ЮЛЧЕТО се стяга за купони - скоро 3-тата годинка ще подгони!!!

Хипо, браво че всичко е минало успешно 

Бързичко ще му мине на мъника, важното е че всичко е наред 

Да го нацелуваш малкия юнак и по-бързичко да му минава 

Хипо, радвам се, че всичко е наред. Дано всичко да отшуми по-бързо и скоро Марти да се почувства съвсем комфортно 

Хипо дано бързо се оправи Марти. Ама как така не иска да пишка - не е пишкал , илипросто стиска и плаче, когато се изпишка.
Когато му забелиха пишката на Емчо 2-3 дни при всяко пишкане си стискаше пацата и плачеше. И така например като пишка и се стисне явно и проплачезамомент и спира, след около 2мин. пак така, и така на няколко пъти, докато се изпишка напълно, и на следващото пишкане - същата работа. Но просто за 3 дни мина чудото. След това още седмица показваше когато пишка и му беше неприятно, но не плачеше, а само прави една гадна физиономия, и се държи за пацата. А когато дойде момента да му я измия беше кошмарно. Но през 3-4 дни в началото я правих тази процедура, за да не го дразняпрекалено често, и така. Сега също му е неприятно, когато се къпеме и му я дърпам, но се справяме.
Имай малко търпение и скоро ще отмине всичко.

Днес в яслата са се накарали на свекърва ми, защото тя го взима от яслата, защо сме го дали  3 седмици преди да излезнат в отпуска. Само мъчиме детето, защо съм започнала работа, а не съм си го гледала до септември и този сорт, и направо съм полудяла. Утре ще се разправям с тези побъркани лелки.

Честит рожден ден на всички пораснали дечица от началото на седмицата! Да сте живи и здрави, дечица сладки и да пораснете големи и умни!

Иве, бързо ще се оправи Мартин, не се притеснявай, до 2-3 дни ще отшуми! Стискам палци!

Ние вчера с любимия се върнахме от разтърсващ концерт на Ролинг Стоунс в Букурещ. Беше незабравимо и невероятно шоу!
Освен това за първи път оставяме Калоян за повече от една нощ на нашите, но са си изкарали чудесно и много са се забавлявали

  ЧРД на Георги - поздрави и на мама bubka, ЧРД на Йордан - поздрави и на мама flea, ЧРД и на Руен! Да си живи и здрави, силни и умни!

     

Марти спа много спокойно тази нощ! Беше пишкал през ноща в пампата, но не е плакал,което означава, че не го боли толкова, просто присохолигечски се страхува да пишка. Иначе вчера вечерта направи едно голяяямо пиш, нямаше край. Пишока не е зачервен, всичко изглежда добре!

Иначе аз като майка нещо не се справих с теста "Постъпване в болница на детенце". Все нещо обърквах и все за нещо ми се караха доктори, сестри и т.н. В Пирогов се държат невероятно добре с децата, просто са чудесни! Изключително съм им благодарна за отношението към Марти! Но към мен бяха безмилостни...ще започна отначало с историите за нашите перипетии в Пирогов..
Още преди 6 месеца ходихме при професор Бранков, защото педиатърката ни каза, че работата няма да стане без операция. Д-р Оги (както е известен в нашия форум) ни прие, прегледа и каза да отидем пак след 3-4 месеца. Ние отидохме след 6, защото Марти все боледуваше. При този втори преглед той направо ни каза дата за операция. Аз не бях подготвена за това нещо. Не знам, очаквах, че още ще се отложи и от там почна моето шашкане.
Отидохме в Пирогов в деня, който ни каза Бранков, но той беше на операция, а аз не знаех нищичко - къде да отида, какво да кажа, какво да искам и т.н. Питах, разпитвах и "заседнахме" пред кабинета, където се приемат децата да чакаме законсултация с анестезиолог. Знаех, че трябва разни документи да се попълват, че трябва да се отговори на един въпросник във връзка с алергиите, но въпреки че казах, че сме за операция и консултация с Анестезиолог, никой нищо не ми даде да попълвам. Казаха ми само - чакайте анестезиолога! И зачакахме... анестезиологът дошъл и си тръгнал (кабинетът е с два входа), а никой не ни викна!!! Вече наближаваше часът за хранене на Марти и естествено той започна да става мнооого буен, а аз не бях предвидила такова висене и не носех никаква храна. най-накрая се докопах да вляза в кабинета и от там започнаха да ми се карат, че не съм обяснила както трябва за какво сме дошли!!! Не съм била казала, че сме за приемане... В смисъл, не съм използвала думата "приемане"...явно за тях изразът "консултация с анестезиолог, тъй като ще се прави операция за фимоза на детето утре" значи нещо друго    Като и да е, Бранков вече беше се появил и им обясни за какво става дума, но...вече нямаше анестезиолог, който да ни консултира! Попълних на един дъх всички документи, направихме необходимите изследванията, най-накрая ни намериха анестезиолог...
До тук добре, обаче като ме питат, дали детето има някакви алергии аз отговарям - няма установени!изривал ли се е от нещо - казва НЕ, но е прекарал бронхит с обструкция (тук анестезиологжката също започва да ми се кара, щото това значело алергия) Аз почвам да се обяснявам, че ако е алергия би трябвало на Мартин да е изписан Вентолин или Флексотайд, че не е имал задух и че е пил само антибиотик! Тегля му един безпомощен рев, щото ми писна да съм специалист по всичкология. на всичкото отгоре на някакъв доктор в приемното му казах за бобструкцията, той нищо не ми отговори... Нещата обаче са поставени така, че трябва да направим тест за алергии, което означава отлагане на операцията с три дена - в нашия случай за другия понеделник. Правим теста - отрицателен. Връщаме се в приемния кабинет, там ни казват да си вземем документите и да отидем в неделя, за да заведат операцията за понеделник. Всичко изглежда ок, но д-р Бранков ми пише да му се обяда спешно и се оказва, че не трябвало да си взимаме документите. Аз естетсвено не съм си ги прибрала на своя глава, даже сестрата каза, че няма къде да ми складират документите, да съм си ги носела с мен!!! И понеже съм си взела документите трябва операцията да се направи преди да минат тези три дена след теста за алергиите, т.е. в сряда.  
Отиваме в Пирогов вчера. Чакаме Бранков, за да не объркма пак нещо с терминологията. Идва, пита ни дали сме имали консултация с анестезиолог. Казвам, че единствено тогава, когато сме правили теста, нищо повече. Той нищо не ми казва, качваме се в отделението. МНого чисто,приятно, мили хора, Мартин се чувстваше много добре. Даже не протестира като го взе старшата сестра.
След 15 минути ме викат спешно в операционната, при което на мен лошо ми става. И излиза анестезиоложката и ми вдига скандал, защо не съм купила обезболяващо за детето!!! на консултацията с анестециолог трябвало да ми кажат, а ако не са ми казали е трябвало да питам!!! Аз съм втрещена естествено и само разбирам, че сега не е моментът да се разправям. Казах й, че нямам медицинска диплома и въобще не съм предполагала, че аз съм тази, която трябва да се погрижи за обезболяването на детето ми. Направо си ми казаха в очите, че съм безотговорна майка и сега заради мен детето ми ще го боли!!!! Само си представете да ви кажат това нещо...Сигурна съм, че сте наясно как се чувствах... Каза ми да купя ефералган свещички.. Два пъти питах за грамажа, и двата пъти нищо не запомних, просто бях аут. Само знаех, че е над 200, а по принцип знам, че трябва и да е събразено с кг на детето. Почвам да чакам един асансьор цяла вечност. Най-накрая се докопах до аптеката, казах кг на детето и ми връчиха грамаж, който ми се стори по-малък. Взех и по-голям грамаж и хукнах обратно към операционната. Там пак ми се разкрещяха що не съм взела 300 мг, а 150 и 80...сестрата беше много мила и каза, че няма значение, че може двете свещички да се сложат и пак ще се получи необходимия грамаж, но за анестезиоложката аз бях още по-лоша майка и даже ми каза : ще трябва да се поразмърдате малко и да си намерите 300 гр. Аз вече направо й викнах: нали това ви върши работа сега, нали е спешно! За след 6 часа със сигурност ще намеря 300 гр!!! Върнах се в стаята и тук му ударих големия рев, ама много голям....Тъпото беше, че бях сама, защото не предполагахме, че ще се случи такова чудо и таткото отиде да свърши едни задачки (все пак е  работен ден), а ни казах, че ще върнат Марти след около час. След малко дойде д-р Бранков и ни каза, че Мартин е готов и е добре... А аз бях подута от рев направо...
Доведоха го събуден, което ме изненада, защото очаквах още да спи от упойката (ама нали нямах всъщност пустата консултация с анестезиолог и нищо не знаех). Ревеше истерично, милия, но това е напълно разбираемо. Искаше да си махне абоката от крачето, но му сложих чорапче и в крайна сметка успях да го успокоя. Въпреки че се унасяше още от упойката, така и не заспа.
Проблемът беше, че искаше водичка, а веднага след упойката не може, за да не повърне. В този момента моето дете направо така ме удиви с разбирането си. Обясних му, че трябва да чакаме доктора да ни разреши да пие водичка. Той търпеливо гледаше единчасовник и чакаше да се съберат стрелките, зада може да пие водичка. После като му дадох вода и му казах, че трябва да пие съвсем по мъничко, той наистина пиеше по една глътка и оставяш водата с коментара "по една глътка каза доктора"   Направо шапка му свалям на това човече!
В момента, в който се почувства по-добре и се започна едно търчане по стаята, балкона (опоска листата на едно цвете, горкото). Не искаше обаче да излиза в коридора, защото явно го беше страх, че може пак да го дам на някоя леля и да го отнесат. После и това му мина и вече нямаше спирачки. Всички деца, обаче, легнаха да спят, а нашия си е бая гръмогласен и едвам го озаптявахме. Най-накрая Бранков ни каза, че можем да си ходим и изчезна нанякъде. махнаха абоката на Марти, а Бранков го нямаше и сестрата каза, че по-добре да не го чакаме  в отделението (според мен вече искаха да се оттърват, в най-добрия смисъл, от моя гръмогласник), а да му се обадим по телефона. и ние така и направихме. излязохме от отделението и се обадихме. Само Бранков още не беше ми се карал, но и това стана. Каза, че трябвало да го изчакаме, а не да си тръгваме. Казах му ,че още сме пред болницата все пак, но в крайна сметка той ни каза да отидем в петък сутринта да ни види. Аз вече направо изпитвам ужас от ходенето там, щото явно нещо в мен е сбъркано и все оплесквам работите.
Абсолютно съм наясно, че трябваше да се видим с доктора преди да си тръгнем, за да ни обясни какво трябва да се прави или да не се прави от тук нататък, но като ти кажат "ходете си, не чакайте тук", какво да направя? Да кажа, не, ще чакам...А в същото време ми се иска на мига да се махнем, защото детето вече се побърква!!!
Така де...минало заминало...но за себе си смятам, че аз просто не се справих наистина...Трябва явно да съм по-нахална, а аз все си мисля, че всеки е професионалист и знае какво кога и как и не е необходимо да задаваш сто хиляди въпроси, щото хората си знаят работата. Ама явно не е така...Аз се притеснявам да не притесня някого, а по този начин само губя и става по-лошо... Та това беше дъъългата ми история за нашето първо и надявам се и последно пребиваване в болница. съветът ми към всички е - бъдете нахални и питайте за всичко, особено, когато става въпрос за детето ви!!! Колкото и добри да са специалистите, на които разчитате! Важното е вие да сте наясно, а не да се лутате и от това да става по-лошо.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ГОГ И РУЕН! ДА РАСТАТ ЗДРАВИ ЮНАЦИ  , ДА ЩУРЕЯТ НА ВОЛЯ И УМЕРЕНО ДА СЛУШАТ ПРЕКРАСНИТЕ СИ МАМИ И ТАТКОВЦИ!
ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ ВСИЧКИ МАЛКИ И ГОЛЕМИ РОЖДЕННИЦИ, КОИТО СЪМ ПРОПУСНАЛА! 

При нас днес е партито в яслата с торта, сокчета, балони, песни и танци, а утре на вилата ще се завихри големия купон със свирки и балони за малките, и бира - скара или както е по-модерно в наши дни барбекю  и песньовки за големите. Снимков мат'рял - другата седмица.
Сега ви пращам виртуална почерпка с нашия музикален образ - Дани.

Поздравления за героизма на малкия мъж Марти и бързо възстановяване от неприятната процедура.
Честит рожден ден на Гого, Дани и Руен и на всички празнували от началото на седмицата - да са живи, здрави и винаги засмени.
При нас няма нищо интересно. На морето ще се занесем чак след един месец, но поне се надявам тогава да не са чак такива горещини. Е, аз пък не мога да разбера те ли са хората, които ще ни диктуват кога и как да си гледаме децата и дали и кога да се връщаме на работа. Много се дразня на подобни изказвания.

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ГОЛЕЕЕЕМИ ДВУГОДИШКОВЦИ 
  ДА РАСТЪТ ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ ДЕЧИЦА СРЕД МНОООООГО ЛЮБОВ   

Хипо, радвам се, че вече сте си вкъщи и всичко е наред с малкия голям мъж, пък докторите и болниците са една голяма ......Не си ти кривата, не се упреквай за нищо, те нещо са се сбъркали и все повече забравят за Хипократ и тем подобните му, но пък за това Финикийците са издигнати в култ  , апропо не само в тази област, имам чуството, че цялото ни общество нещо яко изперква  .  Само не разбрах защо все пак ви оперираха, нали уж по думи на Бранков се изчакваше до към 5тата годинка  . Както и да е - минало заминало, сега да го забравяте и повече да нямате тестване на общата ви лекарска култура 
Между другото те поздравявам все пак за търпението и културата, която въпреки всичко си проявила, аз сигурно нямаше да устискам да се държа възпитано  , с баткото ни оперираха подобно в Пирогов, тогава добре се поскарахме със старшата, чак не ми говореше като ни изписваха - ама така не може когато работиш с най-ценното ни - децата ни

Лео, малък бебо е едно малко, сладко, гушкаво изкушение 

Асе, стихотворението ти е разплакващо  започвай със стихосбирката 

Честито ни на всички, които съм пропуснала в последните 10-тина дни 

Бързо възстановяване на Марти 

Ние се завърнахме от моренцето. Прекарахме страхотно  . На пук на всички твърдения, че с деца на море било ужасно, аз прекарах една от най-хубавите си почивки. Ванката беше ужасно послушен. Правеше това, което му се казва без възражение. Бях с нагласата, че ще тичам след него непрекъснато, че няма да мога да го извадя от водата, че няма да мога да го приспя, че ще трябва в 21,30 да съм в хотела, защото ще е кисел и ще му се спи - нищо подобно  Седеше под чадъра и си играеше с кофичките и камъчетата. Вървеше по горещия пясък бос без гък. Ядеше, спеше на обяд, разхождаше се "като дърто". Седеше на масата и ядеше на кръчмата без да мрънка или да иска да слиза. Прибирахме се в 12 часа и тогава лягаше. Пу-пу-пу да не го урочасам.
Пожелавам на всички такова изкарване на моренцето.

Ето снимки, ако на някой му се гледа
http://nadiagen.multiply.com/photos/album/11

И ние вече се подготвяме за рожденния ден. Днес купих почерпката за яслата и подаръка. Тъй като сме луди по анимационното филмче Cars му купих големия камион от филмчето и всички герои в умален размер да се побират в камиона. Чакам реакцията утре  и се надявам да е възхитен.
Иначе ще празнуваме в детския център Тон Бонбон с приятелчетата.

Мерси за пожеланията към Гогата Честито на всички други порастващи сладури

Наде, браво на Ванката, все така да е послушен И аз миналото лято по същия начин си изкарах супер

Иве, на тебе само  , мила! Разбира се, че не си лоша майка, ама така са повечето медицински лица в нашата страна и мен страшно ме дразни поведението им, все едно не работят с хора Много им се ядосах като четох разказа ти Тук подобно нещо рядко може да се случи, а ако си тукашен пък - никога!!! Но това е ясно, няма смисъл да се обяснявам... Кураж, и дано следващия път да си по-смела и да си отстоиш позицията 

Sunnily*, оперираха Марти, защото имаше наистина стеснение на кожичката. Имам пълно доверие на Бранков за решението му точно, защото той е този, който казва, че трябва да се изчака. И точно затова отидох директно при него! На него мога да кажа само едно много голямо БЛАГОДАРЯ   ! Изключителен човек! Но сам юнак на коня... Няма как да огрее навсякъде, да обърне на всички нужното внимание и да накара всички останали да се държат човешки и адекватно!

    Честит рожден ден на Георги,Руен и Дани и от нас
Да растат здрави и усмихнати!

Честит рожден ден на Георги,Руен и Дани. Весел празник мили дечица и щастливо детство.
 
Наде, много хубави снимчици. Много сте щастливи тримката, личи ви. Супер, че сте изкарали чудно. Весел празник ви пожелавам.

Иве, толкова познато ми звучи. Ама това е все пак България и всичко е наобратно, в сравнение с другите страни. За съжаление...