор.)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия